Според “Православна противосектантска библиотека” 1923 Руска, второ издание, 44 стр.
Книга от поредицата “Благовестник”. В апологетичен светоотечески дух авторът спори със сектантите за съдбата на човешката душа след смъртта. Той аргументирано доказва необходимостта от молитвената подкрепа на живите за съдбата на починалите. В края е поместено и учението на Светите отци и учители на Църквата за възможността и необходимостта от молитви за умрелите. Препоръчваме книгата на всеки, който изпитва съмнения по разглеждания въпрос.
 http://www.pravoslavie.bg/Файлов-център/Start-download/брошури/Молитвите-за-умрелите Описание: "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, защото у Него всички са живи.”
(Лука 20:38)
"Молете се един за друг.”
(Як.5:16)
"Любовта никога се неизчерпва.”
(1Кор. 13:8)
"Всичко, що с вера поискате чрез молитва, ще получите.”
(Мат. 21:22)
"Дадена ми е всека власт на небето и земята.”
(Мат. 28:18)
"Имам ключовете на ада и смъртта.”
(Откр. 1:18).

Човек умира само телесно, а не и душевно, според както учи за това Еклисиаст: “Ще се завърне пръстта в земята, както е била, и духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (12:7). И Спасителят казва, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, защото у Него всички са живи (Лука 20:38), а така твърди и Светият апостол: живеем ли или умираме, винаги сме Господни, защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да владее и над мъртвите, и над живите” (Римл. 14:8-9), затова казва той,”по-бихме желали да излезем от телото и се настаним у Господа“ (2 Кор. 5:8).
И живите, и мъртвите - всички заедно - съставят едната Христова Църква, едно велико Божие семейство под водителството на изкупилия ги Спасител на света, Който “владее и над мъртвите, и над живите”: защото Бог  “всичко е покорил под нозете му и го поставил по-горе от всичко, Глава на Църквата...“, за да обедини в Христа всичко, което е на небесата и което е на земята чрез Него (Еф.1:22,10).
Този велик съюз на живите и умрелите членове на Христовата Църква е основан на Божията любов (1 Йоан. 4:8); затова Светият апостол говори за всички членове на Христовата Църква; страда ли един член, страдат заедно с него всички членове: слави ли се един член - всички членове се радват с него” (1Кор. 12:36).
Ако според думите на Христа и Апостолите Му всички умрели са живи и съставят с нас едно Божие семейство - Христовата Църква, то ние трябва да ги обичаме също така, както и живущите на земята наши братя, защото Христос и за тях е пострадал, и за тях е пролял на кръста пречистата си кръв. У когото няма любов към умрелите, в него Бог отсъства, защото само “Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него” (1 Як. 4:16); у когото няма любов към умрелите братя в Христа, той не е и Божие дете, а дете на дявола, защото “Божиите деца и децата на дявола се познават така: всеки, който не върши правда, не е от Бога, както и необичащият брата си (ст. 10)