Пътят на християнина – това е път към Небето. Човек, роден на земята, трябва на нея да срещне Бога. Тук човек трябва да победи света, който утвърждава закона на смъртта, да победи своята плът, която рано или късно също ще стане земя. Човек трябва да се възнесе на Небето.

Празникът Възнесение за нас – това е дръзновение: нима аз със своите малки дела, със своите банкноти, за които, както на мнозина им се струва, може да се купи всичко (само не ще купиш любовта Божия), нима аз, ето такъв, мога да бъда на Небето? И още един въпрос: искам ли аз да бъда на Небето? Какво ще бъде на Небесата? Какви ще бъдат там магазините, развлеченията, разговорите? Може би, там даже няма какво да видиш? Може би, животът на земята е по-привлекателен? Въпросите на този избор стоят пред всеки от нас. И със свои сили ние няма да го направим правилно. „Плът и кръв не могат да наследят царството Божие” (1 Кор. 15:50). А ние с вас сме изтъкани от плът и кръв, която е заразена от греха. И затова така е важно за всекиго от нас приемането на Пречистото Тяло и на Честната Кръв на Господа нашего Иисуса Христа. Нали това е победа над греха, победа над нашата смърт. Въпреки нашите характери, лоши привички, въпреки че ние действително живеем ужасно - Бог ни обича. И това е вече начало на Възнесението.

Ние днес не можем нищо. Светите отци казвали, че в последно време човек не може да бъде подвижник, защото това не ще бъде по силите му, но той трябва да се смири и да приеме волята Божия, да приеме скърбите, да приеме това, което става с него и с неговите ближни и да не губи доверие и надежда на Бога. И с това той ще бъде по- високо от отците-пустинници, които с месеци нищо не са вкусвали, не са спали и непрестанно се молили. Вътрешната наша теснота и теснотата на този свят, който лежи в безумие – всичко това говори, че за никакво Възнесение не можем да мислим. Но ние гледаме нагоре, „горe имеим сердца”. Ние устремяваме нашите сърца нагоре и виждаме възнасящия Се Христос, виждаме Ангелите, виждаме апостолите, които в недоумение питат: „Къде се възнася Той, ние не искаме Той да ни изостави!” Но Господ не оставя човека. Господ казва: Аз ще ви пратя Дух Свети (вж. Деян. 1:4–8). Дух Свети Животворящият е живот, тази сила, която ни дава възможност да се борим със самите себе си, да се борим със света, да се борим с дявола и да го побеждаваме, защото Христос е Победител.

Ние благодарим на Бога, че се намираме в Православната Църква, че, въпреки всички наши немощи и понякога такова състояние, че ние трудно да стоим на земята, ние все пак говорим за Небето, за Възнесението като за реалност и истина в нашия живот. Всеки от нас ще почувства по време на своята земна, телесна кончина началото на новия живот, на живота в бъдещия век, живота, който вечно ще бъде в Бога. И днес Господ ни подготвя за този велик ден. Всяко Свето Причастие ни подготвя за този преход. Ако човек не мисли за това, тогава целият му живот ще бъде безполезен и безсмислен. Основната цел на нашия земен живот е се да подготвим за вечния Живот. Никакви други действия, звания, заслуги нямат нищо общо с тази голяма цел. Свети Серафим Саровски говорил за целта на християнския живот като за придобиване на Светия Дух, когато в човека ще живее не неговото ветхо „аз”, а ще живее Дух Свети Животворящият, умиротворяващ и освещаващ.

Господи, спаси всички! Господи, укрепи ни с Твоята Божествена благодат! Поздравявам всички с празника! Нека чакаме деня на Светата Петдесетница, нека чакаме коленопреклонните молитви, за които ни е домъчняло! Нека молим Господа да ни укрепи! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев