1. Старецът Порфирий казвал: "Животът без Христа не е живот, а смърт. Ако не виждаш Христа във всички свои дела и мисли, ти си без Христа."
2. Същият старец добавил: "Христос е наш Приятел, наш Брат, Той е това, което е добро и прекрасно. Христос няма нито мрачност, нито меланхолия, нито вътрешна промяна. Човек пък се измъчва от различни помисли и състояния, които от време на време го потискат и травмират. Христос - това е Радостта, това е Животът, това е Светлината, истинската Светлина, която радва, окриля човека, дава му сили да вижда всичко и всички, да милее за всички и да желае те да бъдат заедно с него, редом до него."

3. За човек, който поради многото си дела забравя за Христа, старецът Амфилохий от о. Патмос казвал: "Много пъти при тебе идва Христос и чука на вратата ти. Ти го каниш да седне в гостната на твоята душа и погълнат от работите си, забравяш за Великия посетител. Той чака да се появиш, чака - и когато вече много закъсняваш, става и си отива. Друг път ти си толкова зает, че Му отговаряш от прозореца. Нямаш време дори да Му отвориш."
4. Същият старец казвал: "На човек, който няма Христа, всичко му изглежда трудно и тъмно." И друг път: "Когато в сърцето го няма Христа, тогава в него има място за пари, имоти и хора."

5. За замислите на Божия промисъл, които са неизвестни на хората, старецът Порфирий казвал: "Хората могат да придобият разбиране за Божиите пътища, съвсем ясно да видят пред себе си хаоса и да кажат: "А! Ние падаме в хаоса, ние се заблуждаваме! Всички назад, всички назад! Върнете се назад, сгрешихме!" И отново ще застанат на пътя Божий и ще възсияе нашата православна вяра. Бог действа съкровено и не желае да потиска свободата на човека. Той прави така, че човек лека-полека се обръща и върви натам, накъдето трябва."

6. Старецът Епифаний казвал: "Божията математика изобщо не прилича на математиката на хората. За нас две и две е равно на четири. За Бога две и две може да е равно на пет или на петнадесет, или на каквото и да е друго."
7. Старецът Антим от о. Хиос казвал: "Без волята Божия нито камък се помества, нито листо пада от дървото на земята."
8. Евсевий, старец от братството "Зои" ("Живот"), обръщайки се към свое духовно чадо, писал: "Когато Бог се отдалечи от човека, тогава той пада не само във всички видове грехове и беззакония, но губи и вярата си. Ти си Божие творение и чрез вярата в Него и следването на волята Му се преобразяваш и ставаш Негово чадо, за което Той винаги промишлява с голяма нежност и се грижи за това, ти да станеш съвършен."

9. За начините, които употребява Бог, за да помогне на човека, свети Антим казвал: "Благият Бог не престава да дава на човешкия разум благи подбуди. Той ту просвещава самия човек, ту му праща утешение чрез хората, ту му показва някакво знамение. По всякакъв начин безграничното Му благоутробие се старае да помогне на човека да дойде при Него и да се спаси." И друг път добавил: "Бог помага на човека така: понякога му посочва някой духовник, способен да даде съвет, понякога го просвещава чрез някой ангел; понякога помага с някой благ помисъл, който влага в ума на човека, а друг път му дава някакво Божествено вдъхновение."

10. Старецът Иероним казвал: "Внимавайте в това как протича всеки ден. Бъдещето си възложете на Божия промисъл. Бог ще помогне. Каквото желае Бог, това ще бъде. Не мислете за бъдещето и не обременявайте ума си с мисли за него. Бог ще помогне."
11. Говорейки за любовта Божия към човека, старецът Антим, новопрославеният светец от о. Хиос, подчертавал: "Бог не отделя праведния от грешния и не сравнява лукавия с благия. Пчелата, ако намери захар или нещо сладко в купчина тор, не се смущава от нечистотиите и ще долети да вземе захарта или сладкото, за да приготви мед. Така и Бог. Той не вижда къде се намира човекът - в греха или в добродетелта, в доброто или в злото. За да помогне на човека, Бог вижда само тази минута, в която човекът приближава към Него."