Бог е любов :: ИНОЧЕСКИ ПЛАЧ ЗА БРАТА ПАДНАЛ В ИЗКУШЕНИЕ ГРЕХОВНО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.02.2014 05:10 - ИНОЧЕСКИ ПЛАЧ ЗА БРАТА ПАДНАЛ В ИЗКУШЕНИЕ ГРЕХОВНО - 2

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.02.2014 05:34

ЧАСТ ПЪРВА
Алеф
Горестна вест достигна внезапно до мене - като стрела долетя. Тя прониза сърцето ми с дълбока рана и заедно с това изобрази пред мен поразителна картина - картина мрачна и печална. Този, който в най-нежната си възраст се бе прилепил до Господа, който бе посветил дните за детски забавления на монашески лишения, който отрано бе презрял светската суета днес е оклеветен и осмян от света. Уви! Ти се остави да те разграбят в пристанището. Уви! В собствения ти град те плени чуждоземецът насилник. Уви! Теб те пороби греха - грях тежък, смъртен грях. Окова те в невидими вериги, неразрушими с никакви средства, с никакви усилия човешки. Пребивавайки телом зад манастирските стени, ти се отчужди по дух от Светата обител. Тя тъгува за теб като за охладнял към нея син, като за син, напуснал я вече в сърцето си. Дивните Божии храмове, смирението на монашеските килии, мрачните кули, зъбчатите стени на древния манастир, осветен от подвизите на множество преподобни старци, гледат към теб печално, като да усещат измяната, извършена тайно в душата ти. В църковните песнопения се чува тъжен отглас, звучащ за сърцето, страдащо за твоето бедствие. За такова сърце плачат църковните песнопения. За него се разливат от тях печалните звуци, подобни на плач - на плач надгробен.
Бет
Плача за тебе през целия ден, плача и през нощта, но нищожна е цената на плача ми. Друг плач, несравнимо по-скъп, се възнася за тебе. Не искат да се утешат и плачат ангелите, ликовете на Мъченическия сонм и на Пустинните отци, плачат всички небесни жители. Те с внимание и любов гледат към земята, радват се на извършваните от хората добродетели, огорчават се от греховете им. Сам твоя Създател и Спасител, сътворил те от нищото, изкупил те с безценната Си кръв, Той - непричастният на скръбта, е опечален днес за тебе. Каква полза от кръвта Ми, кога сляза в гроба?9, казва Той на всички грешници и пребиваващи в греха. Всесветият, непристъпният за тление, бива снизвеждан в тлен от християните, от облечените в Христа, от имащите в себе си Христа, когато те безумно раболепстват в сквернотата на беззаконието.
Гимел
Грехове на вид нищожни, но пренебрегнати и нелекувани с покаяние, довеждат до грехове по-тежки, а от невнимателен живот в сърцето се заражда гордостта. За да се научиш да будуваш над себе си, да не се доверяваш на себелюбието си, да придобиеш сърце съкрушено и смирено, грехът ти винаги да е пред тебе10, пред очите ти, отнемайки престола на сърцето от високоумието и превъзнасянето - допуснал е Господ изкушение, и като облак, понесен от вихър, връхлетя то върху ти, не успял да понесеш насочения към тебе удар. Настигнаха те враговете ти! Ненавиждащите душата ти я окръжиха, възложиха`и тежки окови, отведоха я в плен и робство, покриха я с безбройни язви - язви мъчителни и неизлечими!11
Далет
Изоставени са от тебе светите иночески подвизи. Твоето служение Богу се превърна в срамно лицемерие. Няма място в душата за истинско богослужение, когато тя, низпаднала в грехове за смърт, продължава да живее в тях. Овладя те унинието и разслаблението, увяхна силата на мъжеството, разколеба се благото произволение, сърцето се лиши от благодатния мир и утешението, подхранващи и окрилящи монаха в неговия път към Бога. Суетните греховни помисли и съпътстващото ги разстройство на чувствата витаят в душата ти тъй, както витаят в опустошения храм зверовете и хищните птици. Всичките ти добродетели бяха откраднати от едноединствено престъпление: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко12, ни учи Писанието. Повяхват цветовете и листата на растението, когато стволът му е подсечен от косача.
Хе
Преди падението ти в греха невидимите врагове клеветеха душата ти, докосваха се отстрани до нея, но колебаеха само повърхността`и13; те не проникваха в сърцето ти, запечатано с пръста Божи, и не можеха да те обладаят, бидейки постоянно оскърбявани и отблъсквани от твоята невинност. Ти им се покори в час на дрямка, на самозабрава; покори им се доброволно, изпълнявайки на дело тяхното предложение - предложение прелъстително и смъртоносно. Те се превърнаха в твои господари; влачат те през дебри и пропасти, през тръни и остри камъни; свързан, скован от тях, безсилен да им се противиш. Господ, предвиждащ и направляващ всичко, пожела да те смири чрез безчислените ти беззакония14, та дано се породи в теб благ помисъл, благо намерение, за да бъдат опровергани те чрез греха, който те е овладял.
Вав
И отлетя от дъщерята Сионова всичкото`и великолепие15: отнета е красотата на душата ти, венчана за Христа, отнета е красотата на духа ти. Отстъпиха светите помисли, в които като в брачен чертог пребиваваше умът ти. Отстъпиха светите чувства, в които се наслаждаваше и намираше покой сърцето ти. Търсиш ги, но не ги намираш. Те изчезнаха незнайно къде. Заместиха ги помисли греховни, плътски и чувства страстни. Лишен си от висотата на царското достойнство. Изпаднал си в униженото състояние на роба. Поради смъртен грях горестна немощ обхваща душата ти. Поради нея е това разслабване. Заради него всяка среща с лъжливите, престъпни, демонски помисли се оказва гибелна за душата ти.
Заин
Настъпи скръбно време, време тежко, време на твоето унижение и безславие, време, в което ти си отхвърлен от лицето на Господа. Лишен от помощта на Вишния и като че забравен от Бога, ти си оставен в ръцете на враговете като играчка, служеща им за посмешище. Падението на монаха, а и на всеки християнин, е дело за плач у светите Ангели и радостeн повод за демоните на злобата16. Полковете им ликуват при бедствията на човека и безумен смях гръмко изпълва редиците им.
Хет
Прелъсти се умът ти, вкусил от забранения плод. Прекрасен ти се стори той поради невежеството, неопитността и невинността. Злонамереният и лукав съвет те подтикна да го опиташ, а той те порази със смърт. Парещата отрова още се пени по устните ти и терзае твоите вътрешности под действието на силата си. Смущение, недоумение, помрачение и неверие обхващат душата ти. Обезсилен, разстроен от греха, ти се озърташ назад, въпреки че преди бе годен за царството Божие17.
Тет
В края на твоето падение, в края на греховната пропаст ти не си спомни, че рано или късно ще дойдат тесният ковчег и мрачният гроб, ще дойдат непременно, защото те са жилището на всяка плът, и че греховните наслаждения завършват с разложението на човека, че тялото, в чиято угода укрепва душата, е предназначено за жертва на тлението и за храна на червеите. Ти не си спомни това. Забрави, че Бог търпеливо очаква обръщането на грешниците, но Неговата присъда ще трябва да ги постигне. Не ще забави Той страшния си съд, не ще го забави. Съвсем скоро ще настъпи: ще дойде тъй, както крадец нощя18. Ще ни поиска отчет: на всеки човек - за всичките му земни дела. Ти си забравил, че злохитрите и жестоки демони, които сега се явяват на душата ти в услаждащи мечтания и я лъстят с надежда да я заловят, ще се нахвърлят като диви зверове върху`и щом напусне тялото, и ще я похитят, ако успеят да докажат, че им принадлежи. Забравил си за вечната участ на грешниците, неудостоили се с Божията милост. За отхвърлянето на добродетелите и за избягване покаянието, което лекува отклоняването от тях, те снизхождат в преизподнята на ада и биват предадени на безмерни и нескончаеми мъки и наказания. Ти забрави това - забрави го и падна с дивно падение. Светските занимания, развлечения, увеселения, грижи и земни дела не ще ти доставят спокойствие. Те ще приспят за кратко съвестта ти, но не ще я накарат напълно да замлъкне. В мигове на самонаблюдение тя се пробужда и изобличението`и е още по-силно и безпощадно. Милостиви Боже! Ти виждаш и носиш човешките немощи. Открити са пред взора Ти нечистотата и изнемогата ми, открита е и жестокостта на измъчващите ме, на изтерзаващите ме демони и страсти.
Йод
Бог е наредил: чуждоплеменникът не бива да влиза в обществото Господне19. Не опазих аз заповедите на своя Бог. Допуснах предателство в себе си. И се втурнаха чрез него чуждоземците и не само в храма, но и в светилището простряха дръзко ръце върху съсъдите и жертвите, осветени от Бога. Храм Божий наричам всеки човек; светилище - сърцето; съсъди и жертви - помислите и чувствата. Потъпква се храмът Божий от нечестиви нозе и нечисти духове. Те оскверняват светилището. Духовните и благодатни помисли и чувства се превърнаха в плътски, греховни и злосмрадни.
Каф
Изпълвам се с въздишки. Загнездва се в мен скръбта. Разяжда сърцето като червей, измъчва го като змей. Търся утешението, търся радост, търся духовната храна, някога познати ми от опит, но не ги намирам! Тя подхранва и услажда, но друга храна ми предлагат; вкарват я в мен насила: храна греховна, лъстяща с изобилието си, която не само не насища, но предизвиква още по-силен глад, страшни мъки, изнемога и разстройства. Господи, Боже мой! Пред Твоето лице, пред Твоите очи съгреших. Ти виждаш моето унижение. Пред Твоите всесвети очи злодействат над мен разбойниците. Аз съм изоставен от Тебе, защото сам Те оставих. Намирам се в ръцете на тези, които предпочетох. Не смея да погледна, да въздигна ръка, да произнеса дори и едно слово към Тебе. Отне дръзновението ми моето съгрешение - моето предателство. Аз паднах и станах жертва на своето безумие, жертва на лукавите и ненавистни демони. Близка е до мен безднадежността. Тя възвестява на сърцето ми, че стои пред вратите му. Никой не се застъпва за мене, а дори и не зная имам ли въобще зазастъпници, ходатаи пред Твоето непрестъпно величие и безкрайна милост.
Ламет
Всички, които вървяте по пътя на земния живот, преминаващи попрището от утробата, която ви е родила, до ковчега и гроба, до страшните врати, през които всеки ще встъпи в неизмеримата и загадъчна вечност, погледнете и вижте, има ли болка като моята болка20. Не съм опечален поради загубени от мен тленни преимущества и съкровища, не ме разяжда скръб за понесените гонения, безчестия и рани от хората; нищо временно не е причина за моите стенания, за моите сърдечни мъки. Страдам и се измъчвам за това, защото чрез грехопадението си се отделих от Господа. Измених Му, предадох Го, отритнат съм далеч от лицето на Създателя, захвърлен съм в нравствената тъма и предаден на демоните. Свързани са ръцете и краката ми, отнето е свещеното ми право за действие, дори и способността ми за него. Лежа в пропаст, захвърлен в изнемога. Тази пропаст тайнствено, но същевременно и съвсем точно предизобразява и рисува преизподнята. Изпивам горчивата чаша, чашата на смирението. Тя е приготвена за мен от моя Бог в мига на справедливия Му гняв21.
Мем
Божиите съдби са непостижими. Така е решил Бог, раздавайки правосъдие в светия Си съвет. Изрекъл е върху ми присъда тежка - мъчителна. Допуснал е чрез огъня на страстите враждебния, слизащ от небето22, от обиталището на въздушните духове, да бъде опожарен моя духовен храм и превърнато в пепел скъпоценното му украшение. Простряни бяха мрежи за нозете ми - и аз незабелязано се оплетох в тях. Внезапно ме нападнаха враговете из засадата, в която се криеха - и аз в недоумение и изненада бях поразен и обърнат в бягство. Не се смили Господ над мен - предаде ме на враговете ми. Заплашва ме окончателна погибел. Веригата на моите дни се превърна в тежки окови. Като исполин стои пред мен грехът ми; оголен меч държи в ръцете си; с кървав, яростен пламък светкат очите му; широко е раззината чудовищната паст; скърцат зъбите му. Стои денем. Стои нощем. Стои непрестанно.
Нун
Врагът бдеше над мен отдавна, от деня на моето раждане - от деня на кръщението ми. Завист и неутолима ненавист го възбуждаха към това безсънно бдение. Търпеливо очакваше да настъпи онзи час, в който аз лекомислено ще престана да се вглеждам върху си и ще се предам на самонадеяност и невнимание. Той дочака това и опитен в погубването на човеците, ми нанесе удар удар точен и решителен. Сега, когато съм негов пленник, той отново бди над мене. Бди, та да не би да побягна и да отхвърля от себе си това иго, иго унизително и тежко. Изнемогна силата ми, отслабнаха ръцете ми, не мога да се повдигна от падението, да побягна от този плен. Облечен съм в груба и заедно с това немощна плът. Живея в нея като в затвор, като в тъмница. А врагът ми е дух бърз в движенията си като мълния, облечен като с броня в изобилие от способности, знания и сили. Бди над мене. Бди като лъв, разнасящ своя рев над беззащитната си жертва. Не мога да му противостоя. Умножавам греховете си с нови. Страстите ме увличат насила. На техните мъчения ме предаде Господ23.
Самех
Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда, моята душа, придобита от Господа чрез вярата ми в Него: затова аз плача24. Плача и ридая с плач необясним, неразбираем и за мен самия. Тъгува и се измъчва духът ми - пренебрегнат и немощен. Съкруши се силата ми, нехаейки за Господа, изврати се обезобразена красотата, нарушена - отнета е непорочността. Даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям25. Този ангел има своя цел, цел да ме погуби; но в неговите действия и независимо от тях присъства и Божието допущение с цялата му непостижимост, премъдрост и всеблага цел.
Айн
Окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мен утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото връгът надделя26. Отдалечиха се от мен светите помисли, принасящи утеха на сърцето ми - ободряващи, оживяващи и изпълващи го с радостна надежда за спасение. Замлъкна благодатта на светото кръщение, скри присъствието си, не се бори за мене. Огорчен е от греха ми Светият Дух, огорчен е от смъртния ми грях. Приближи ме всичко враждебно и противно Богу. Навлезе и действа в мене. Преизпълнен съм с мрак, преизпълнен съм със смущение. Молитвата ми се разхищава от разсеяност; осквернява се и погива в сладострастни мечтания. Надмогна ме врагът и ме поглъща. Подобно на воден източник проливам потоци от сълзи, но те не могат да направят това, което преди извършваха дори няколко капки: да въдворят в сърцето сладостно спокойствие. Горчиви са моите сълзи. С горчиви сълзи трябва да оплача загубената непорочност; с горчиви сълзи да умия нечистотата от душата си, печатът, който винаги оставя върху `и грехопадението; с горчиви сълзи да изгладя смъртния грях, записан в книгите на въздушния княз. Сладостни сълзи пролива невинността и светата любов. Горчиви сълзи, сърдечно съкрушение, нищетата си и своята беда ще принеса аз пред нозете на разпналия се за мене Господ. Приеми ги, Боже мой, тъй както си приел сълзите на блудницата; приеми ги, както Си приел скъпоценното миро, което блажената Мария изля върху Твоите нозе27. Ти, Всесилният и Всеблагият, претвори моите грешни и горчиви сълзи в благовонно и благоприятно за Теб миро. Снеми от Своите везни правосъдието и гнева Си. Вложи в тях Своето човеколюбие, могъщите Си сълзи и всемогъщата Си кръв. Ти проля за нас безценните Си сълзи. За нас проля и безценната Си кръв. Даде я като цена за нашия откуп. Чрез Своите сълзи Ти ни яви любовта Си към нас, а чрез кръвта Си Ти запечата тази любов. Чрез Своята всемогъща и Божествена кръв Ти взема върху Си греха на света28.
Пе
Ще въздигна ума си към Бога; но той няма сили да се повдигне и отдели от земята. Всичките му опити се оказват напразни. Той едваедва повдигнал се, отново пада върху нея, захвърлен върху`и от невидима, желязна ръка. Остави ме Господ и от всички страни ме обградиха търсещите погибелта за душата ми. Силите ми не стигат да се изправя от падението, да се освободя от този плен. Господ, единствено Господ възстановява падналите, оживотворява умъртвените. Но за мен Той е определил друго29. Той се взира в унижението ми, но не ми изпраща помощ; слуша моя стон, моите вопли, но не ме изтръгва от плена, от лютото иго - челюстите адови. Врагът тържествува, празнува победата, признава гибелта ми за окончателна. В безумието на яростта и гордостта си той си въобразява, че моят Бог няма сили да ме изтръгне от ръцете му; мисли си, че би могъл да Му противостои, да Му се възпротиви успешно, на Него, всемогъщия.
Цаде
Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби30. Достоен съм да бъда изоставен. Достоен съм за мъките, на които съм подложен. Достоен съм да пожъна плодовете на съгрешението си. Произволно престъпих аз Божия закон, произволно пренебрегнах словото Божие. Отклоних се от пътя на Господните заповеди по волята на моето тленно естество. Когато смъртният грях, съкрушил човека, отстъпи от него, оставя след себе си печата на поражението. Той оставя жертвата си разсечена на части, свързана и във властта на онова порочно впечатление, свойствено на извършения грях. Всички отрови са смъртоносни, но всяка от тях има свое действие: всички смъртни грехове убиват душата за вечна смърт, но всеки предизвиква в нея съответстваща на себе си повреда. Беззаконника хващат собствените негови беззакония и връзките на греха му го държат31, ни учи писанието. Ще те накаже нечестието ти и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги и ти казваше: "Няма да служа на идоли", а между туй, с цялото си поведение, на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. Аз те посадих при сътворението в битие, а при въздаянието в пакибитие като благородна лоза - най-чисто семе; а как ти се превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?32. Над мен се изпълняват заплахите и обещанията на моя Бог. Сегашното ми положение е естествен резултат от падението ми. Измъчват ме, насилват ме помисли и усещания, които по-рано бяха безсилни и аз ги отблъсквах удобно и с лекота. Днес те постъпват според правото си, получено над мене, защото аз паднах произволно, произволно се заробих и извърших беззаконие, което е в тяхната област. Уви! Момите ми и момците ми отидоха в плен33.
Куф
Прелъсти ме желание греховно. То ми се представи в образ невинен, в непорочно наслаждение; предложи ми беседа като че мъдра; но след това, прокрадвайки се постепенно в душата, започна да се променя, да придобива власт над мене - превърна се внезапно в пламък и ме обхвана. Не си спомням точно и не бих могъл да кажа подробно какво стана после. Предадох се на самозабрава и се увлякох. Опомняйки се, видях себе си в безизходна пропаст. Трябваше да го отблъсна още в самото начало, при първата му поява. Дали бе загубено или откраднато това от паметта ми, или пък все още нямах това познание, но той ме похити, погълна ме - лукавият грях. Обедня напълно, докрай бе опустошен тайнственият мой Иерусалим. Понякога у мен се пораждат благи помисли и намерения, но те, нямайки никаква твърдост и постоянство, се лишават от смисъл. Те, смесвайки се с порочните пориви и помисли, се оскверняват, извращават и биват победени от тях. Измени се и разумът ми. Загуби своята самостоятелност, произтичаща от вярата, и изпадна в колебание. Охладня той към Божието слово и не намира в него онова спасително и просвещаващо назидание, което преди откриваше, чрез което се хранеше и услаждаше и за което бе ненаситен поради изобилието му. Това изобилие събужда ненаситен глад и неутолима жажда за Божията правда. Пред мен е Светото Писание, но то ми се струва чуждо. Търся в него храна, подкрепа и утеха, но не ги намирам. Скри се то, всесветото слово Божие, скри се зад непроницаемото покривало на греховността ми.
Реш
Боже мой! Боже мой! Погледни от висотата на славата Си към бедствието, в което съм затънал като в смърдяща тиня, като в безизходен лес; погледни към бедствието ми, към непоносимата скръб, която изтощи силите ми, всичките сили на моите душа и тяло. Обхванат съм от смущение и недоумение, от непоносима скръб и тъга. Усещам как вечната смърт проникна в душата ми и чрез неукротимата страст и непрестанно повтарящия се грях наложи върху ми печат на погибел. Отдавна вече веригите адови са ме стегнали, обричайки ме на вечни мъки, и мрежите на смъртта са ме оплели34. Заловените в тези мрежи справедливо се причисляват към мъртвите, макар и по необходимост да са в числото на живите. Потоци от беззакония са ме заплашили35, непозволявайки ми да се опомня, да стана и да се утвърдя върху камъка с Христовите заповеди. Мадиам, Амалик и синовете на Изтока, покланящи се на идоли, постоянно нахлуват с безбройните си животински стада в земите Израилеви, неоставяйки върху им нищо за прехрана36, унищожават и изпотъпкват и посевите и полята: подвизите и добродетелите, с които аз от младостта си служех на моя Бог и чрез които се надявах да постигна спасението си.
Шин
Въздъхна ли, враговете ми се утешават с въздишката ми; скърбя ли, те се радват на скърбите ми; стена ли, ридая ли, възгласям ли - между тях се разнасят гръмки ръкопляскания, викове и песни от буйно веселие; аз се измъчвам, изчезвам в застигналото ме изкушение, а те тържествуват и радостно празнуват победата си над мене. В неистово опиянение и безумие, с високомерна изява на ненавистта си към Бога те се хвалят с нанесеното върху немощния човек поражение, като да са надвили Самия Бог. Разгласят мълвата за моето падение по цялата обширна поднебесна, по всичките си сборища и по праговете на въздушните митарства. Бясното им богохулно ликуване достига небесните сводове и откънтява там. Падналите ангели биха искали да се втурнат зад тях, да огласят с насмешки и ругателства светите райски обители. Та нали те са били някога свидетели на техните престъпни замисли и начинания; огласяли са се от буйните им, неприкрити и чужди на всякакъв смисъл възмущения срещу Бога. Създателю мой! Мой Изкупителю! Твой бях преди съгрешението си, Твой оставам и след него. Похитиха у Теб Твоето достояние, защото Ти допусна това във времето му според непостижимите Си съдби. Досещат се, виждат враговете ми, че Ти си отстъпил от мене или пък чудно си се прикрил. Те виждат и разбират, че е свободен до мен онзи достъп, който са получили по силата на позволеното им. Но ще дойде, ще дойде време скръбно за тях и блажено за мене; време, когато Ти, Спасителю мой, смилил се най-сетне върху ми, ще протегнеш всесилната Си ръка за помощ; когато чрез истинско, действено покаяние ще ме изтръгнеш от пропастта на моето препъване37.
Тав
Всевиждащи Боже! Пред Твоя взор са всички злодеяния на демоните и отпадналите ангели. Те възстанаха срещу Ти на небето, възненавидиха Те, Тебе, своя Създател и Бог, възненавидиха всичките Ти дела с ненавист явна и непонятна. Ти им откри Своята творческа сила, показа им неограничената Си власт над тях: низвергна ги от небето, наказа самата им природа, обрече безплътните духове на живот в плът и тление. Светлите ангели се преобразиха в мрачни и зверообразни демони; чистите духове се превърнаха в помисли и чувства, в плът и сквернота; жителите на горните обители се скитат из поднебесната пустиня, по земната повърхност и из подземните пропасти. Ти ги предаде за осъзнаване на огнената тъмница - страшния ад, горящ с неугасими пламъци; та дано мъките, приготвени за тях още от сътворението на видимия свят, предстоейки непрестанно пред лицата им, събудят у тях спасителния страх и ги подтикнат към опомняне. Ти извърши човешкото изкупление в присъствието и противодействието на духовете, погубили човешкия род.Ти ги постави за зрители и свидетели на възкачването към небето и рая на благоугодилите Ти люде. Ти ги търпиш много хилядолетия и нищо, нищо не е в състояние да сломи упорството им, да смекчи сърцето им, превърнало се в камък или желязо, да ги склони на покаяние, на желание за небето. Те, лишени от разум, воюват срещу Тебе, изригват срещу Ти страшни хули, отхвърлят по най-различни начини съществуването Ти. Но Ти не само си недостъпен за действията им срещу Ти - Ти си недостижим за тях. И те, падналите ангели, безсилни и нищожни пред Тебе, насочиха злобата си срещу Твоето създание - срещу немощния човек. Отровиха го с отровата на греха. Търсят го, за да го погубят окончателно. Преследват го денонощно. Разстилат пред него злоумишлени мрежи. Подхвърлят го на безбройни и тягостни беди. От тези беди, беди жестоки, само Ти, Всемогъщия, можеш да избавиш и избавяш онези, които прибягват към Тебе. Скръбта ми превъзхожда силите ми. До днес тя преизпълваше сърцето ми и се изливаше от него, но сега аз замлъквам от изнемога. Изтощиха се стенанията ми, въздишките ми, изтощиха се сълзите ми: мъката ги превишава и неизразима, ме измъчва и умъртвява. Всевиждащи! Ти гледаш към мене. Ти виждаш, че ненавистта на враговете не ще се насити от страданията ми. И аз, и те сме в Твоята власт. Всевиждащи и Всемогъщи! Без всякаква надежда в себе си и надявайки се всецяло на Тебе, се предавам на Твоята света воля, безкрайна мъдрост и милосърдие.