Нека бъдем искрени: и трите свята - космосът, земята и човекът, представляват сами по себе си някакви невидими сили, облечени в материя. Където и да погледнем, откриваме, че светът е пълен с непознати и невидими неща. Но ако сме логически последователни и духовно смели хора, ще доведем докрай мисълта си. Аз това и искам: и трите видими свята - космос, земя и човек, са само проекция на невидимото във видимото. Видимата природа е материална проекция на нематералните, невидими Божии мисли. А човекът? Човекът е същото и нещо далеч по-висше от това - човекът е видима проекция на невидимото Божие лице. Всяко нещо в този свят е рамка, в която Бог е поставил по една Своя мисъл. А всички неща заедно съставляват прекрасна мозайка на Божиите мисли. Вървейки от предмет на предмет, ние вървим от една Божия мисъл към друга, от една Божия фреска към друга. А като вървим от един човек към друг, ние вървим от една Божия икона към друга. Защото, ако Бог в нещата от този свят е вложил Своите мисли, то в човека е поставил Своя образ, Своята икона. В Свещеното Писание е казано: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори... (Бит. 1:27). Виж, превеликият Бог е поставил образа Си, иконата Си в човешкото тяло, направено от пръст. Затова всеки човек е малък бог с тяло от кал. Да, малък бог с тяло от кал. Тази боголикост е онова, което издига човека над всички същества и неща, над всички ангели и архангели, издига го до самия Бог. Бог не изпраща нито един човек в този свят без Своя образ. Затова всеки човек е богоносец от утробата на майка си. На тайнствената граница между двата свята стои благият Господ Христос и обдарява с прекрасния Си образ всяка душа, която изпраща в този свят (вж. Иоан 1:9). Затова всеки човек по природа е христолик, по природа е христоносец.
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf  
 


   

Зад плътната завеса на видимото се простира безкрайността на невидимото. Всъщност няма рязка граница
между видимото и невидимото, между тукашното и отвъдното, между природното и свръхприродното. Във
всичко, навсякъде и чрез всичко видимо и невидимо царува и владичества Той - чудесният и тайнствен Бог и
Господ, Богочовекът Христос. Той е излял Своите божествени блага във всичко видимо и невидимо, всички
те от безкрайно малкото до безкрайно голямото имат своя божествена ценност. Това важи в особена степен
за човека. Понеже е обдарен с боголика душа, в него като в малък свят се съдържат всички божествени
ценности. В това се състои божественото величие и божествената неприкосновеност на неговата личност.
Божественото величие и божествената неприкосновеност на човешката личност е основна истина в нашия
човешки свят. Поради това всеки човек е наш брат, наш безсмъртен брат, понеже всеки човек има Божия
образ в душата си и поради това има вечна, божествена ценност. Ето защо нито един човек не бива да
се смята за материал, за средство, за инструмент. И най-незначителният човек представлява абсолютна
ценност. Затова, като срещнеш човек, кажи си: виж, това е малък бог в тяло от пръст, виж това е един мой
мил, мой безсмъртен брат и вечен събрат.
Приятели, какво правя аз? Само представям християнската философия на свети Сава за света. Моля ви,
потопете се в Растковото усещане за света 8
, вникнете по-дълбоко в него. Кажете, какво усещане за света
8
Растко Неман е светското име на свети Сава - най-почитаният сръбски светец. В книгата си отец Иустин Попович представя свети
Сава - Растко, като идеален образец за християнско светоусещане, мислене, живот. Книгата на сръбски е озаглавена “Светосавле(“светосавия”) като философия на живота”. Тъй като свети Сава е събрал у себе си християнските добродетели, в най-висока степен е въплътил и оделотворил Христовата вяра и учение, то отец Иустин отъждествява “светосавието” с християнството въобще. В българския
превод обаче избягваме това.

е имал малкият Растко Неман? Няма съмнение, много силно, много сложно, много драматично и във всяко
отношение безкрайно. Неговото сърце, както и вашето, се е мъчило над прекрасните тайни на света. Той е
нашият пръв истински философ, понеже пръв от нашия народ най-силно и най-сложно, и най-драматично е
усетил какво чудо е светът и всичко, което е в света. Растко е станал философ още щом е почувствал това
и е ранявал младото си сърце с въпросите: какво е светът, какво е човекът? Какъв е смисълът на света, а
какъв на човека? Поставиш ли си тия въпроси, вече си философ; отговориш ли им по растковски, тогава си
истински философ.
Но знаете ли кога Растко най-дълбоко е усетил, най-прозорливо е съгледал и най-драматично е преживял
тайната на света и човека? - Когато Христос го повел и превел през този свят. Тогава му се открила вечната
тайна на света и човека и е изгрял божественият им смисъл. Под топлия му поглед, съгрят от молитвата и
любовта, всяка твар е отваряла цветчето си и разказвала божествената си тайна, и Растко видял, че всяка
твар е тайнствено скривалище, увлекателна таителка на Божии мисли. И неговите възхитени очи говорели
на развълнуваното му сърце: чуй, от всяко нещо звучи по една Божия мисъл, а от всички неща заедно звучи
божествена симфония от Божии мисли, мисли величествени, мисли вечни. Вселената е вълшебен храм, в
който обитава Бог чрез мислите Си, а човекът е свещеник в този храм, свещеник и първосвещеник. Всяко
цветче е благоуханна кадилница пред Бога, а всяка птичка - развеселен член на всекосмическия хор, който
незамлъкващо славослови Твореца на световете.

Не чувстваш ли това? - Довери се на Растко и ще усетиш. Вземи го за водач през този чуден свят. Тръгни с
него от едно нещо към друго, от едно същество към друго и съгрят от неговото усещане за света, ще усетиш,
несъмнено ще усетиш тази основна Расткова истина за света: всяка твар е пазителка на една Божия мисъл;
оттук всяка твар е малко Божие евангелие, защото проповядва Бога, защото е неуморен Божий вестител.
Неразрушимата същина на всяко нещо е Божията мисъл, която е в него, мисъл на Божията Мъдрост, на
Божия Логос. Оттук всичко се стреми, гравитира към Бога, към Божия Логос, понеже със своята логосна
същност създанието чезне по Бога, стреми се към Бога. Божиите мисли са като светли зрънца, разсеяни по
всички твари, и всяка твар излъчва логосна светлина, и всички лъчи от всичките твари водят и отвеждат към
вечното и неугасимо Слънце: Бога Логос - Христос Господ.
Логиката на света? Има ли този свят логика, светът във всички свои части и в своята всеобхватна
цялост? Да, има: Бог Логос е единствената логика на света; в Логоса е и логиката, само в Логоса. За
сръбската душа това е открил и утвърдил нашият първи истински философ Растко. Но този Логос на света
не е измислен, абстрактен, трансцендентен, платоновски, безличен логос, но исторически реална, вечна Божествена Личност - Бог Логос, който е станал човек, станал тяло, станал материя, и по този начин е влязъл в нашия регистър, в тукашното, в земната действителност, и в сферата на човешката история е живял и действал като Богочовека Иисус Христос. С помощта на този Бог Логос свети Сава е съгледал цялата божествена логика и божествена логичност на света, видял е тайната на света в цялата є божествена величественост и всеценност, и с цялото си същество е усетил онова, което и свети апостол Павел е усетил: “Всичко е от Христа и за Христа.” А това означава: всичко в света, от ангела до червея, от слънцето до атома, има свой логос и своя логика и то - божествен логос и божествена логика; а още и това неизбежно допълнение

всичко в света съществува заради тия божествени логоси и заради тази божествена логика.
Без това светът би бил алогосно и алогично чудовище.
Свети Сава пръв от сърбите е развил у себе си святото евангелско усещане за света. В това усещане,
в тази философия за света Бог Логос е не само център на всички същества и твари, но е и творческа,
и животворяща, и кохезивна, и синтетична, и промислителна сила у всички същества и у всички твари.
Всичко излъчва логос, понеже всичко е логосно и логично. Всичко има свой божествен смисъл, божествена
цел, божествена ценност, всичко - освен греха, освен злото. Защото в този свят само грехът е безлогосен,
безлогичен, безсмислен. Грехът е черната сила, която обезсмисля света, лишава съществата и тварите от
логоса, който е в тях. Бог Логос е влязъл с въплъщението Си в този свят, за да го ологоси, да изгони от него
греха и неговата безсмисленост, да зацарува в него божествен смисъл и да бъдат приложени божествени
ценности. Само унищожителят на греха в света може да осмисли и просвети света. А това е единствено Той, единствено Богочовекът Христос. С въплъщението Си Той е влязъл в греховния свят, та с Божеството
Си да очисти света от греха и злото, с Божеството Си да го осветли, с Божеството Си да го просветли и с
Божеството си да го осмисли. И наистина Богочовекът, единствен между човешките същества божествено
мъдро, божествено съвършено, божествено пълно е обяснил тайната на света и човека. Това с цялото си
същество и в най-голяма степен е преживял свети Сава. Но как го е преживял? Чрез евангелската святост.
Понеже само на човек със свят евангелски живот се открива божествената тайна, божественият смисъл,
божественият Логос, божествената логика на света.