В една от утринните молитви към Бога Всетворец четем: "и спаси ме, и въведи в Твоето вечно Царство, защото Ти си мой Творец и на всяко добро Промислител и Подател". Днес на утринната молитва обърнах особено внимание на тези думи. В тях се крият важни и поучителни мисли. Ние всички сме грешни, не сме свободни от грехове, всички ние, както и всичките предмети и същества в света, нашите тела са тленни и преходни, изчезващи; заедно с това нашата душа е вечна и иска вечно да съществува, и се старае по някакъв начин да увековечи себе си; вярващите и благочестиви души се стремят към вечния живот и смятат тукашния живот за сън и мечта, която бързо преминава. Ние, християните, от книгата на Евангелието, което е Словото на вечната и непреходна истина, сме научени да вярваме във вечния живот и всеки ден казваме в себе си: "чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век". Христос нашият Бог е възкресението и живота. Той ни е дарил вечен живот. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си потъпка смъртта, и на всички, които бяха в гроба, дари живот." - И тъй, скъпи братя и сестри, съществува царството на вечната светлина, вечния живот, вечната любов, вечната правда, вечния мир, вечната красота, вечното нескончаемо и невъобразимо блаженство за тези, които са се приготвили за бъдещия век. Това е неизменна истина. Но също несъмнена истина е и това, че за царството на мира, правдата и любовта ние трябва тук да се приготвим. Как да се приготвим, на това ни учи Евангелието, учи ни Църквата. Ние тук трябва да се обучим на права вяра и на всички християнски добродетели: любов, чистосърдечност, кротост, смирение, благост и милосърдие, незлопаметност, въздържание и - началото и края на всички добродетели - непрестанна молитва. Християнинът без молитва е като риба без вода, не може да живее. Да се готвим, скъпи братя и сестри, за вечното царство с вяра, молитва и добродетел. Амин. Слава Богу!

Обичам да се моля в Божия храм, особено в светия олтар, пред престола или пред Божия жертвеник, защото Божията благодат в храма чудно ме променя; в молитвата на покаяние и умиление падат от душата ми тръните, оковите на страстите и ми става така леко; цялото обаяние, цялата прелест на страстите изчезват, аз сякаш умирам за света и света за мене, с всичките си блага; оживявам в Бога и за Бога, за единствения Бог, и целият се прониквам от Него, и ставам един дух с Него; ставам като дете, утешавано на коленете на майка си; сърцето ми тогава е изпълнено с пренебесен сладък мир; душата се просветлява с небесна светлина; всичко виждаш ясно, всичко преценяваш правилно, към всички чувстваш приятелство и любов, дори към враговете, охотно ги извиняваш и им прощаваш. О, как блажена е душата с Бога! Църквата наистина е земен рай. 
О, храме свят! Колко благо и сладостно е в тебе да се моля! Защото къде молитвата е пламенна, ако не сред твоите стени, пред Божия престол и пред лицето на Седящия на него! Наистина, душата се топи в молитвеното умиление и сълзи се стичат по бузите като вода. Сладостно е да се молиш за всички.

  По време на Богослужението, когато се извършват всички тайнства и молитвословия, бъди доверчив като дете към родителите си. Помни кои велики отци, кои светила на вселената, озарени от Дух Свети, те ръководят. Като детето бъди прост, доверчив, не се усъмнявай в Божиите дела. Всички грижи възложи на Господа, а самият ти бъди съвсем без никаква грижа. "Не се грижете как или що да говорите; (...) защото не сте вие, които ще говорите, а духът на Отца ви, Който говори във вас." (Мат. 10:19-20) Господ отдавна ни е освободил от тази грижа, тази печал, когато чрез Светия Дух е научил нашите богоносни отци какво да говорим на Господа по време на Богослужението, при извършването на тайнствата и при различните обстоятелства на човешкия живот, които изискват молитви, скланящи благословението свише. - Ние би трябвало да се молим леко. Но ето че врагът ни препъва. Но какво са неговите спънки, ако сърцето е утвърдено в Господа! Лошото е, ако не сме в Бога, ако нямаме твърда вяра, ако сме обвързани с житейски пристрастия, ако разумът ни е горд и надменен - тогава и при най-светлото, най-непорочното дело на Богослужението, извършването и причастяването със Светите Тайни, дяволът ще ни препъва здраво.

При богослужението Църквата ни показва какво трябва да измолваме от Божието милосърдие с несъмнената надежда, че ще го получим, защото ние просим в името на Господа Иисуса Христа, Който е казал: "И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина." (Иоан. 14:13)

Когато си в храма, целият бъди като на небето с Бога; защото в храма е небесно... Общата молитва тук не е за нещо друго, житейско, а за спасението на душата, за опрощаване на греховете, за преуспяване в добродетелите и за даряване безсмъртие на душите ни - молитва за всички. Всичките си житейски грижи трябва да оставим настрана, когато влизаме в храма и заставаме в него.

Литургията е нагледно изобразяване чрез хора, различни предмети, думи и действия, на раждането, живота, учението, заповедите, чудесата и пророчествата, страданията, разпятието върху Кръста, смъртта, възкресението и възнесението на небето на Началника на нашата вяра, Господ Иисус Христос, единородният Син Божий. По време на Литургията Самият Той невидимо присъства. Самият Той действа и извършва всичко чрез свещеника и дякона, които са само Негови оръдия.

В църквата вие чувате гласовете на свещенослужителите, четците и певците, които пеят предимно за нашето помилване. Какво значи това? Това значи, че всички ние, колкото да сме в Божия храм, поради греховете си заслужаваме Божието наказание, и че - след като сме дошли в храма - преди всичко трябва да помним, че сме грешници, че сме дошли при Господа на небето и земята, Твореца и Благодетеля, ежедневно и ежечасно разгневяван от нашите неправди, да Го молим, всеки за себе си и дори - поради християнската любов - за другите, да ни помилва. Прошенията за помилване са или велики, или малки, или сугуби. Тъй като в Църквата няма нито една излишна дума, когато се пее сугуба ектения, трябва особено силно да се молим на Бога, от дълбините на душата, с най-съкрушено сърце, както се казва в началото на ектенията: "рцемъ вси отъ всея души, и отъ всего помышления нашего рцемъ" (всички да речем от цяла душа, и с целия наш помисъл да речем). В това време трябва да отстраним и най-малката хладина, най-малкото сърдечно невнимание, и като горим със смирен дух, станали целите внимание, да възнесем към Създателя най-топлата си молитва, да помилва нас, грешните. Но какво виждаме, когато свещенослужителят възглася и певците пеят, по време на великата и сугубата ектения? Предимно - обикновено невнимание и равнодушие у молещите се.

Ако твоят брат по време на служба стори нещо неправилно, или малко немарливо - не се дразни от него нито вътрешно, нито външно, но великодушно се отнеси към грешката му, като си спомниш, че самият ти в живота вършиш много, много грешки, че самият ти си човек с всякакви немощи, че Бог е дълготърпелив и многомилостив, и безчет прощава на теб и на всички ни нашите неправди. Спомни си думите от Господнята молитва: "и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си". Тези думи трябва винаги да ни напомнят, че самите ние по всяко време сме големи длъжници, големи грешници пред Бога, и като помним това, трябва да се смиряваме в дълбините на сърцето си и да не бъдем много строги към прегрешенията на братята, също като нас немощни - та както не съдим строго самите себе си, тъй да не съдим строго и другите, понеже братята са наши членове, все едно сме самите ние. Раздразнителността на характера произлиза от непознаване на себе си, от гордост, а още и от това, че не размисляме за силно увредената си природа и малко сме познали кроткия и смирен Иисус.

Тези, които отиват на Богослужение похапнали, доброволно се натоварват с ненужна и вредна тежест и предварително притъпяват сърцето си към молитвата, преграждайки достъпа до него за свети помисли и свети чувства. Особено трябва да се пазим да не ядем преди Богослужение. Трябва да помним, че Царството Божие "не е ястие и питие" (Рим. 14:17), т.е. не може да царува Бог в онова сърце, което е натегнало от преяждане и пиене.

За слава на пресветото име на Владиката Господ Иисус Христос и Владичицата Богородица. - Хиляди пъти съм усещал в сърцето си как след причастяване със Светите Тайни или след усърдна домашна молитва - обичайната или поради някой сторен грях, страсти, скръб или притеснение - Господ, по молитвите на Владичицата, или самата Владичица заради благостта на Господа, са ми давали сякаш нова природа на духа - чиста, добра, величествена, светла, мъдра, блага, вместо нечистата, унила и вяла, малодушна, мрачна, тъпа, зла. Много пъти съм се изменял с чудна, голяма промяна, за почуда на самия себе си, а често и на другите. Слава на Твоята сила, Господи! Слава на Твоята благост, Господи! Слава на Твоята щедрост, Господи, която проявяваш към мене, грешния!

Училата недоучила младеж рядко ходи на църква, и въобще не държи сметка за своето духовно възпитание, сякаш го смята за ненужно, предадена на житейската суета. Трябва да се обърне внимание на това. То е плод на гордост и духовна недоразвитост. Смятат посещението на храма и общественото Богослужение за работа на простолюдието и жените, а забравят, че в храма със страх Ангели служат заедно с човеците и за тях това е най-велико блаженство.