"Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога" (1Кор. 3:18-19).

"


Oнова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците...
Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите;
Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо" (1Кор. 1:24, 27-28).          ***

При всичко това юродивите винаги са били на духовна висота, непрестанно издигали ума и сърцето си в молитва към Бога, постоянно са горели духом пред Него. Тъй като невинно понасяли безчислено много оскърбления и лишения, те били чужди на духовната гордост и считали себе си за големи грешници. Юродството заради Христа - това е доброволно, непрестанно мъченичество, постоянна борба против себе си (т.е. против своята явна или тайна гордост), против света и дявола, и при това - борба изключително трудна и жестока.

Не много отдавна в гр.Санк Петербург се случила следната невероятна история.
 
Двадесет и осем годишната медецинска сестра Оксана Попова имала кошмарно съновидение: брат й, 22 годишния Димитрий бил нападнат и ритан с крака от някакви пияни бандити. Когато тя разказала за това ужасно съновидение на баба си, тя ахнала. Оказало се, че и на нея й се присънило същото видение: някакви отрепки ритали с крака Димитрий, целия окървавен. Вечерта станало ясно, че подобен сън сънувала и майката на момчето. След разговора между тях, изведнъж настъпило мълчание.
 
А когато Димитрий се върнал от университета, съобщил, че ще пътува  и до понеделник ще гостува на приятел в село Кавгалово. Оказало се невъзможно да го задържат. Дори когато разказали на Димитрий за тройно повторения сън, той просто се надсмял и привечер излязъл.
 
Жените останали в дома ужасени. Като не могли да направят нищо, всяка от тях се прибрала в стаята си и пристъпила към молитва. Както в последствие се изяснило, (без да се уговарят), оказало се, че всяка една се е молила на блажена Ксения Петербургска, към която имали особено силна почит в този дом. Посред нощ на вратата внезапно се позвънило. На прага стоял премръзналият от студ брат. На въпроса защо се е върнал по средата на пътуването, той с неохота отговорил: „Промених решението си!” И след като изпил чаша водка, дълбоко заспал.
 
На сутринта Дима разказал на майка си, сестра си и баба си следното: На една от гарите, във влака се качила странна, леко облечена жена със забрадка и седнала във вагона точно срещу него. От дълбокия поглед на сините й очи, той направо бил като вцепенен. На следващата спирка във влака връхлетяла компания от пияни яки момчета. Сядайки недалече от Димитрий, те пиели алкохол и със силен глас псували. Внезапно, спътницата станала и хванала момчето за ръкава на якето, като го издърпала в коридора на вагона. Той се опитал да й възрази, но чул вътре в себе си убедителен женски глас: „Хайде, да вървим!” На следващата спирка двамата слезли от влака. Вратите се затворили, а влакът бавно потеглил, така че Димитрий успял да види с очите си започналия побой между пияниците в напуснатия вагон. Оглеждайки се около себе си, установил, че е сам на перона. Изведнъж, изпотен от страх, човекът побързал да се върне и със следващия влак в обратна посока се  прибрал у дома.
 
На следващата сутрин Оксана завела брат си на Смоленското гробище, в гробищния храм, посветен на Св. Ксения Петербургска. А невярващият в Бога студент, като погледнал образа на светицата върху иконата, с пребледнели устни казал: „Господи, това е тя!”

превод от руски: свещ. Кирил Тошев