Великият Божий угодник и богомъдър учител на Църквата Василий се родил от благородни и благочестиви родители в Кападокийския град Кесария, около 330 година, при царуването на император Константин Велики (1). Неговият баща също се казвал Василий (2) а майка му - Емелия. Първите семена на благочестието били посети в душата му от неговата благочестива баба, Макрина - която в младостта си се удостоила да слуша наставления от устата на свети Григорий Чудотворец (3), - и от майката, благочестивата Емелия. Бащата го наставлявал не само в християнската вяра, но го учел и на светските науки, които му били добре известни, тъй като самият той преподавал риторика, тоест ораторско изкуство, и философия. Когато Василий бил на около 14 години, баща му починал, и осиротелият юноша прекарал две или три години с баба си Макрина, недалече от Неокесария, близо до река Ирис, в извънградска къща, която притежавала неговата баба и която впоследствие била превърната в манастир. Оттук Василий често ходел и в Кесария, за да навестява майка си, която живеела заедно с другите си деца в този град, откъдето била родом.

След смъртта на Макрина Василий, в 17-ата година от живота си, отново се заселил в Кесария, за да изучава различни науки в тамошните училища. Благодарение на особената острота на ума си, той скоро се сравнявал в познанията си със своите учители, и търсейки нови знания, отишъл в Константинопол, където по това време се славел с красноречието си младият софист Ливаний (4). Но и тук Василий прекарал не много време, и отишъл в Атина - град, който тогава бил майка на цялата елинска премъдрост (5). В Атина той започнал да слуша уроците на един славен езически учител на име Евул, посещавайки наред с това и школите на други двама славни атински учители, Имерий и Проересий (6). По това време Василий вече карал двадесет и шестата си година и показал изключително усърдие в научните занимания, но в същото време заслужил и всеобщото одобрение заради чистотата на своя живот. Той знаел само два пътя в Атина - единия, водещ към църквата, и другия - към училището. В Атина Василий се сдружил с друг славен светител - Григорий Богослов, който по това време също се обучавал в атинските училища (7). Василий и Григорий, които си приличали по своето благонравие, кротост и целомъдрие, така се обичали помежду си, сякаш имали една душа - и впоследствие завинаги запазили тази взаимна любов. Василий бил толкова увлечен от науките, че често, седейки над книгите, забравял за необходимостта от храна. Той изучил граматиката, риториката, астрономията, философията, физиката, медицината и естествените науки.

Но всички тези светски, земни науки не могли да наситят ума му, търсещ висшето небесно озарение, и след като прекарал около пет години в Атина, той почувствал, че светската наука не може да му даде твърда опора в делата на християнското усъвършенстване. Затова решил да отиде в онези страни, където живеели християнски подвижници и където би могъл в пълнота да се запознае с истинната християнска наука.

И така, по същото време, когато Григорий Богослов останал в Атина, и вече сам станал учител по риторика, Василий отишъл в Египет, където процъфтявал монашеският живот (8). Тук при един архимандрит Порфирий той намерил събрани много богословски творения, в изучаването на които прекарал цяла година, упражнявайки се в същото време в постнически подвизи. В Египет Василий наблюдавал живота на знаменитите съвременни на него подвижници - светите Пахомий, който живеел в Тиваида, Макарий старши и Макарий Александрийски, Пафнутий, Павел и други. От Египет той отишъл в Палестина, Сирия и Месопотамия, за да огледа светите места и да се запознае с живота на тамошните подвижници. Но по пътя към Палестина се отбил в Атина и тук имал събеседване със своя предишен наставник Евул, както и спорове за истинната вяра и с други гръцки философи.

Желаейки да обърне своя учител към истинната вяра и с това да му заплати за доброто, което сам е получил от него, Василий започнал да го търси из целия град. Дълго не могъл да го намери, но накрая се срещнал с него извън градските стени, когато Евул беседвал с други философи за някакъв важен предмет. Като се заслушал в спора, без да открива името си, той влязъл в разговор и веднага разрешил затруднителния въпрос, и от своя страна задал нов въпрос на учителя си. Когато слушателите недоумявали кой би могъл така да отговаря и да възразява на знаменития Евул, последният казал: (1) Император Константин Велики царувал от 324 до 337 г.

- Това е или някой бог, или Василий (9).

Като го познал, Евул отпуснал своите приятели и ученици, а сам довел Василий в дома си и прекарали в беседа цели три дни почти без да вкусват храна. Евул го попитал в какво, според него, се състои главното достойнство на философията.

- Същността на философията - отговорил Василий - се състои в това, че тя дава на човека памет за смъртта (10).

При това той посочвал на Евул нетрайността на този свят и всичките му утехи, които отначало изглеждат наистина сладки, но затова после стават твърде горчиви за този, който прекалено силно е успял да се привърже към тях.

- Наред с тези утехи - говорел Василий - има утешения от друг род, от небесен произход. Не е възможно в едно и също време да се ползваме и от едните, и от другите - "никой не може да слугува на двама господари", (Мат. 6:24) - но ние все пак, доколкото е възможно за хора, привързани към житейското, раздробяваме хляба на истинното познание и този, който, дори и по своя вина, се е лишил от одеждата на добродетелите, въвеждаме под покрива на добрите дела, жалейки го, както жалим някой гол човек на улицата.

След това Василий започнал да говори на Евул за силата на покаянието, описвайки веднъж видените от него изображения на добродетелта и порока, които едно след друго привличат човека към себе си, и изображение на покаянието, около което, като негови дъщери, стоят различни добродетели (11).

- Но ние, Евул, няма защо да прибягваме към такива изкуствени средства за убеждение. Ние владеем самата истина, която може да постигне всеки, който искрено се стреми към нея. А именно, ние вярваме, че някога ще възкръснем - едни за вечен живот, а други за вечно мъчение и посрамване. Ясно ни говорят за това пророците: Исаия, Иеремия, Даниил и Давид, и божественият апостол Павел, а също и Самият призоваващ ни към покаяние Господ, Който е намерил изгубената овца, и Който прегръща с любов връщащия се с разкаяние блуден син, целува го, украсява го със светла одежда и пръстен и прави пир за него (Лук. гл. 15). Той дава еднаква награда на дошлите в единадесетия час и на тези, които са претърпели теготата на деня и жегата (12). Той дава на нас, каещите се и раждащи се от вода и Дух, онова, "което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (13).

Когато Василий накратко предал на Евул историята на домостроителството на нашето спасение, започвайки от Адамовото грехопадение и завършвайки с учението за Христа Изкупителя, Евул възкликнал:

- О, явен от небето Василий! Чрез тебе аз вярвам в Един Бог Отец Вседържител, Творец на всичко, и чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век, амин. Ето ти и доказателство за моята вяра в Бога: останалото време от живота си ще прекарам с тебе, а сега желая раждане от вода и Дух.

Тогава Василий казал:

- Благословен Бог наш отсега и довека, Който озари със светлината на истината твоя ум, и те приведе от крайно заблуждение към познание на Своята любов. Ако искаш - както ти каза - да живееш с мене, аз ще ти обясня по какъв начин да се грижим за нашето спасение, избавяйки се от мрежите на тукашния живот. Ще продадем всичкото си имение и ще раздадем парите на бедните, а сами ще отидем в светия град да видим тамошните чудеса (14); там още повече ще се укрепим във вярата.

Така, като раздали всичкото си имение на нуждаещите се и си купили бели дрехи, каквито се изисквало да имат приемащите кръщение (15), те тръгнали за Иерусалим и по пътя обръщали много хора към истинната вяра.

Като стигнали до Антиохия (16), те влезли в една странноприемница. Синът на съдържателя Филоксен в това време седял при вратите и бил много огорчен. Бидейки ученик на софиста Ливаний, той взел от него някои стихотворения на Омир (17), за да ги предаде в ораторска реч, но той не можел да направи това, и намирайки се в такова затруднение, много скърбял. Василий, като го видял да тъгува, го попитал:

- Защо скърбиш, млади човече?

Филоксен казал:

- И да ти кажа за причината за моята скръб, каква полза ще имаш от това?

Когато Василий настоявал на своето и обещал, че младежът ненапразно ще му открие причината за своята скръб, тогава последният му казал и за софиста, и за стиховете, добавяйки, че скърби, задето не умее ясно да предаде смисъла на тези стихове. Василий, като взел стиховете, започнал да ги тълкува, предавайки ги в проста реч; а младежът, удивлявайки и радвайки се, го молел да му напише този превод. Тогава Василий написал превода на тези Омирови стихове по три различни начина и младежът, като взел превода с радост, отишъл сутринта с тях при своя учител Ливаний. Като ги прочел, Ливаний се удивил и казал:

- Кълна се в Божествения промисъл, че сред нашите философи няма никой, който би могъл да даде такова тълкувание! Кой ти написа това, Филоксен?

Младежът казал:

- В моя дом има един странник, който ми написа това тълкувание много бързо и без никакви затруднения.

Ливаний веднага побързал към странноприемницата, за да види този странник; като видял тук Василий и Евул, се удивил на неочакваното им пристигане и им се зарадвал. Помолил ги да отседнат в дома му и когато дошли при него, им предложил разкошна трапеза. Но те по обичая си, като вкусили хляб и вода, въздали благодарност на Бога, подателя на всички блага. След това Ливаний започнал да им задава различни софистични въпроси, а те му предложили слово за християнската вяра. Ливаний внимателно ги изслушал и казал, че още не е дошло време за приемането на това слово и че ако такава е волята на Божествения Промисъл, никой не може да се противи на християнското учение (18).

- Ти много би ме задължил, Василий - завършил той, - ако беше отказал да изложиш своето учение за полза на учениците, намиращи се при мене.

Скоро се събрали учениците на Ливаний и Василий започнал да ги учи да придобият душевна чистота, телесно безстрастие, скромна походка, тиха реч, скромно слово, умереност в храната и питието, мълчание пред старшите, внимателност към думите на мъдрите, послушание към началниците, нелицемерна любов към равните на себе си и по-ниско стоящите, да се отдалечават от злите, страстните и привързаните към плътските удоволствия, да говорят по-малко и повече да слушат и да вникват, да не бъдат безразсъдни в думите си и многословни, да не се надсмиват дръзко над другите, да се украсяват със срамежливост, да не влизат в беседи с безнравствени жени, да навеждат очите си надолу, а душата си да обръщат нагоре, да избягват споровете, да не търсят учителство и да не смятат за нищо почестите на този свят. Ако някой направи нещо за полза на ближния, нека очаква награда от Бога и вечно въздаяние от Иисуса Христа, нашия Господ. Така говорил Василий на учениците на Ливаний и те с голямо удивление го слушали и след това заедно с Евул отново тръгнал на път.

Когато стигнали в Иерусалим и обходили с вяра и любов всички свети места, като се помолили там на Единия Създател на всичко, Бога, те се явили при Максим (19), епископа на този град, и го помолили да ги кръсти в Иордан (20). Епископът, като видял голямата им вяра, изпълнил молбата им: взел своите клирици и заедно с Василий и Евул се отправил към Иордан. Когато спрели на брега, Василий паднал на земята и със сълзи молел Бога да Му яви някакво знамение за укрепяване на вярата му. След това с трепет станал, свалил дрехите си, а заедно с тях "отхвърлил и ветхия човек" (21), и като влязъл във водата, се молел. Когато светителят се приближил, за да го кръсти, внезапно върху тях паднала огнена мълния и излезлият от мълнията гълъб се потопил в Иордан и, като раздвижил водата, отлетял на небето (22). Стоящите на брега, като видели това, се разтреперили и прославили Бога. Като приел кръщение, Василий излязъл от водата и епископът, удивлявайки се на любовта му към Бога, го облякъл в одеждата на Христовото възкресение (23), прочитайки при това молитва. Той кръстил и Евул и след това помазал и двамата с миро и ги причастил с Божествените Дарове.

Като се върнали в светия град, Василий и Евул прекарали там една година. След това отишли в Антиохия, където Василий бил поставен от архиепископ Мелетий за дякон и след това се занимавал с изясняване на Писанието (24).

Не много време след това той заедно с Евул тръгнал в своето отечество, Кападокия. Когато се приближавали към град Кесария, на архиепископа на града, Леонтий, било известено в съновидение за пристигането им, и му било казано, че Василий след време ще бъде архиепископ на този град. Затова архиепископът извикал своя архидякон и няколко почетни клирици и ги изпратил на източните врати на града, като им заповядал да доведат при него с почит двамата странници, които ще срещнат там. Те отишли и като срещнали Василий и Евул, когато последните влизали в града, ги отвели при архиепископа; той, като ги погледнал, се удивил, защото именно тях бил видял в съновидението - и прославил Бога. Като ги попитал откъде идват и как се казват, и узнал имената им, той заповядал да ги отведат на трапезата и да ги нагостят, а сам събрал своя клир и почетни граждани и им разказал всичко, което му било известено във видение от Бога за Василий. Тогава клирът в един глас рекъл:

- Тъй като за добродетелния ти живот Бог ти е посочил наследник на твоя престол, то постъпи с него както ти е угодно; защото наистина е достоен за всяко уважение човекът, когото Божията воля посочва направо.

След това архиепископът извикал при себе си Василий и Евул и започнал да разсъждава с тях върху Писанието, желаейки да узнае доколко го разбират. Слушайки словата им, той се удивлявал на дълбочината на тяхната премъдрост и като ги оставил в дома си, се отнасял към тях с особена почит. А Василий, пребивавайки в Кесария, водел такъв живот, на какъвто се научил от многото подвижници, когато пътешествал из Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. Така, подражавайки на живота им, той бил добър монах, и архиепископът на Кесария, Евсевий (25), го поставил за презвитер и ръководител на монасите в Кесария. Като приел сана на презвитер, свети Василий посвещавал всичкото си време на трудовете на това служение, така че се отказал дори от преписката с предишните си приятели (26). Грижата за монасите, събрани от него, проповядването на словото Божие и другите пастирски грижи не му позволявали да се отвлича със странични занимания. При това на новото поприще той придобил такова уважение, с каквото не се ползвал и самият архиепископ, още недостатъчно опитен в църковните дела, тъй като той бил избран на Кесарийския престол от оглашените. Но едва изминала година от началото на неговото презвитерство, и епископ Евсевий започнал, поради човешка немощ, да завижда и да проявява недоброжелателност към Василий. Свети Василий узнал за това и като не желаел да бъде предмет на завист, се отдалечил в Понтийската пустиня (27). Там той се установил на река Ирис - в местността, в която преди него се уединили майка му Емелия и сестра му Макрина и която им принадлежала. Тук Макрина устроила манастир. Близо до него, в подножието на високата планина, покрита с гъста гора и оросявана от хладни и бистри води, се заселил Василий. Пустинята му била така приятна с несмущаваното си безмълвие, че той предполагал, че тук ще завърши дните си. Тук той подражавал на подвизите на онези велики мъже, които видял в Сирия и Египет. Подвизавал се в крайни лишения, имайки за покритие една-единствена дреха - срачица (долна дреха, бел.ред.) и мантия; носел и власеница, но само нощем, за да не го вижда никой; хранел се с хляб и вода, подправяйки тази оскъдна храна със сол и корени. От строгото въздържание той станал много бледен и слаб и стигнал до крайно изнемогване. Никога не влизал в баня и не палел огън. Но свети Василий не живеел сам за себе си: той събрал общежитие от монаси; с писмата си привлякъл в пустинята и своя приятел Григорий.

В своето уединение те двамата вършели всичко заедно; заедно се молели; заедно оставили четенето на светски книги, за което преди губели много време, и започнали да се занимават единствено със Свещеното Писание. Желаейки да го изучат по-добре, те четели съчиненията на живелите преди тях отци и църковни писатели, особено Ориген. Тук двамата подвижници, ръководени от Светия Дух, написали уставите на монашеското общежитие, от които монасите от Източната Църква се ръководят и днес (28).

По отношение на телесния живот те намирали удоволствие в търпението; работели със собствените си ръце, като носели дърва, дялали камъни, садели и поливали дървета, прекарвали тор и пренасяли тежести, така че на ръцете им дълго оставали мазоли. Жилището им нямало нито покрив, нито врати; там никога нямало нито огън, нито дим. Хлябът, който ядели, бил толкова сух и лошо изпечен, че едва можел да се дъвче.

Но настъпило време, когато и двамата трябвало да напуснат пустинята, тъй като услугите им били необходими на Църквата, която по това време била смущавана от еретици. Свети Григорий бил взет в Назианз на помощ на православните от своя баща Григорий, вече стар човек, и поради това нямащ сили да се бори с еретиците; свети Василий бил уговорен от Кесарийския архиепископ Евсевий, който се помирил с него в писмо и го молел да помогне на Църквата, срещу която се опълчили арианите (29), да се върне при него. Блаженият Василий, виждайки нуждите на Църквата и предпочитайки нейната полза пред пустинническия живот, оставил уединението и дошъл в Кесария, където много се потрудил, със слова и съчинения ограждайки православната вяра от ереста. Когато архиепископ Евсевий се преставил, предавайки духа си на Бога в ръцете на Василий, на архиепископския престол бил възведен и посветен от събора на епископите Василий. Сред тези епископи бил и престарелият Григорий, бащата на Григорий Назианзин. Бидейки слаб и уморен от старостта, той заповядал да го изпратят в Кесария, за да убеди свети Василий да приеме архиепископството и да възпрепятства възвеждането на престола на някого от арианите.

Свети Василий успешно управлявал Христовата Църква, своя брат Петър посветил за презвитер, за да му помага в трудовете по делата на Църквата, а впоследствие го поставил за епископ на град Севастия (град в Кападокия, бел.ред.). По това време майка им, блажената Емелия, отишла при Господа, след като преживяла повече от 90 години.

След известно време блаженият Василий молел Бога да просвети разума му да може да извършва принасянето на безкръвната жертва на Бога със свои собствени думи и да му бъде изпратена благодатта на Светия Дух за това (30). След шест дни, когато светият, стоейки пред престола в храма, започнал да извършва предложението на хляба и чашата, във видение му се явил Сам Господ с апостолите и казал:

- По твоята молба, нека устата ти се изпълнят с хвала, за да можеш да извършваш безкръвното служение, произнасяйки свои молитвословия.

След това той започнал да произнася и да записва следните слова: "Да се изпълнят устата ми с хваление, за да възпея Твоята слава", "Господи Боже наш, Който си ни създал и въвел в този живот" и други молитви от светата литургия. След завършването на молитвите той издигнал хляба, молейки се усърдно с такива думи:

"Чуй, Господи Иисусе Христе, Боже наш, от Твоето свято жилище и от Престола на славата на Твоето царство и ела, за да ни осветиш, Ти, Който седиш горе заедно с Отца и невидимо пребиваваш тук с нас; и ни преподай с Твоята вседържаща ръка Твоето пречисто Тяло и честна Кръв, и чрез нас на всички хора" (Молитва от литургията на свети Василий Велики, бел.ред.).

Когато светителят извършвал това, Евул и висшите клирици видели небесна светлина, озаряваща олтара и светителя, и светли мъже в бели ризи, които го обкръжавали. Обзел ги голям ужас и те паднали ничком, проливайки сълзи и прославяйки Бога.

По това време свети Василий повикал майстор златар и му поръчал да направи гълъб от чисто злато - като гълъба, който се явил над Иордан - и го поставил над светия престол, за да охранява Божествените Тайни.

Господ Бог още приживе засвидетелствал светостта на Василий с някои чудесни знамения. Веднъж, когато извършвал божествена служба, един евреин, желаейки да узнае в какво се състоят светите тайни, се присъединил към другите вярващи, като християнин, и като влязъл в църквата, видял, че свети Василий държи в ръцете си младенец и го раздробява на части. Когато вярващите започнали да се причастяват от ръцете на светеца, се приближил и евреинът, и светителят му подал, както и на другите вярващи, частица от светите дарове. Като ги приел в ръце, евреинът видял, че това действително била плът, а когато пристъпил към чашата, видял, че в нея действително имало кръв. Той скрил остатъка от светото причастие и като се върнал у дома, го показал на жена си и й разказал за всичко, което видял с очите си. Като повярвал, че християнското тайнство е действително страшно и славно, на сутринта той отишъл при блажения Василий и го умолявал да го удостои със свето кръщение. Светецът, като въздал благодарност на Бога, веднага кръстил евреина с цялото му семейство.

Когато веднъж вървял по пътя, някаква бедна жена, обидена от един началник, паднала в нозете му, умолявайки го да напише за нея на началника, като човек, когото той много уважавал. Светецът взел пергамент и написал на началника следното: "Тази бедна жена дойде при мене и каза, че моето писмо има голямо значение за тебе. Ако е така, докажи това на дело и прояви милост към нея." Като написал тези думи, светецът дал пергамента на бедната жена, а тя го занесла на началника си. Като прочел писмото, той написал в отговор на светеца следното: "Съгласно твоето писмо, свети отче, аз бих искал да проявя милост към тази жена, но не мога да направя това, защото тя подлежи на общонароден данък." Светецът отново му написал следното: "Добре е, ако си искал и не си могъл да го направиш; но ако си могъл, а не си поискал, то Бог ще постави самия тебе в числото на нуждаещите се, така че няма да можеш да направиш това, което искаш." Тези думи на светителя скоро се сбъднали: след не много време царят се разгневил на този началник, защото узнал, че той причинява големи притеснения на народа, и го оковал във вериги, за да заплати на всички, които е обидил. От затвора началникът изпратил молба до свети Василий да се съжали над него и със своето ходатайство да умилостиви царя. Светият побързал да помоли царя за него и след шест дни бил издаден указ, освобождаващ началника от осъждане. Началникът, като видял колко милостив е светецът към него, побързал да му благодари, а на споменатата бедна жена дал от своето имение двойно повече от това, което взел от нея.

Докато Божият угодник мъжествено се борел в Кесария Кападокийска за светата Христова вяра (31), цар Юлиан Отстъпник, богохулник и жесток гонител на християните (32), като се похвалил с това, че ще погуби християните, отишъл на война с персите. Свети Василий тогава се молел в църквата пред иконата на Пресвета Богородица, в нозете на Която има изображение и на свети великомъченик Меркурий във вид на воин с копие (33). Свети Василий молел Бог да не допусне гонителят и мъчителят на християните Юлиан да се върне жив от Персийската война. И ето, той видял, че образът на свети Меркурий, стоящ близо до Пресвета Богородица, се изменил, и изображението на мъченика за известно време станало невидимо. Не след дълго мъченикът отново се показал, но с окървавено копие. В същото време Юлиан бил пронизан от светия мъченик Меркурий, изпратен от Пречистата Богородица да погуби Божия враг.

Свети Василий Велики имал и друг благодатен дар. Когато възнасял светите дарове по време на литургията, златният гълъб с божествените дарове, висящ над светия престол, движен от Божията сила, потрепервал три пъти. Веднъж, когато той служел и възнасял светите дарове, обичайното знамение с гълъба, с което се показвало слизането на Светия Дух, го нямало. Когато свети Василий размислял за причината, видял, че един от дяконите, държащи рипидите (34), гледал към една жена, стояща в църквата. Свети Василий заповядал на този дякон да отстъпи от светия жертвеник и му назначил епитимия - седем дни да пости и да се моли, да прекарва цели нощи без сън в молитва и да раздава милостиня на бедните от своето имение. Оттогава свети Василий заповядал да устроят в църквата пред олтара завеса и преграда, за да не може нито една жена да гледа в олтара по време на извършването на божествена служба; непослушните заповядвал да извеждат от църквата и ги отлъчвал от свето причастие (35).

Когато свети Василий бил епископ, Христовата Църква била смущавана от цар Валент (царувал от 364 до 378 г., бел.ред.), заслепен от арианската ерес. Той свалил много православни епископи от техните престоли и възвел ариани, а други, малодушни и боязливи, заставил да се присъединят към неговата ерес. Той се гневял и се измъчвал вътрешно, виждайки, че свети Василий безстрашно стои на престола, като непоколебим стълб на своята вяра, и подкрепя и увещава другите да се гнусят от арианството, като ненавистно на Бога лъжеучение. Обхождайки своите владения и силно притеснявайки православните навсякъде, царят, по пътя към Антиохия, пристигнал в Кесария Кападокийска и тук започнал да употребява всички мерки, за да го склони на страната на арианството. Той внушил на своите военачалници, велможи и съветници, къде с молби и обещания, къде със заплахи, да накарат Василий да изпълни желанието на царя. И царските съмишленици настойчиво убеждавали царя към това; освен това някои благородни жени, ползващи се с разположението на царя, започнали да изпращат своите евнуси при светеца, като настойчиво го съветвали да мисли еднакво с царя. Но никой не могъл да го застави да отпадне от православието.

Накрая епархът Модест (36) извикал свети Василий при себе си и след като не бил в състояние да го склони с коварни обещания да се откаже от православието, започнал с ярост да го заплашва с отнемане на имуществото, изгонване и смърт. На заплахите светецът дръзновено отговарял:

- Ако ми отнемеш имението, и себе си няма да обогатиш, и мене няма да направиш беден. Предполагам, че не са ти нужни моите вехти дрехи и няколкото книги, в които се състои всичкото ми богатство. За мене няма заточение, защото не съм свързан с място, и това място, на което живея сега, не е мое, и всяко, на което ме изпратят, ще бъде мое. По-добре е да се каже: навсякъде, където и да бъда, "преселник и пришълец" (Пс. 38:13, слав.), мястото е Божие. А какво могат да ми направят мъченията? - аз съм толкова слаб, че още първият удар може да ме повали. Смъртта за мене е благодеяние: тя по-скоро ще ме отведе при Бога, за Когото живея и се трудя, и към Когото отдавна се стремя.

Изумен от тези думи, управителят казал на Василий:

- Никой досега не е говорил толкова дръзновено с мене!

- Да - отговорил светителят, - защото преди не ти се е случвало да говориш с епископ. Във всичко друго ние показваме кротост и смирение, но когато става дума за Бога и дръзват да въстават против Него, тогава ние пренебрегваме всичко останало и гледаме само към Него Единия; тогава огънят, мечът, зверовете и желязото, стържещо тялото, по-скоро ни радват, отколкото да ни плашат.

Съобщавайки на царя за непреклонността и неустрашимостта на свети Василий, Модест казал:

- Царю, ние сме победени от настоятеля на Църквата. Този мъж стои по-високо от заплахите, по-твърд е от доводите, по-силен от убежденията.

След това царят забранил да тревожат светия и макар че не приел общение с него, срамувайки се да покаже, че се е променил, започнал да търси по-благоприлично оправдание.

Настъпил празникът Богоявление Господне. Царят със своята свита влязъл в църквата, където служел Василий, и заставайки сред народа, искал да покаже, че се присъединява към Църквата. Вглеждайки се в благолепието и църковния ред и вслушвайки се в пеенето и молитвите на верните, царят се удивлявал, казвайки, че в своите ариански църкви никога не е виждал такъв порядък и благолепие. Свети Василий, като се приближил към царя, започнал да го поучава от Свещеното Писание; слушател на тази беседа бил и Григорий Назианзин, който случайно бил там и писал за това. Оттогава царят започнал да се отнася по-добре към Василий. Но като си отишъл в Антиохия, той отново се разгневил против него, подтикнат от зли хора, на чиито доноси повярвал, и поради това го осъдил на изгнание. Когато царят искал да подпише тази присъда, престолът, на който седял, се разклатил и тръстиковото перо, с което трябвало да се подпише, се счупило. Царят взел друго перо, но и с него се случило същото; така станало и с третото. След това ръката му затреперила и го обзел страх; като видял в това Божията сила, царят скъсал пергамента. Но враговете на православието отново започнали да настояват пред царя да не го оставя в покой, и от царя бил изпратен един сановник, на име Анастасий, за да го доведе в Антиохия. Когато този сановник дошъл в Кесария и му съобщил за заповедта на царя, светецът отговорил:

- Аз, сине мой, преди известно време узнах, че царят, вслушвайки се в съвета на неразумни хора, счупил три пера, желаейки да подпише указа за моето заточение и чрез това да помрачи истината. Безчувствените пера удържали неговата неудържима стремителност, съгласявайки се по-добре да се счупят, отколкото да послужат за оръдие на несправедлива присъда.

Доведен в Антиохия, свети Василий застанал пред съда на епарха и на въпроса, защо не се придържа към тази вяра, която изповядва царят, отговорил:

.... 

(2) Бащата на свети Василий, също Василий, известен със своята благотворителност, бил женен за знатна и богата девойка на име Емелия. От този брак се родили пет дъщери и петима синове. Най-голямата дъщеря - Макрина, след преждевременната смърт на своя годеник, останала вярна на този предполагаем съюз, посвещавайки се на целомъдрие (паметта й се чества на 19 юли); другите сестри на Василий се омъжили. От петимата братя един умрял още като малко дете; трима били епископи и били причислени към лика на светиите; петият загинал на лов. От останалите между живите най-големият син бил Василий, след него следвал Григорий, впоследствие епископ Нисски (паметта му се чества на 10 януари) и Петър, отначало прост подвижник, по-късно епископ Севастийски (паметта му се чества на 9 януари). Бащата на Василий вероятно не много преди смъртта си приел свещенически сан, както може да се съди от това, че свети Григорий Богослов нарича майката на Василий Велики съпруга на иерей.

 (3) Григорий Чудотворец, епископ на Неокесария (на север от Кесария Кападокийска) съставил символа на вярата и каноническото послание, и освен това написал и още няколко съчинения. Починал в 270 г., паметта му се чества на 17 ноември.

 (4) Софисти - учени, посветили се предимно на изучаване и преподаване на красноречие. - Ливаний и впоследствие, когато Василий вече бил епископ, поддържал писмени отношения с него.

 (5) Атина - главен град на Гърция, отдавна привличащ към себе си цвета на гръцкия ум и талант. Тук някога живеели известните философи Сократ и Платон, както и поетите: Зехил, Софокъл, Еврипид и др. Под елинска премъдрост се разбира езическата ученост и езическото образование.

 (6) Проересий - прочут по онова време учител по философия, бил християнин, както се вижда от това, че той затворил своето училище, когато император Юлиан забранил на християните да се занимават с преподаване на философия. За това, към каква религия се придържал Имерий, не е известно нищо.

 (7) Григорий (Назиански) впоследствие бил патриарх Констатинополски и е прочут със своите високи творения, за които получил името Богослов. Той се познавал с Василий още в Кесария, но по-тясно се сближил с него едва в Атина. Паметта му се чества на 25 януари

Доведен в Антиохия, свети Василий застанал пред съда на епарха и на въпроса, защо не се придържа към тази вяра, която изповядва царят, отговорил:

- Никога да не бъде това: да се отклоня от истинната християнска вяра и да стана последова