света императрица Александра Фьодоровна

Не само щастието на мъжа зависи от неговата жена, но и развитието и израстването на неговия характер. Добрата жена – това е благословение на Небето. Най-добрият дар за мъжа, негов ангел и извор на неизчислими блага: нейният глас за него – най-сладката музика, нейната усмивка освещава неговия ден, нейната целувка – страж на неговата вярност, нейните ръце – балсам за неговото здраве и целия живот, нейното трудолюбие – залог за неговото благосъстояние, нейната икономичност – неговия най-надежден управител, нейните уста – най-добрия негов съветник, нейната гръд – най-меката възглавница, на която той забравя всички грижи, а нейните молитви – негов адвокат пред Господа…

***

Вярната жена не е нужно нито да бъде мечта на поета, нито красива картинка, нито ефирно създание, до което е страшно да се докоснеш, а трябва да бъде здрава, силна, практична, трудолюбива жена, способна да изпълнява всички семейни задължения и да се откроява при все това с такава красота, която дава на душата висока благородна цел.

 

***

Първото изискване към жената се явява верността, верността в най-широкия и смисъл. Сърцето на нейния мъж трябва да й се доверява без резерви. Абсолютното доверие – това е основа за вярната любов. Сянката на съмнение разрушава хармонията на семейния живот. Вярната жена със своя характер и поведение доказва, че е достойна за доверието на мъжа. Той е уверен в нейната любов, той знае, че нейното сърце му е неизменно предано. Той знае, че тя искрено поддържа неговите интереси. Много е важно, че мъжът може да довери на своята вярна жена воденето на своите домашни дела, знаейки, че всичко ще бъде наред. Прахосничеството и екстравагантността при жените са разрушили щастието на много семейни двойки.

 

***

Всяка вярна жена е проникната от интересите на своя мъж. Когато му е тежко, тя се старае да го ободри със своето съчувствие и проявявайки своята любов. Тя с ентусиазъм поддържа всички негови планове. Тя не е в негова тежест. Тя е сила в неговото сърце, която му помага да прави всичко по-добре. Не всички жени са благословение за своите мъже. Понякога жените се сравняват с пълзящо растение, обвиващо могъщ дъб – своя мъж.
 
Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден, по-значителен, обръщайки неговото могъщество със своята любов към възвишени цели. Като доверчива, любяща, тя го прегръща, пробужда в него най-благородните и богати черти на неговата натура. Тя поощрява в него мъжеството и отговорността. Тя прави животът му прекрасен, смекчавайки резките и груби негови привички, ако има такива.
 

 
Но има и такива жени, подобни на растения-паразити. Обвивайки се, те не правят нищо. Те не протягат ръка за помощ. Те се излежават на дивана, разхождат се по улицата, мечтаят над сантиментални романи и сплетничат по гостита. Те са абсолютно безполезни и бидейки такива, стават бреме за най-нежната любов. Вместо да направят живота на мъжа силен, богат, щастлив, те само пречат на неговите успехи. Резултатът за тях самите също се оказва плачевен. Вярната жена се прилепва и обвива своя мъж, но също и помага, и вдъхновява. Нейният мъж във всички сфери на своя живот чувства как му помага нейната любов. Добрата жена е пазителка на семейното огнище.

 

***

Някои жени мислят само за романтичните идеали, а пренебрегват ежедневните свои задължения и не укрепват с това своето семейно щастие. Често се случва да загива най-нежната любов, а причината е безпорядъка, небрежността, лошо воденото домашно домакинство.

 

***

Жената е надарена с дар на съчувствие, деликатност, умение да вдъхновява. Това я прави като посланица на Христа с мисия да облекчава човешките страдания и мъка.

 

***

За всяка жена най-главното задължение – това е устройването и ръководенето на своя дом. Тя трябва да е великодушна и добросърдечна. Жената, чието сърце не се трогва, гледайки мъката, която не се стреми да помогне, когато и е по силите, е лишена от едно от най-главните нейни качества, които съставят основата на женското и естество. Истинската жена дели с мъжа си теготите на неговите грижи. Каквото и да се е случило с мъжа й през деня, когато той влиза в своя дом, би следвало да попадне в атмосфера на любов. Другите му приятели могат да му изменят, но предаността на жената трябва да бъде неизменна. Когато настъпва мрак и несгодите засипват мъжа, преданите очи на жената гледат в него като звезди на надеждата, сияещи в тъмнината. Когато той е съкрушен, нейната усмивка му помага отново да намери сила, както слънчевия лъч помага да се разтвори поникналия цвят.