В земното битие се встъпва чрез плътско рождение, а във вечния живот се влиза чрез духовно раждане от вода и Дух (Йоан. 3:5), т. е. чрез приемане на Божествената благодат в тайнството Кръщение. Но тайнството Кръщение, колкото и необходимо да е като условие за влизане във вечния живот, не осигурява човека срещу дебнещата го временна и вечна смърт. То не е достатъчно за влизане в живота, освен ако някой умре веднага след кръщението си, без да се е огрешил. Колко кръстени християни са погинали и погиват за Бога, за вярата и за вечния живот! За да влезеш в истинския живот, трябва - съгласно съвета на Христа - да спазваш Божиите заповеди, като черпиш сили от получената в тайнствата Кръщение и Миропомазване Божия благодат. Съблюдаването на Божиите заповеди осигурява на човека достъп до Царството небесно

Всички заповеди се свеждат до две най-главни: първата е вярата в Бога и любовта към Него, а втората заповед е любовта към ближните и свързаните с тая любов добри дела спрямо тях. Това е изразено в словото Божие така: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първата и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:37-39). Човек не може да обича Господа, ако не вярва в Него, нито може да има истински добри дела спрямо ближния, ако не Го обича.

Вечният блажен живот е уподобен от Христа на имане, скрито в нива (Мат. 13:44). За придобиването на това съкровище ние трябва да жертвуваме всичко: и земни удоволствия, и греховни страсти, а понякога даже целия си земен живот. Който намери скритото в нивата съкровище, той ще бъде блажен във вечността.

Да си представим следната картина: пред нас застава един Всевластен Господар (разбирай - Бог!), въвежда ни в чудна градина и ни казва: „Тук Aз съм скрил неоценими съкровища, които вие трябва да откриете, като копаете навсякъде. Давам ви само един час. Колкото съкровища съберете за това кратко време, с толкова богатства ще разполагате през целия си живот!"

Как би се възползувал мъдрият човек от предоставената му възможност да се обогати така бързо с безценни богатства? Нима би легнал под сянката на дърветата да си почива? Нима би се предал на празни развлечения и глупави разговори? Нима би се разхождал и скитал безцелно из парка? - Не! Той би се хванал веднага за мотиката и би почнал навсякъде да търси скритите скъпоценности, защото колкото събере, с толкова ще излезе от чудноватата градина, за да осигури с тях целия си по-нататъшен живот.

Ето, такава градина е земята. В нея сме пуснати за малко, за не повече от един час време. Скритите съкровища са добродетелите, с които Христос ни подканва да се обогатим, 3а да влезем подготвени в живота, наречен райска вечност. Смъртта ни въвежда в безсмъртието. Изпълнилият живота си с добрини е изпразнил смъртта от страхове и ужаси. С радост посреща смъртта само онзи, който обича Господа. Свети апостол Павел я нарича благодетелка, обещаваща да го съедини с Христа (срв. Филип. 1:21).

Ако всеки ден през живота си умираме за греховете си, то при смъртта си ще оживеем за вечната радост в Бога. Затова преди ние да умрем, нека

умрат в нас нашите грехове и беззакония! Останат ли те да живеят, ще умрем ние за спасението си навеки! Защото щом грехът оживее в нас, ние умираме (срв. Рим. 7:9-10). Да помним, че умиращите на земята се раждат отвъд - или за небето, или за ада!

Времето отлита, а вечността остава и ние ще пребъдем вечно в нея. - Но за радост или за мъка? Който тук се е веселил греховно и не се е покаял, той вечно ще плаче там. Който пък тук е плакал, каейки се за греховете си пред Бога, там вечно ще се радва. Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4).

Земният живот може да се уподоби на сън. Св. Йоан Златоуст добре пише относно грешните, ламтящи само за лъжовни наслади: „Каквото представлява сънуването през една нощ в сравнение с целия останал живот, това е и (краткото) наслаждаване с тукашните блага в сравнение с продължителността на бъдещите. Ще се намери ли човек, който само за да види един приятен сън, би се решил да търпи наказание цял живот?"

Сънят е нещо нереално. Той изчезва със събуждането. Така и земният живот, колкото и реален да ни се струва, щом се свърши, ще ни се види нереален подобно на сън, изчезнал като мираж, отлитнал завинаги като призрак, неуловим като сянка, изплъзнал се от нашата власт като вятър. Единствено вечният живот е реален, защото никога не свършва, а е вечно притежание на човека. За него трябва да се потрудим!

Така погледнати, съвсем несъстоятелни се оказват въпросите на ленивите и нравствено бездейните човеци: „Защо е това непременно условие да се трудим непосилно за спасението си? Може би и без усилия ние ще се спасим някак си?" Тази надежда се оказва суетна. Все едно някой да си рече (понеже не му се работи): „Защо ще се мъча на нивата? Защо ще я ора и сея? Може би ще се роди жито и без оран и без сеитба, просто по Божия благодат!" Такъв мечтател за неосъществими неща ще остане излъган и ще умре от глад... Ако искаш да влезеш в живота на вечното обилие, опази заповедите, т. е. потруди се на духовната нива! Който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот (Гал. 6:8).

Друг, обратно, си казва: „Aз непременно ще сея духовно, ще се трудя непрестанно и ще наследя вечния живот!" Такъв човек също така замисля неизпълнимо нещо: сам чрез труда си да заслужи дара на блажената вечност. Христос направо учи такива: Без мене не можете да вършите

нищо (Йоан. 15:5). Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан. 14:6). Ако Господ не съзида къщата - говори Псалмопевецът, - напразно ще се трудят строителите й (Пс. 126:1). Самонадеяността мнозина е погубила. Без благодат доникъде не се стига, освен до ада.

Истината е една, изразена от св. an. Павел със следните мисли: 1) Със страх и трепет вършете вашето спасение! (Филип. 2:12) и 2) „При всичкия си труд обаче знайте, че по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас -Божи дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9). В този дух прекрасно се изразява св. Марк Подвижник, който пише: „Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга, че осиновяването е дарувано нам чрез Неговата кръв, говори: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). И тъй, Царството небесно не е награда за делата ни, а велико дарение на Господаря, приготвено за верните му раби".

Човек не бива да се предава нито на леност, нито на самонадеяност по пътя към Царството небесно! Ние не можем да се спасим сами, както не е възможно за един затънал в тресавище пътник да се измъкне оттам със собствени сили. Бог е Tози, Който ни прави да искаме и да действуваме по благата Му воля (срв. Филип. 2:13). С Божията благодат, но и с труд от човешка страна, се извършва спасението.

Обикновено хората страстно обичат земния живот, защото сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце (Екл. 11:7). И все пак този живот е свързан с толкова много неприятности, болести, беди, усилия, мъки и трудове! Колко много грижи носи всеки ден! Колко главоболия! Колко досади! Колко умора! А ето, поболее ли се човек, веднага търси лекар и лекарства, за да не би някак да се лиши от земния живот. Впрочем това е естествено. Към вечния живот обаче се забелязва равнодушие и даже неохота, понеже към него се върви по пътя на духовните подвизи и в него се влиза през вратата на смъртта. Да умира пък не желае никой от пристрастените към земята хора, особено онези, които не вярват във вечния живот!