Зная, че има Бог. Но какво представлява Неговата същност – това поставям по-високо от способността ни за разбиране. Затова как се спасявам? Чрез вярата. А на вярата й стига знанието, „че има Бог” (а не какво именно Той е) „и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Следователно, съзнанието за Божията непостижимост е познание на Божията същност, и ние се покланяме на постигнатото не по отношение на това, каква е тази същност, но за това, че тази същност я има.


Из писмо до Амфилохий, епископ Иконийски (№ 234), 376 г.




***

Кое е предшестващото – знанието или вярата? Ние твърдим, че в науките въобще вярата предшества знанието. <…>А във вярата в Бога предшестващо е понятието, именно понятието, че има Бог, и него ние съставяме от разглеждането на тварите. <…> Доколкото Бог е Творец на света, а ние сме част от света, то следва, че Бог е и наш Творец. А след това знание идва вярата, след такава вяра пък – поклонението.


Из писмо до Амфилохий, епископ Иконийски (№ 235) 376 г.




***

Не онзи е достоен за похвала, който в къс срок дава някакво определение, а тъкмо обратното – който твърдо и непоколебимо установява правила за всеки случай така, че мнението му, бидейки изследвано след време, се оказва достойно за одобрение. Такъв човек е угоден на Бога и людете като осигуряващ „твърдост на думите си в съда” (Пс. 111:5).


Из писмо до Евлогий, Александър и Арпократион, египетски епископи в изгнание, 377 г.




***

Непрестанните скърби и тази силна буря, която сега довежда Църквите до разтърсване, ме карат да не обръщам вече внимание на ставащото. Както шумът от ударите се превръща в нещо обичайно за онези, които непрекъснато са подложени на него, уврежда слуха им в ковачницата, така и аз чрез непрекъснатите странни известия съм се обучил, най-накрая, с несмущавано и неустрашимо сърце да чувам необичайни неща от всякакъв род. Ето защо онова, което арианите замислят против Църквата, - колкото и многобройни да са техните замисли, колкото и да са важни и колкото и да говорят за тях в цялата вселена, - всичко това е сносно за мене, понеже се върши от явни врагове и противници на учението за истината. И им се чудя на арианите, ако не извършат обичайното за тях, а не когато дръзнат, вървейки срещу благочестието, безразсъдно да се отнасят към важни неща. По-скоро ме натъжава и смущава, което правят единомишлените и единоверните с нас.


Из писмо до Петър, епископ Александрийски, 377 г.




***

Когато враговете господни нападат някои, по-скоро ги утвърждават в техния чин и положение, отколкото им отнемат в известна степен от пребиваващата в тях благодат на Духа.


Из писмо до приятеля Евсевий, последни години от живота на св. Василий


Превод от руски език: ЛЮДМИЛА ДИМИТРОВА