ЧАСТ ТРЕТА
Алеф
Някога праведният Иов79 бил поразен от люта болест, необичайна, непозната за лекарите и непокорна на земно лечение. Поразен бил от дявола, поразен с гнойни струпеи от главата до краката, поразен - по Божие допущение. Нямал място по тялото си без язви, то цялото било една непрестанна язва. Преди болестта сатаната опустошил всичкото му богатство, убил с жестока смърт децата му. По-рано Иов бил цар, живеел в богати палати и седял на светъл престол. Болестта и нищетата му отнели царското достойнство. Тежка смрад се разнесла около него. Изнесли бившия цар извън града. Не се намерили за него ни креват, ни ложе. За такива му служели сметта и нечистотиите, изхвърлени зад градските стени. Дълги часове пракарвал Иов извън градските стени и градските врата, под открито небе, сред всевъзможни лишения, на гноището - така е наречено в Писанието ложето му. Дошли при него трима негови приятели, царе от съседни страни. Дошли, за да посетят и утешат страдалеца. Виждайки го в далечината покрит с язви и струпеи, полугол, захвърлен, изоставен от всички, те не го познали. Спряли в недоумение и без да се приближат, възклицавали със силни и жални гласове и ридаейки, разкъсали дрехите си и посипали главите си с пепел. След това се приближили и седнали мълчаливо до него. В продължение на седем дни те не могли да промълвят нито една дума. Седем дни не проговорил и Иов. Като изминали тези дни, започнала дълбокомислена беседа. Неин предмет било издирването на причините, поради които Бог допуснал това невиждано изкушение. Приятелите на Иов считали, че то е по причина на виновността му пред Господа, а Иов, опровергавайки ги, живописно изобразил своя предишен, добродетелен и богоугоден живот. Този дивен духовен спор бил решен от Божието явяване пред Иов, решен чрез познание за непостижимите Божии съдби, дадено в откровение на праведника, познание, което преди великото очистване чрез скърбите е било недостъпно за него. Получавайки това откровение, Иов възнесъл към Бога смиреномъдра молитва казвайки: Зная, че Ти всичко можеш и че намерението Ти не може да бъде спряно. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нищо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото си, сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел (Иов 42:2-6). Изкушенията били за праведника стълба към висшето съвършенство и добродетел, а те се състоят, в съвършена покорност Богу. Тази покорност се придобива тогава, когато човек се възкачи във висшите степени на богопознание и осъзнае своята нищожност. Елате при мен, приятели мои! Посетете ме! Утешете ме! Не се гнусете от греховната смрад, изтичаща от раните ми, от червеите, гъмжащи из тях! Не се гнусете от моята безвидност и отхвърленост и поплачете за мене! Не разкъсвайте ризите си, а разделете с мен тъгата ми! Не посипвайте главите си с пепел, а да обсъдим положението ми със съд праведен, основан на Божието слово! Подхвърлен съм на тежка скръб, но не поради причината, поради която е бил подхвърлен праведникът, защото той е трябвало да преуспее в добродетелите, да се приготви да приеме в изобилие благодатните дарове, а аз - поради моето своеволие, безделие и лекомислие. Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв. Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си. Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми80. А ние сме осъдени справедливо: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си81. Аз лежа върху гноището на беззаконните си дела, помисли и чувства, защото сам захвърлих там себе си. Жезълът на наказанието безспир се стоварва върху ми, непрестанно, ден и нощ, и ме лишава от покой. Аз сам го призовах - сам насочих срещу си жестокия жезъл. Прокуден съм от рая на невинността - аз сам го напуснах. Изведен бях по собствена вина от Обещаната земя, земята за Богослужение, и бях отведен в земята Вавилонска, в земята на идолослужението. Стовари се върху ми мишцата Навуходоносорова и тази на неговите коравосърдечни военачалници. С безумното си поведение аз привлякох върху си вавилонския цар и неговото свирепо войнство, сам подготвих за себе си позорния си плен и тежкото си робство. Виждам, че моето падение не престава - не виждам границите и края му. Обладали са ме страстите. От всички страни ме огражда унинието. То закрива от мен надеждата за спасение. Така буреносният черен обак закрива слънцето, когато в горещ летен ден обширната дъга обхваща като в обятия от край до край земята. Пред мен се разкри гледката на моята бедност, немощ и нищожност, които аз не разбирах така ясно и подробно и не познавах до днес от опит. Боя се от отчаяние - от окончателна погибел. Боя се, да не би смъртта да застане пред мен неочаквано, да не би да изпревари внезапно моето изправяне и да направи спасението ми невъзможно. 
Бет
Макар и да съм жив с живот чувствен и веществен, аз се намирам в селенията на вечната смърт. Такъв живот е повод за скръбен плач, а не за радост. Той е по-лош от този на безсловесните, живеещи безсъзнателно и безцелно. Аз осъзнавам своя живот. Съзнавам и ясно виждам, че такъв живот е и смърт, че тя се развива от него и че в края му ще настъпи вечната смърт - безкрайният живот в ада. Изнури се от скръб животът ми и годините ми - от въздишки82; изгуби се чувството ми за спасение; то като че ли потъна в безбройните ми беззакония, в страданията и в плача, неувенчани с възжелания плод. Изнемощя силата ми и костите ми изсъхнаха83. Костите ми са потресени; потресена ми е силно и душата84. Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми85. Тук плът е наречен животът на подвижника, а кости - образът на неговите мисли, наричани помисли, изпълващи денонощното му поучение86. Както телесният състав на човека се държи от костите, така и битието му се държи от мислите. Невидимата и видимата ни дейност се намират в пълна зависимост от онези помисли, които умът е усвоил за себе си и в които се упражнява. От моя грях се разколеба в мен същината на ума ми, загуби се постоянството и съгласието на помислите, тяхната света насоченост; замести ги колебание, разногласие, изменчивост. От тяхното непрестанно мятане се объркаха и чувствата, обърка се и душата, потресен и разстроен е целият ми живот. Как да нарека своето състояние - умопомрачение ли, бесноватост ли? И едното, и другото ще бъдат верни. 
Гимел
Аз съм затворен във външната тъмнина87 и не виждам изход от нея. Оковите ми стават все по-тежки и все по-твърди. За затворените в тъмнината, която Евангелието е нарекло външна, няма Бог. Оковани и захвърлени в страшен мрак, те не усещат присъствието Му. Викат непрестанно към Него, но Той не благоволи към тях. Молитвата им остава нечута, незабелязана, отхвърлена. Те по никакъв признак не могат да узнаят за Божието съществуване освен по мъките, на които са подложени за неспазването на предизвестените от словото Му заповеди. Нося в себе си залога за Божия гняв; усещам го; той е очевиден за погледа на ума ми. Онзи, който е получил този осезателен залог, че е отхвърлен, по необходимост ще признае, че е осъден на тъмница в преизподнята - осъден е на безчовечни адски мъки. Той като че ли стои пред дверите на ада, готови всеки момент да се отворят. 
Далет
Как да обвиня в постигналото ме заточение моя враг и враг на всички хора? Как да обвиня изцяло този източник и начало на всички човешки съгрешения? Неговото действие е очевидно, но той бе ободрен, бе въодушевен неимоверно от моята дързост, да отстъпя произволно от Божиите заповеди, да изпълня това самоволно послушание по демонски съвет и внушение. Врагът ми укрепва от моето отпускане, от допира ми с порочния живот. Грехът ми ме е сковал, отнел е силите ми, свободата ми, лишил ме е от способността за духовни движения. Защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя88. Като неподвижна цел стоя пред врага. Нито една стрела не ме подмина, а ми нанасяше дълбока рана. Служа за посмешище и играчка на отхвърления дух, който ме разиграва според всезлобните си прищевки. Той счита гибелта ми за окончателна, съдбата ми за решена, а мен - за своя плячка. "Умножи се" - възклицава и провъзглася в бесовска радост той - "родството адово с нова жертва; намаля стадото Иисусово с още една погинала овца." Изнемогата и страданията ми са неизразими с думи. За тях можем да научим единствено от горчивия опит. 
Хе
Престана духовното ми преуспяване и се превърна за мен в камък за препъване. Нося се по вълните на разпененото и клокочещо море на страстите, загубил от поглед възжеланото пристанище на безстрастието и богоприятната святост. Нося се, невиждайки бряг по неговата шир, нося се по волята на буйните и поривисти ветрове, повдигащи свирепа буря. Те дишат от всички страни, неутихвайки, незамлъквайки дори за миг. Не намирам сили да тръгна в посоката, в която бих желал, нямам ги в душата си, нямам ги и в тялото си. Постоянно бивам побеждаван от превъзмогващите ме сили на греха. Едва положил доброто начало на добродетелния живот с намерение да следвам във всичко Божия закон, без да се откланям в каквото и да било от него, едва встъпил в подвига на покаянието, в четене на Писанията, в нощни бдения, в прилежно моление с коленопреклонения и сълзи, той пристъпва нагло с някаква непреодолима власт, събаря започнатото здание на покаянието и разпръсва камъните, положени в основата му. Средствата, употребявани във властта му, са многобройни: суетните грижи, придавайки им смисъл на необходимости, страшните съблазни, срещата с които става неизбежна, забравянето, различните недоразумения, изнемогването на душата, дори и болестите на тялото. Опитвам, непрекъснато опитвам чашата на вечната смърт. В нея са смесени разнообразни отрови: печал, униние, съмнение, неверие, безнадеждие, гняв, ропот, плътски въжделения, отсъствие на чувство за духовното и святото, безброй още усещания и убийствени страсти. 
Вав
И избяга, по воля Божия, мирът от душата ми; аз забравих за добруване и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа89, казвал Пророкът, от името на разорения и запустял Иерусалим. О, какво вярно изречение! Аз усвоих състоянието на отхвърленост и забравих за Божието благоволение към мен. Имаше някога такова блажено състояние. Отдавна, отдавна то се отдалечи от мен. Заличиха се следите на чудното спокойствие, в което си почиват всички чувства на душата и тялото, когато ги осени Божият мир, който надвишава всеки ум90- и човешки, и ангелски. Както в огледалото на тихите и прозрачни води се отразява чистото синьо небе и неговите светила, така и в мира, благоустроен от Бога, се отразява Божието слово със съответстващите му чудни усещания. Словото Божие е светлина, светлина и чувства, възбуждани от него. Изчезнаха следите от това състояние и то вече не съществува за мене. Нещо повече - струва ми се, че никога не е било. Опустошението е извършено с един удар, извършено е при първото грехопадение. Мигновено изчезна моето блаженство, изчезна така, както изчезва огледалността на водата при първото подухване на ветровете. Погина надеждата ми! - възкликвам неволно. Непрестанните победи на греха ме подтикват към този тъжен извод. Погина моята победа и надеждата ми! Господ ме изостави и стана причина за моята погибел. Той, единствено Той изпраща и дарява победа на избраните Си раби и служители, но в нея тайнствено и съществено присъства надеждата за спасение. Ако можеше да се възвърне тържеството ми над съкрушаващите ме грехове, ако можех да ги потъпча като нещо отвратително, ако можеше те да побягнат от мене и да се скрият в онова тъмно и непознато място, откъдето са възникнали и излезли, то в мен би се възродило упованието, би снизходило от небето като радостен, животворящ, Божествен лъч. 
Заин
Крепко помни това моята душа и отпада в мен91 от съзерцанието на нищетата и бедствието ми, от мъката, с която се поя непрестанно. Изпитвам ужас, когато си спомня, че душата трябва непременно да изостави временния живот и видимия свят, да изостави всичко, което е обичала, на което се е наслаждавала, към което е била пристрастна и на което е отдавала в жертва живота и способностите си. Тя трябва да изостави и тялото, за което толкова много се грижи и поради което толкова често снизхожда и постъпва във вреда на себе си, което е за явна погибел както за нея, така и за него. Напускайки земята, всичко земно ще остане тук, но моите грехове, моите страсти, ще тръгнат с мен натам, към обширната област на вечността. Велики Боже, Ти най-праведният съдия, как ще се явя пред лицето Ти, облечен в отвратителните дрипи на греховете и страстите си? Какво ще кажа за оправдание пред Тебе? Как ще скрия от Всезнаещия и Всевиждащия своята нечистота и позора си? Ще видят и светите Ангели. С отвращение и ропот ще отстъпят от мене. Виждайки това, тържествувайки и ликувайки, ще се втурнат към мен мрачните демони, ще възложат върху ми злодейските си ръце, ще се поругаят с мен, ще овладеят насила поробилия се произволно и не ще ме допуснат пред лицето на Бога, пред лицето на небето, а ще ме повлекат към тъмната адска пропаст... Така размишлявам - и потръпвам от страшните си мисли. Трепери душата, трепери тялото, треперят костите и ставите, треперят така, както при осъдените на смърт престъпници, изведени за изпълнение на присъдата. Моето битие все още не е прекратено. Все още странствам по земната повърхност. На нас, човеците, ни е дадено това странстване, дадено е и да се удължава, за да може всеки в определен за него час да се огледа, да принесе плод на покаяние за своята греховност и за грешките си, да докаже искреността на покаянието си, оставяйки греха и изправяйки себе си. Срокът, който ми е даден, продължава. Попрището на моето странстване е почти изминато, но все още не е стигнало до края си. Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование92. 
Хет
По милост на Господа не изчезнахме ние93. За доказателство служи това, че аз все още не съм похитен от смъртта. Дава ми се време за покаяние. До днес молитвата ми бе безплодна. Във всеки случай аз не получих дори и един знак за нейната действеност, никакъв плод, който да свидетелства, че бива чута. Но съдия на моята молитва не съм аз. Неин съдия е Бога. До днес по отношение на Божията благодат съм като вдовец. Тя се крие, но тайно присъства в мене според свещеното учение на християнството. До днес сърцето ми бе подобно на пещера, обитавана от разбойници и всякакъв вид злодеи. До днес моят съперник ми нанасяше тежки оскръбления и обиди, надсмиваше ми се злобно, играеше си с мене, тъй както хищникът си играе с плячката, преди да я разкъса и изяде. До днес Господ бе дълготърпелив за мене, според Евангелските слова94, не отмъсти, не обузда съперника, не укроти вълнуващото се море на страстите, не ме въведе в пристанището. А това пристанище е безстрастието; то е - съвършеният страх Божий; то е - смирението, чуждо на всяко превъзнасяне и поради това незастрашено и от падение; то е - любовта, чрез която прилепилият се веднъж до Бога, никога вече не отпада от Него. Това пристанище е на земята; то е небесният пристан, който принадлежи на бъдещия, вечен живот. На това веществено пристанище принадлежи и морето, което е в неговите заливи, и градовете, близо до които те се врязват в сушата, образувайки безопасното убежище за корабите, предпазващо ги от ветровете и бурните вълни. Онези, които са влезли в духовния пристан, имат вече живелище на небесата95 чрез помислите и чувствата си, макар и тялом все още да странстват по земята. По отношение но такива блажени свои гости земята загубва онази своя притегателна сила, с която така привлича синовете на света, въвлича ги в недрата си и ги поглъща завинаги. Когато човек загуби своето съчувствие към земята, земята загубва влиянието си над него. Съзерцавам това, съзерцавам го в недостижима далечина, на непристъпна висота; съзерцавам го с вярата си. Аз съм приел Бога в светото кръщение. А именно в това тайнство се изгражда и тайнството покаяние. Покаянието, позволяващо ни да Го приемем отново в себе си така, както сме го приели и при кръщението, независимо че в областта на падналото естество сме Го губили в живота си. Родилият се и впоследствие погинал може отново чрез покаяние да се възроди за живот. Покаянието не ще възроди само онзи, който не се е и раждал. Господ е моята част! Той стана моя част, моя принадлежност! Това се извърши чрез вярата ми в Него! Извърши се чрез кръщението ми в Неговото име! Господ е моята част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам96. 
Тет
Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа. Добре е човеку, кога носи иго на младини97. Това утешение и наставление свети Иеремия произнася след плач и стенанията си, произнася го и сред тях. То е преподадено и изречено от Светия Дух Божи. Безкрайната Божия доброта е неотнемаемо свойство на безкрайността в Божиите съвършенства. Уповаванието в нея е напълно истинско чувство, вярно и спасително, а съмнението в нея - чувство лъжливо и пагубно. Войне Христов, ти от младостта си встъпи в Христовото войнство! Животът, който изцяло е посветен на упражняване в изкуството на битките, ражда опитни воини. Мнозина от тях стават способни да застанат начело на полка, да поведат в битка и към победа своите новопосъпили братя. Затова се разбесня срещу ти, възненавиди те врагът - врагът Божи и враг на човеците. Свърза те той, нанесе ти тежка рана. Такова е естеството на битката. Невинаги Христовият воин излиза победител в нея. Победите се редуват с поражения, а пораженията с победи, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи98! С такива думи ободрявал светият Израилски цар своя пълководец, обсадил чуждоплеменния град и претърпял неуспех под стените му. Завещава се и се повелява на тайнствения Израилев вожд - ума на подвижника - завещава се царското Христово великодушие при обратите на военното щастие: завещава се и се повелява - настойчивост в борбата. С търпението си спасявайте душите си99: а който претърпи докрай, той ще бъде спасен100. Такава настойчивост е свойствена на душата, търсеща искрено Бога и тя винаги се увенчава с успех от Него, макар и понякога тържеството Му над греха да снизхожда в подвижника едва в края на пътя му, през време на който то дълго се е колебало и е скланяло ту на една, ту на друга страна. Тържеството над греха се е разколебавало у всеки, колебае се през целия ни земен живот; разколебава се и у големите Божии угодници, и то не само от простими, но и от смъртни грехове. Праведникът едвам се спасява101, свидетелства Писанието, седем пъти ще падне праведникът и ще стане102 чрез покаянието. Защото то е начин на живот, преподаден и заповядан от Бога на цялото човечество без изключение. Необходимостта от покаяние са признавали за себе си и Пророците, и Апостолите: признавали са тази необходимост не само за очистване от простимите, но и от смъртнете си грехове; признавали са я, за да може Божията ръка да се простре към тях за помощ и да ги изтръгне от гибелната пропаст. Господ погледнал с Божествения си поглед към падналия в богоотстъпничество Петър и той, възбуден и наставен от този поглед, се опомнил и се предал на покайни сълзи103. Години след извършването на две страшни прегрешения от цар и пророк Давид друг един пророк, изпратен от Бога, изобличил безгрижния, спящ и умъртвил духа си Давид, привличайки го към изповед и плач за греховете му104. Човечеството не би могло само по себе си да прибегне към покаяние, то е призовано и бива призовавано към него от безкрайната Божия любов. Замлъкни, замлъкни! Замлъкни не само с устата си, но и с ума и сърцето си. Замлъкни от чувство на благоговение и покорност пред Господа; от чувство на съзнание за греховността си. Събери всичките си думи в слова на молитва и сърдечен плач. Действай с молитва, въодушевена от плача. Тя е огнено оръжие, изгарящо страстите и прогонващо далеч отхвърлените духове. Твърдо се уповавах на Господа, казва великият покаяник, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; и вложи в устата ми нова песен - хвала на нашия Бог105. 
Йод
Седи самотно и мълчи106, възбудил в себе си падението в смъртния грях, буйното, преобладаващо действие на страстите и демоните. Ограден с безмълвие, в уединнение, така наобходимо за падналия. Посредством отдалечаването в уединенние се прекратява общението със съблазните, с които е преизпълнен светът; изтриват се от сърцето впечатленията, които са предизвикали, и от паметта споменът за тях. В безлюдната пустиня са намерили края си и са погребани всички израилски воини, които постоянно се възмущавали срещу Господа и увличали народа след себе си. Те излязли от Египет в състава на шестстотинте хиляди мъже, годни да носят оръжие, но поразени от Господа, всички паднали в пустинята107. Подобно на тях под действието на Божията благодат измират в уединението придобитите в живота сред съблазните страстни впечатления; впечатления, предизвикващи вътрешна битка, противодействаща на Божия закон, оскверняваща и разрушаваща богоугодния живот. Съблазните, когато човек е немощен, стоят пред него лице в лице, убиват го с вечната смърт, след което я поддържат непрестанно в него, подхранвайки и подклаждайки страстите. Изобразявайки зловредното влияние на съблазните, Пророкът казва: Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите108, новонасадени в добродетелите, несъумяли още да възмъжеят и да укрепнат. Така се промъкна смъртоносното престъпване на Божията заповед в душата на нашата прамайка Ева; промъкна се чрез съсредоточаването на нейния поглед върху забранения плод109. Предпазвайки ни от подчиняване на съблазънта, Бог не само забранил да се вкусва от него, но и да бъде докосван. Ева усетила плода първо с погледа си, след това с ръцете си, а след осезанието последвало и нещастното опитване. Силата на съблазните отслабва и бива унищожена тогава, когато подвижникът застане далеч от тях. Слънчевите лъчи не топлят и не могат да разтопят снега и леда, когато през зимата слънцето е далеч от земята и лъчите му едва едва пълзят по повърхността и. Уединението да се съединява с безмълвие. Оскъден е плодът на уединението, ако то не е съпроводено от безмълвие. И ако в него се промъкне онази невидима душевна мълва, предизвикваща светски грижи и пристрастия, на нивата ще произрастат плевели наместо пшеница. Истинското безмълвие се състои в отричане от света и в самоотхвърляне, които се извършват в духа на човека - в неговата същност. Истинското безмълвие се състои в окончателното изоставяне на упражняването в суетните помисли, в устремяването на целия ни ум в служение Богу. Навлизането в такова безмълвие се подготвя с помощта на вярата. Множеството суетни грижи се замества единствено от грижата за покаяние и спасение. Придобилият тази изключителна загриженост ще бъде умерен дори и при душеспасителна беседа с единомишленици и с нравствено близки приятели, та да не би душата му, пилеейки се, да не е в състояние да се задълбочава в самонаблюдение. Непрестанното самонаблюдение довежда до непрекъснат подвиг на покаяние и плач. 
Каф
Понеже ненавеки оставя Господ. Пратил ли е неволя, Той ще помилва по великата Си благост110. Причините за действията на Всесъвършения Бог могат да бъдат напълно известни и ясни единствено Нему. За човека те са понятни дотолкова, доколкото Бог му ги открива. А Той ни разкрива Своите цели в онези допущения, на които човек бива подлаган произволно независимо от наличието на свободната му воля да избира между добро и зло и които очевидно не биха могли да се случат, ако не бъдат допуснати от всевластната и всемогъща Божия воля. Нашето смирение е Божията цел на тези наказващи ни допущения. Без добродетелите на смирението никоя добродетел не би могла да бъде истинска и богоугодна. За да ги усвоим, до нас биват допуснати най-различни напасти: от демони, от човеци, от разнообразни лишения, от извратеното и отровено от греха наше естество. Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава111 своите служители, не ги отхвърля окончателно поради техното недостатъчно и изпъстрено с грешки служение или поради поддаването им на увлечения, стига да пазят в себе си искреното намерение за богоугождение. Бог допуска това временно, за да смири синовете човешки112. Свещеното Писание нарича синове човешки онези Божии служители, които, усещайки в себе си сили и способности и извършвайки добродетели, възлагат цялото си упование на тях и на себе си. Самонадеяността и самомнението винаги са съединени с едно тънко и почти незабележимо презрение към ближния. Отделяйки ни от самомнението и самонадеяността, от унижението и осъждането на ближния и въвеждайки ни от състоянието на мъж в състояние на младенец, Бог допуска рабите Му от опит да познаят безсилието на повреденото от грехопадението човешко естество. Самонадеяността и самомнението са толкова чужди на християнството, колкото са противни и враждебни на Светия Дух, поради което Господ заповядва отричане от тях наравно с отричането от идолопоклонството и разпътния живот. Истина ви казвам, казал Той, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно113. Познаването на себе си е безценно знание. То довежда до живо и обширно богопознание, до вярно и правилно самонаправляване. Човекът, който е познал своето значение, вижда и разбира и предназначението си. А човешкото предназначение е да бъде съсъд и оръдие Божие. Единствено при изпълняването му добродетелното житие може да бъде истинско и богоугодно. Без него се извращава цялата човешка дейност и човек, мислейки, че извършва изобилие от добри дела, всъщност действа в областта на падението, във вреда на себе си и за своя погибел. Бог, ноблюдавайки от висотата на Божественото Си съвършенство човешките трудности, допуска тези препятствия като противоотрова, прогонваща и най-смъртоносната отрова. А тази отрова е гордостта на саможивеца. Разбирайки Божията цел в постигащите ни изкушения, нека присъединим посоката на нашите действия към нея, за да`и окажем съдействие, изисквайки от цялата си душа смирение. То предоставя прощение на всички грехове и изцеление от всяка страст114. 
Ламет
И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време115: така е увещавал Апостолът подложените на скърби християни. Затова и допуска Бог изкушенията, за да се смирят синовете човешки ... кога тъпчат с нозе всички затворници на земята, кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния116. Допускат се именно за това, за да може всеки християнин независимо от добродетелния си живот, от заслугите, с които е допринесъл за Църквата и човечеството, да встъпи в безусловна покорност Богу, решително отхвърляйки мнението си за своята праведност и всичките си оправдания, уверил се, че пред Бога няма да се оправдае нито един от живите117, че дори и най-големият праведник се спасява единствено по Божията милост, че всички хора със своята земна справедливост са наречени в Писанието "затворници на земята"118. Ние сме затворници! Свалени от небето, низвергнати от рая, ние пребиваваме на земята като във "външна тъмница"119. Нашите вериги са многобройните немощи на душата и тялото. Онези от затворниците, които осъзнават своята греховност, изповядват и приемат Изкупителя, получават прощение, освобождение, небето и рая. Неразкаялите се грешници биват приведени от външната във вътрешната тъмница, от временната във вечната - в бездната на ада. Изкушението и скърбите са съд Божи120. Нека побързаме да се оправдаем на този съд, отхвърляйки оправданията си, да признаем себе си достойни за наказание, да се покаем истински. Той е поставен на нашия земен, страннически път с цел да ни даде възможност да се оправдаем на окончателния Божи съд, намиращ се на границата между временното и вечното. Кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния... нима Господ не види121, казва Пророкът в своя вдъхновен и свещен плач. 
Мем
За какво би скърбил живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си122. Ти си попаднал в грях? Не изпадай в униние и недоумение. Нашето естество е заразено с греха и затова е нормално да ражда от себе си противоестествен грях. Недъгът така естествено възбужда от себе си присъщите му влечения и изисквания в страдащото тяло, както и земята, подложена на проклятието на Твореца, ражда от себе си плевели. Никой не сее плевелите, те от самосебе си зачеват и растат; те са следствие и израз на болестта, с която е отровена земята. Заченати в беззаконие и родени в грях123, ние съвсем естествено произвеждаме от себе си греха; произвеждаме го не за това, защото той е естествената наша природа, излязла непорочна от ръцете на Твореца, а затова, защото е нормален недъг на заразеното ни естество. Опитният земеделец не се поддава на униние и малодушие, когато види, че нивата му е покрита с плевели, а с търпение, постоянство и труд той ги скубе и изтръгва непрестанно. Когато`и дойде времето, пшеницата ще укрепне, ще покрие земята с гъста покривка, ще привлече всичките`и сокове към себе си и плевелите, на които не е дадено да укрепнат, ще отслабнат и по необходимост ще отстъпят място на добрия плод. Поведението на подвижника в отношението му към греха трябва да бъде същото, като това на земеделеца по отношение на плевелите. Не бива да униваме, да се удивляваме, да се ужасяваме, да изпадаме в недоумение, виждайки възникващото в себе си греховно многообразие, и да не считаме това явление за странно, защото: „Още от младостта ми множество страсти ме надвиват“124, изповядва Светата Църква от името на всеки един от своите членове, тъй като до самата си смърт човек подлежи на влиянието на греха. В постоянно внимание над себе си ще трябва да изтръгваме проявите на греха още при техния зачатък в помислите и чувствата, за да не им позволим да укрепнат и да се развият. Ако поради нашето безделие или поради стечението на непредвидими или неотразими обстятелства се случи да извършим грях на дело, то и тогава не бива да даваме място на отпускането, безнадеждността и отчаянието. Лечението с покаяние е всемогъщо, защото е лечение, което е преподадено от всемогъщия лекар - Бога. То изцелява от всички грехове и страсти. Пребиваването в смъртния грях и робуването на страстите е условие за вечна погибел. 
Нун
Подвигът срещу страстта е тежък. Продължително и трудно е лечението`и с покаяние. Необходимо е обаче да се встъпи в този подвиг. Необходимо е да се подложим на това мъчително лекарство, защото без него спасението е невъзможно. Всяка страст е престъпна любов. Тя е усвояване на някой от видовете грях. Само онези, които са отхвърлили от себе си игото на страстите и които са се покаяли искрено ще влязат в града през портите, в светия нов, небесен Иерусалим, а отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа125; извън този град е всеки, който е свързан със страстите и не е излекувал любовта си, защото там няма място за друга освен за заповяданата от Бога любов - любов Божествена. Друга любов не би могла да живее в прохладния, духовен и блажен пламък на райската светлина; за такава е приготвен друг пламък, пламък мрачен, горещ, но непрегарящ - пламъкът на ада. С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет. Проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. Тръне и бодли ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева126. Това определение произнесъл Бог над падналия човек и то не престава да се изпълнява във видимата вселена; не престава да се изпълнява и тайнствено в душата на всеки Божи служител. Наместо райските наслади на него му се предоставя възможността за покаяние. Земята изобразява целия човек, но най-вече сърцето му; тръните и бодлите са страстите; мъка е наречен плачът с всичките му разновидности и първоначални причини; а хляб - спасението. Този хляб се добива с пот на лицето, тоест с изключителен душевен и телесен труд, съпътстван от множество скърби и лишения. Подвигът на покаянието и борбата със страстите е предначертан пожизнено. Нека изпитаме и изследваме своите пътища127, защото Бог погледна към нашите дела, подложи ги на изследване и те се оказаха недостатъчни. Ние се отметнахме и упорствахме; Ти не пощади128. Боже наш, Ти ни предаде на очистителния огън на покаянието, Ти устрои нашето външно положение така, че то да ни помогне да принесем удовлетворително, пълноценно покаяние; то е подобно на тежък гнет, под чийто натиск се извлича приятният сок на зрели ягоди и благовонни гроздове. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата129, и да Му принесем цялостно покаяние. За да получи обаче то това достойнство, необходимо е да съединим плача и молитвата на сърцето с подходящ телесен подвиг и със съответните лишения, защото покаянието е невъзможно в недрата на наслаждението, отпускането и излишъка. Тези телесни подвизи и лишения в Писанието са наречени ръце. 
Самех
Аз съм възкресението и животът, е казал Господ; който вярва в Мене, и да умре, поразен от смъртния грях, ще оживее130 чрез Моето действие, което е действието на Живота. За вярващия в Христа е невъзможно да умре, той е невъзможно да умре от вечната смърт иначе освен чрез отричането си от Него. Отричането от Христа се извършва чрез устно изповядване, след което незабавно ще последва отричане на сърцето и на цялото същество. Това отричане се извършва и чрез живот, който е противоположен на завещания ни от Господа, както и чрез отчаяние, което пък е отхвърляне на вярата ни в Христа. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви; ще вложа във вас Моя Дух и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя - и ще познаете, че Аз, Господ, казах това - и извърших131. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби132. Не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте. И ще осветя великото Си име133. Какво би могло да бъде по-сигурно и по-радостно от това обещание? Само чрез такова обещание, дишащо със свръхестествена сила, можем да предвкусим съживяването. Ако ние възкръсвахме от греховната смърт чрез нашата собствена сила, безнадежднността на падналия в смъртен грях и умъртвен от него би била съвсем справедлива. Нашето благодатно битие ни се възвръща от нашия всемогъщ Творец, който при сътворението ни ни е дарил и с него, а не само с естествено битие. Когато Той ни е създавал от нищото, ние не сме могли да проявим свободна воля и да определяме с какво да ни дари. Това благодатно битие обаче сме загубили произволно. При тази загуба естественото ни битие се е извратило в непрестанна смърт. За да ни бъде възвърнато, от нас според Божията правда се иска да проявим свободната си воля, да пожелаем чрез искрено покаяние да възкръснем в благодатния живот. Покаянието, бидейки израз на човешкото произволение, заедно с това е и израз на Божията воля. То не е човешко изобретение, а е дар Божий за човечеството. Тази естествена способност ни е дарена и се възбужда от всеблагия и премъдър Бог, за да можем ние, осъзнавайки зависимостта си от Него, да бъдем осенени от благодатта Му и нашите естествени действия да се превърнат в благодатни и Сам Духът Божий ходатайствува за нас с неизказани въздишки134. Покаянието преминава през цялото Свещено Писание. За него ни възвещава Старият Завет, проповядва ни се и в Евангелието в цялата си пълнота, в цялото си безкрайно изобилие. Синовете на Израилевия дом говорели в недоумение: „ Нашите престъпления и нашите грехове са върху нас и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?“135 Господ заповядал на Своя Пророк да даде такъв отговор на тези думи: Кажи им: „ Жив съм Аз, източникът на живота, казва ( Адонай ) Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се, с решително завръщане от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев? Защо да умирате произволно с вечната смърт, отхвърляйки покаянието? А кога кажа на беззаконника: „Бездруго ще умреш“, и той се отвърне от греховете си и върши съд и правда, ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбеното, ходи по закона, не върши нищо лошо, - той ще живее, няма да умре. Ни един от греховете му, които е извършил, не ще му се спомни; той е почнал да върши съд и правда, той ще бъде жив.“136 Покаянието ни е дадено за очистване от всички грехове, без изключение, но то само тогава се приема от Бога и само тогава оказва спасително въздействие, когато греховете и греховния живот се изоставят решително, и биват заменени от богоугоден и праведен живот. Първата Евангелска проповед е била проповед за покаяние. Тя била възвещавана и от светия Предтеча на Спасителя, и от Самия Спасител - Богочовекът, а и от Апостолите Му. С покайната проповед, на Църквата било наредено да прощава греховете по увлечение, колкото и пъти да се повторят137, а при условие за изоставянето им, да прощава и смъртните138. Обявено е, че грехът става господар на онези хора, които по необходимост се представят за праведни, но са отхвърлили от себе си лека на покаянието139. Единствено покаянието създава такива праведници, които са угодни Богу и само чрез него може да се приеме и усвои Евангелието. „Покайте се и вярвайте в Евангелието“140, ни казва и Сам нашия Господ Иисус Христос. Покаянието изисква съдействие от човешката воля на Божията, защото възкръсването от греховната смърт е действие на волята Божия, чрез което Божието благоволение се излива върху онзи човек, който действа според указанията на волята Му, и е приел благото и спасително иго на покаянието. Нека се подчиним на Божието призвание! Нека се доверим на Неговото обещание! Нека изпълним дълга си на раби и създания по отношение на Него, и Той - верният Бог141, непременно ще изпълни Своето велико обещание142. Но какво ни отвлича от истинското и решително покаяние? Нашето неверие. А от неверието се поражда двоедушие; от него пък - слабост и неуспехи в делата Божии. „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.“143 „Защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.“144 Нека отхвърлим неверието, да повярваме в Евангелието и да явим вярата си чрез дела145, нека се покаем. 
Аин
„Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец, небесният наш Бог, е положил в Своя власт“146, отговорил Господ на въпроса на Апостолите, които любопитствали да узнаят времето, когато Господ ще възстанови царството Израилево. Скрито е от човешкото познание времето на видимия свят, часът и денят на неговото преобразяване; скрито е от всеки човек времето на неговото странстване, денят и часът на преселението му в задгробната област; от всеки каещ се е скрито времето на неговото покаяние, денят и часът, в който то ще се увенчае с благовестие за окончателно опрощение на греховете, с несъмненото за сърцето чувство за освобождаване от оковите на греха и страстите, с венеца на познаваемото от цялото човешко същество осеняване с Божията благодат. Благодатта Божия, която, осенявайки каещия се, разрушава царството на греха в него и въдворява там Божието царство, превръщайки в реалност залога за придобиването на вечните блага - залог, който е бъдещото венчание с блаженството и който сам е блаженство. Срокът за покаяние се назначава на всеки каещ се от Бога според Неговия всесвят и неведом съд. За някои той продължава дълги години, а за други - само няколко часа. Едни претърпяват теготата на деня и жегата147, а други се трудят съвсем кратко в лозето на Сина Божий. Продължителният срок на покаянието е изобразен живо- писно в предобразната сянка на Стария Завет чрез четиривековното робство на израилтяните в Египет и чрез седемдесетгодишния вавилонски плен. С египетското робство се обозначава състоянието на християнина, който е предназначен да угажда Богу, но бива задържан от света, за да му служи, а с вавилонският плен - вразумяващите наказания за греховете, извършени в посветения на богослужение живот. Когато израилтяните излизали от Египет, те по Божие повеление измолили от египтяните много злато и сребро. По същия начин, напускайки постепенно живота по плът, божият служител изнася със себе си скъпоценното опитно познание за значението на света, за грехопадението на човека, за действието на греха в него и за въздействието върху му на отпадналите духове. С това повеление, дадено на израилтяните, се обозначава мъдрото Божие промишление, че дори и най-злото по отношение на християните ще се превръща в добро, защото ще има за цел Божието благоугождение. Заради греховете Ви, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон148, е написал по Божие внушение и от Божие лице пророкът към иудеите, които Навуходоносор, Вавилонският цар, преселвал от Иерусалим във Вавилон. Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа от там с мир. Защото Моят Ангел е с вас и той е защитник на вашите души.149 Но и в това време, в което подвижникът очевидно е изоставен от Бога, в което Бог очевидно е закрил Себе Си с облак, за да не достига до Него нашата молитва150, молитвата на бедстващия Израил; във времето, в което Божият народ видимо е поразен със слепота, отритнат, направен смет и гнусота сред народите151, т.е. предаден на страстите и демоните; в същото това време на изоставяне и наказания Божията благодат не ни изоставя и макар и скрита от нас, тя не прекратява своето действие. Тя е, която осигурява преуспяване на Божия служител. Без да обръща внимание на успехите, особено в началото, Божия служител се бори с вълните и бурите на сърдечното море и намирайки се ежечасно в опасност да загине в кипящата бездна, той изостря силите си, учи се на изкуството да се сражава с греха, да снизхожда в дълбините на смирението и там да придобива съкровището на духовните разум и чувство, а чрез тях - да се възнесе към небето. Раби Божии, не унивайте и не се отпускайте в подвига на благочестието! Градете къщи в страната на вашия плен и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им; вземайте си жени и раждайте синове и дъщери; и на синовете си вземайте жени и дъщерите си омъжвайте, за да раждат синове и дъщери, и размножавайте се там, а не се намалявайте.152 Ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему като на верен Създател душите си, правейки добро.153 Раби Божии, когато по Божие допущение ни нападне злото, отвън - от хората, или отвътре - чрез възбудата на страстите, предайте се на волята Божия и се окрилявайте и укрепвайте чрез вярата си в Него. В това блажено време полагайте най-грижливо внимание към богоприятните добродетели. Както обработената с железни сечива и подобрената чрез гниещи вещества земя става по-плодородна, така и сърцето, обработено чрез скърбите и напоено чрез смирението, е по-способно на възвишени добродетели. Времето на това изпитание е време, в което Бог си е спомнил за нас. Това е времето, в което Той изгражда душите ни. Блажен е не само този, който без вина бива подлаган на изкушения154; но блажен е и онзи, когото Господ наказва за греховете му и утеснявайки го чрез скърби, изтиква го от широкия път и го поставя на пътя на Своите наредби.155 Тази дълбока и утешителна тайна на Божията грижа за нас ни се разкрива чрез Боговдъхновеното Свещено Писание. 
Пе
Когато израилтяните излезли от Египет, те се отправили към бреговете на Червено море и към обширната Арабска пустиня. Фараонът, египетският цар, разкайвайки се, че ги е пуснал, пожелал да ги залови и отново да ги върне в робство. Той тръгнал подире им и ги настигнал при морето. Но Бог устроил за израилтяните път посред водите, а Фараона и многобройната му войска залял и потопил.156Израилтяните навлезли в пустинята. Там ги посрещнали най-различни лишения и напасти, които те трябвало да преодоляват с вяра, защото само Божията сила можела да ги преодолее. Там, в планината Синай, Бог им дал закони и наредби за граждански и частен живот. В подножието `и, разбойническото племе на амаликитците възнамерявало да прегради пътя на избрания народ към Обетованата земя.157Между Египет и Палестина се простира обширна пустиня, по която се скитало номадското семейство на Измаил. Бог не избрал най-краткия път през нея за Своя народ, а го повел по най-дългия и най-трудния, нагърбвайки го с продължително странстване из пустинята. Такъв живот е необходим, за да се изтрие от паметта животът в Египет и от сърцето египетските навици, та да не бъдат привнесени те в Обетованата земя, защото са чужди на нейните жители. Походът на Фараона след израилтяните изобразява пристрастията на изоставилия света човек. Те се усилват и правят всичко възможно, за да го върнат обратно. Лишенията и скърбите, които посрещнали израилтяните в пустинята, са тези лишения и скърби, с които е изпълнен животът на подвижника. В такъв живот Бог действено преподава своя закон на подвизаващия се, пренасяйки го от книгите в душата му. В пустинята подвижникът се научава на такова поведение и такива обичаи, които му позволяват да пази ненарушим Божия закон. Първия народ, който посрещнал враждебно израилтяните и се опитал да не ги допусне до обещаното им от Бога наследство, били дивите синове на Амалик. Под неговото име светите Отци разбират помислите, мечтанията и плътските чувства. Сластолюбието и сладострастието са сред първите, които влизат в битка с Христовия воин, който е встъпил в редовете на иноческия полк. Израил посрещнал Амалик със своите избрани воини под предводителството на Иисуса, а Моисей, законодателят на целия израилски народ, съпроводен от първосвещеника Аарон и от Ор, съпруг на пророчицата, която била сестра и на законодателя, и на първосвещеника. Възлязъл на върха на високия Хорив, за да помогне чрез молитвите си на Израил, който се сражавал в подножието на планината. Когато Моисей въздигал ръцете си към небето, надделявал Израил, отпуснел ли ги - Амалик. Забелязвайки това, Аарон и Ор поддържали ръцете му постоянно въздигнати, докато най-сетне към залез слънце Иисус надвил Амалик и извършил страшно кръвопролитие сред обърканите му войски. Упорито протегнатите кръстообразно ръце на Моисея изобразяват тайната за победата над плътските желания - разпъването на плътта. Това разпъване се съпровожда и от кръвопролитие, защото не само плътта, но и кръвта не може да наследи царството Божие.158 Разпъването и кръвопролитието се извършва от новопостъпилите монаси с помощта на църковните таинства, подробната изповед за всички греховни прояви и църковните и килийни молитвословия като че с помощта на първосвещеник Аарон. Те се извършват с помощта на поста, бденията, коленопреклоненията и пр. благочестиви усилия като че с помощта на Ор, родственик на Моисей и Аараон чрез съпругата си, Божията пророчица. Подражавайки на боговдъхновения законодател на израилтяните, издигнал след победата над Амалик олтар и принесъл жертва Богу, съзидай и ти тайнствен олтар, казват Отците159, в душата си и принеси върху него непрестанната жертва на славословията и молитвите. Познай, че Господ е твое знаме и че Той ще воюва против Амалика от род в род.160 Твоят подвиг е необходим. Той е действен израз на волята ти. Но знай, че победата над Амалик и всички останали чуждоплеменници се извършва само със силата на Царя на царете - Бога. Той дарява спасение само на тези, които искрено желаят да го получат. 
Цади
Топяла се цял живот под игото на своето безплодие праведната Сарра, съпруга на великия праведник, патриарха Авраам. Въпреки множеството Божии обещания, че тя ще дари Авраама с многочислено потомство, безплодието`и не я напускало. Остаряла вече светата жена, умряла в нея способността за чадородие, но точно в това време обещанието отново се подновило, като категорично бил посочен и едногодишният срок, в който тя щяла да добие син. Това обещание произнесъл Сам Бог, явявайки се на Авраам и Сарра при Мамврийския дъб под образа на човек, съпроводен от два Ангела, които на вид били като мъже. То се сторило на Сарра така невъзможно, че тя, чувайки го, се разсмяла. Господ я изобличил и отново го потвърдил, като за доказателство се позовал на всемогъществото на Божието слово. На Сарра се родил свет син - Исаак. В радостта си тя казвала: Смях ми стори Бог; който чуе за мене ще се (възрадва с мене "рус") разсмее. Кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините (си "рус") му.161 Чрез Сарра тайнствено се изобразява душата, която винаги е вярна на Божия закон. Но подвигът на покаянието е необходим и за такава душа, защото поради греховността, с която е заразено цялото човечество, и тя често се топи, надвивана от страстите и предавана на недоумение и незнание по отношение на Божията милост, себе си и своето спасение. И такава душа често и задълго остава пред заключените врати на чертога, в който са безстрастието и светостта.162 Тя усърдно се моли, пролива сълзи и чука някак с ръцете си по тях, с помощта на различните подвизи и добродетели. Безнадеждността я овладява. Тя вече вижда в себе си окончателното изтощение на способностите и живота си; признава, че благодатното състояние не е плод на нейните усилия, и тогава най-неочаквано вратите се отварят. Женихът Христос се явява в неописуема слава, в неизречимата светлина на Божеството, и приема в обятията Си Своята невяста - душата, изнемощяла от страданията на подвижничеството и доказала по този начин своето постоянство, дълготърпение и вярност. Тогава плачът я напуска и изчезва, забравят се напълно въздишките и всички останали видими изражения на скръб и печал и душата се потапя в безкрайността на Божеството, потъва във вечното блаженство. Вкусила свръхестествения живот, тя каточе загубва своя. Загубва този живот, който заедно с това е и смърт и без да престава да съществува, заживява нов, друг живот - безкраен, обилен и всеобхватен. Състарила и измъчила се в безплодието си, но най-сетне родила духовния плод свръх очакванията си, тя подобно на Сарра изрича: Смях ми стори Бог, т.е., неочаквано ме дари с неотнемаща се радост - венчание с вечната радост. Подновява се като на орел моята младост163, повяхнала в грехове и страсти. Моята плът като плътта на Нееман Сириеца стана подобно плътта на младенец, след като се потопих в Иордан на Божествената благодат.164 Умът ми получи самостоятелност и не се увлича вече от многообразните лъжи на злохитрата и суетна злоба. Той се усвои от Бога, прилепи се към Бога, задълбочи се в Бога и пребивава неотстъпно в Бога.165 Ти сигурно ще попиташ: По какъв начин се извърши това дивно преобразяване? На този въпрос светите Отци наставляват да се отговаря така: „В Писанието е казано: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени166. Където има съшествие на Светия Дух, недей търси естествен закон и порядък. Всесилен е Светият Дух и ти не се учудвай, ако Той осъществи в теб невъзможното, ако превърне в победител ума, който досега е бил побеждаван. Утешителят, Който иде отгоре, Той е над всички.167 Той ще те постави за господар над движенията на естеството и над бесовските внушения168.“ „Ако измолваш чрез молитва нещо от Бога, а Той се бави и не изпълнява молбата ти - не скърби за това: ти не си по-умен от Него. То става или защото настроението на сърцето ти не отговаря на измолваното, или защото не си достигнал необходимото ниво, за да получиш този дар. Ние не бива да се стремим към многото преждевременно, за да не би да злоупотребим с Божия дар, ако го получим прибързано. Всичко, което е получено лесно, лесно се и губи. Докато всичко, което е придобито със сърдечна болка, внимателно и грижливо се съхранява169. Поради тази причина Бог най-напред ни подлага на изкушения и изнемога, а едва след това снизвежда даровете Си. Слава на Господа, който ни доставя наставление и здраве чрез сигурното си лечение170.“