архим. Серафим (Алексиев) | 

 

 

За всички ония случаи, при които изворът не е чист, при които имаме за медиуми хора грешни, неочистили се от своите страсти и пороци, хора, пълни с недостатъци в характера си, с явна или скрита гордост, (а такива са обикновено нашите гледачки и духовидци), обяснението е едно — те узна­ват скритото за нас с помощта на срод­ните им по греховност бесове, които стоят край тях и им разкриват имената на посетителите и техните минали пре­междия и истории, като ги учат какво да приказват, за да се намерят загубени неща или открият откраднати вещи.

Как става това? — Светоотеческата литература ни дава следното обяснение: бесовете действат в податли­вите към бесообщение човеци най-често чрез ума им. По тайнствен и непостижим начин демоните общуват с душите на такива люде и им разкриват много скрити тайни. Ако се говори при те­лепатията за предаване на мисли от човек на човек, то защо да не могат бесовете — тия интелигентни, умни, изобретателни, многознаещи, но отпаднали от Бога духове — да предават на срод­ните им по греховност души своите мисли?

Преподобни Иоан Карпатийски го­вори: „Бесовете влизат в чувствата и членовете (на тялото), мъчат плътта с разпалване, настройват човека страстно да гледа, да слуша, да обонява, вну­шават му да говори неприлично, из­пълват очите с прелюбодеяния, при­веждат в смущение, като действуват вън и вътре в нас."

За да обясни, как могат бесовете да влизат и действуват вътре в нас, епископ Игнатий Брянчанинов си служи със следното сравнение. Виното, съдър­жащо спирт, при пиене влияе по не­обясним начин на настроението на чо­века, влияе на ума му, на мислите му, на чувствата му и на волята му. Ако едно физическо тяло, един спирт (spiritus — дух — газ) може така да влияе, то колко повече могат това демоните, които са духовни същества!1

Същите тия (услужливи, но) зли ду­хове са, които идват на спиритическите сеанси и от името на умрелите разказ­ват смайващи неща. Ето един порази­телен случай, който пишещият тия ре­дове е слушал от очевидката Мария Славова от Сливен.

Теофана Попова от Стара Загора, голямата благодетелка на безприютните и майка на сираците, преди да стане това, е била обикновена майка на двама сина, които тя един подир друг загубила. Когато убили първия ѝ син, подлудена от непоносима мъка, тя се подала на изкушението чрез спиритически сеанс да влезе в общение с духа му. С племеницата си Мария Славова тя отишла при медиума. С по­мощта на една точилка, движеща се по букви, се получили поразителни отговори. Явилият се дух накрая й ка­зал: „Недейте повече ме пита! Бързам! Утре в Свищов е моето дело!"

И действително на другия ден се разглеждало делото по убийството на сина на Т. Попова.

Т. Попова поискала на друг сеанс да види духа му. Загасили лампата. Медиумът застанал пред огледалото и започнал да шепти своите заклинания. Теофана лежала изнемощяла на дивана. На другия край на стаята стояла племенницата ѝ М. Славова. Изведнъж Ма­рия вижда сянката на убития и в тоя миг забелязва две огнени стрели да се насочват светкавично към сърцето на лежащата Теофана. Мария извиква: „Лельо, ще те убият тия стрели!" И запалва лампата. Медиумът разядосан казва: „Работата вървеше така добре! Ти всичко развали!..." Може би, при това страшно нервно напрежение Т. Попова действително щяла да умре, ако навреме не се били прекратили дяволските пъклени ходове.

Сами спиритистите признават, че често в сеанси те имат общение със зли духове. И все пак продължават своите опасни експерименти, понеже наивно вярват, че повечето случаи им се били явявали добри духове. Те не знаят, колко са тънки козните на лукавия и колко средства има той, за да вкарва в заблуда човеците. Преп. Нил, разкривайки коварствата на злите сили, говори: „Трябва да знаеш за хитростта на демоните, че те понякога се разделят помежду си и, ако ти по­мислиш да търсиш помощ, то едни от тях идват в ангелски вид и изгонват другите, за да бъдеш ти измамен."

Тъй са измамени много хора, под­дали се на спиритизъм, на разни ви­дения и откровения, на врачуване и духообщение. Такива хора неусетно из­сушават душите си, нервно се изтоща­ват от напрегнатост при спиритическите и други подобни тайнствени прежи­вявания и свършват обикновено или с умствено разстройство или със самоубийство2. Защото явилите се тъмни духове не радват и не възвисяват ду­шата, а както казва еп. Игнатий Брянчанинов, всякога я изпълват със стра­шен „смут, омрачение и недоумение"3.

„В наше време, — казва еп. Игнатий Брянчанинов4, — мнозина си позво­ляват да влизат в общение с падна­лите духове посредством магнетизма (сроден със спиритизма — в ск. н.), при което падналите духове обикновено се явяват във вид на светли ангели, лъжат и мамят с разни интересни из­казвания, като смесват истината с лъжа и винаги причиняват крайно душевно и даже умствено разстройство. Употребяването на магнетизма е отрасъл от чародейството." То води към постепенно отричане от Бога, разбира се по един тънък и незабележим начин.

Абсолютно прав е еп. Игнатий Брян­чанинов, когато казва: „Желанието да се виждат духове, любопитството да се узнае нещо за тях и от тях е признак на най-голямо безразсъдство и на съвършено непознаване нравствените и подвижнически предания на Право­славната Църква. Познаването на ду­ховете се придобива съвсем иначе, отколкото предполага това неопитният и невнимателен изпитател. Откритото общуване с духове за неопитния е най-голямо бедствие, или служи за извор на най-големи бедствия”5.

Нека си послужим тук с един на­гледен светоотечески пример.

 

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949   

 

1. Сочинения, том V, С. П. 1905, стр. 334. (обратно в текста)

2. Хр. Попов — „Християнството и спиритизмът”, Кюстендил 1910, стр. 12. (обратно в текста)

3. Сочин., том V, стр. 335. (обратно в текста)

4. Сочин., том III, стр. 19. (обратно в текста)

5. Сочин., том III, стр. 11. (обратно в текста)

 

Правилото гласи: „които се обръщат към магьосници ... за да узнаят от тях не ще ли им открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, които водят мечки или други животни за забава и съблазън на простите хора и които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща - също така и тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от Църквата, както и светите правила заповядват, защото: “какво общо има между светлина и тъмнина”, казва апостолът? Или “какво съгласие може да има между Христа и Велиара”? Или “Каква прилика между Божия храм и идолите”! (2 Кор. 6:14, 15, 16).