Бог е любов :: ЗДРАВАТА МИСТИКА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.12.2013 18:21 - ЗДРАВАТА МИСТИКА

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:

ОТ КНИГАТА "БОЛНА И ЗДРАВА МИСТИКА" НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ АЛЕКСИЕВ

Здравата мистика почива върху правилна вяра в Бога и твърда евангелска нравственост. В основата и на правилната вяра в Бога, и на твърдата евангелска нравственост лежи смирението. Що значи правилна вяра в Бога? — То значи отказване от гордите «собствени мнения» по вечните и неразрешими само с човешки разум въпроси. То значи смирено приемане на богооткровените истини, прекланяне на гордия човешки разум пред ума на Христа, Който ни възвести истината за Бога Отца, понеже е в недрата на Отца (Иоан. 1:18). То значи проява на доверие и към светите апостоли, които са имали ум Христов (1 Кор. 2:16) и които са получили от Бога благодат и апостолство, та в Негово име да покоряват на вярата всички народи (Рим. 1:5). Както в правилната вяра винаги има смирение, т. е. покорност на благовестието Христово (2 Кор. 9:13) или послушност на вярата (Рим 16:19), по изразите на свети апостол Павел — тъй и в отклоненията от правилната вяра винаги се крие гордост, т. е. непокорност на Божествените истини и на Църквата Христова, която е поставена да пази тия истини като «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15). Затуй справедливо е твърдението, че гордостта ражда религиозните заблуди и поддържа упорито защитаваните секти и ереси. Бог е абсолютната истина. Който иска да се доближи до Него, трябва да има правилна, ръководена от смирението, насоченост към религиозната истина, т. е. да се стреми правилно да вярва в Бога, да е готов да се покори на богооткровената истина, ако още не я е постигнал цялостно, и да желае да се поправи, ако в някой пункт на вярата, било по незнание, било по човешка немощ греши. Иначе, ако прояви горда непокорност към богооткровената истина и към вразумленията на Църквата, той няма да има общение с Бога, абсолютната Истина, а с дявола, който е въплъщение на лъжата и баща на лъжата (Иоан. 8:44). Словото Божие нарича непокорността на истината «плътско мъдруване». А «плътското мъдруване» е вражда против Бога; на закона Божи «то се не покорява, нито пък може» (Рим 8:7). А ако то не се покорява на закона Божи, но враждува против Бога, как може то да влезе в мистично общение с Бога? То е чуждо на истината и на общуването с нея. Затова свети апостол Петър говори: Какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?» (1 Петр. 4:17). А свети апостол Павел допълва: «Ярост и гняв на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината» (Рим. 2:8). Здравата мистика почива още върху твърда евангелска нравственост, т. е. върху святост. А святостта може да се изгради само върху една основа — благодатната основа на смирението. Етика, която е изключила смирението като база на добродетелен живот, не може да бъде нито твърда, нито евангелска. Тя е етика на гордостта, т. е. богопротивна, дяволска етика. Бог е свят (Ис. 6:3). Които иска да се доближи до Него, трябва да се уподобява на Него в святост. Затуй е казано: «Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет» (Лев. 19:2). Може ли човек, тънещ в разни грехове, да вижда в мистични преживявания Иисуса Христа, Света Богородица, небесните ангели и Божиите угодници? Какво общение може да има между доброто и злото, между светостта и греха, между Христа и Велиара (2 Кор. 6:19)? «Осквернената душа не влиза в чистото царство и не се съчетава с духовете на светците», казва свети Исаак Сирин. Но тогава кой може да влиза в общение с Бога? Бог е любов (1 Иоан. 4:8). Той промисля за грешния човек. Макар че е станало невъзможно за грешника да влиза във видимо общение с Бога, предоставена му е възможността да влиза в невидимо общение с Него, в общение с вярата и молитвата, понеже след грехопадението «с вяра ходим, а не с виждане» (2 Кор. 5:7). И това мистично общение чрез вярата и молитвата, при изпълняване на Божиите заповеди се оказва съвършено достатъчно за спасението на грешника. Пътят на здравата мистика е много дълъг — толкова дълъг, колкото е дълъг безкрайният път на съвършенството и богоуподобяването. Здравата мистика започва при всички правилно ориентирани религиозно хора с естествено-мистични преживявания и свършва при редки Божии избраници със свръхестествени чудесни явления. Тя гради бавно, системно, премъдро спасението на душата. Естествено-благодатните преживявания — покаянието, молитвеното общение с Бога и пр. за нея са най-характерни. Свръхестествените явления не са необходимо последствие: При здравата мистика се почва, както това е нормално, с поставянето на дълбоки основи. А няма по-дълбока основа за правилния духовен живот от покаянието, с което Спасителят начена проповедта си (Мат. 4:17), и от смирението, за което Той обеща Царството Небесно (Мат. 5:13). Покаянието и смирението единствено привличат върху душата Божията благодат, която ни възражда, освещава и спасява. Почти никога нямаме при здравата мистика още в началото на духовния живот видения и светлини, общуване с ангели и небесни жители. Виждането на скритите неща в духовния свят е дарба на съвършените, давана по Божи промисъл на редки избраници. Как може да се проявява такава дарба у начинаещите? То е същото — от едно 7-годишно дете, което току що е наченало да се учи как да държи в слабата си ръчица молива, да се иска изведнъж да почне да рисува съвършени картини или да пише дълбокомислени съчинения. Както не може да се почне строежът на зданието от покрива, тъй не може и духовният живот да се започне с най-високи мистични изживявания, каквито са виденията на ангели, светци и пр. Здравата мистика никога не търси видения и откровения, тя знае, че те не са плод на молитвени усилия, а дар от Бога. От направените дотук разсъждения се вижда, че здравата мистика бива най-често естествено-благодатна, а в редки случаи — свръхестествено-чудесна. ЕСТЕСТВЕНО-БЛАГОДАТНАТА МИСТИКА «Винаги виждах пред себе си Господа» (Пс. 15:8), казва великият мистик от Ветхия Завет свети пророк и цар Давид. Как е виждал той винаги Господа? — Нали ние знаем от Свещеното Писание, че «Бога никой никога не е видял» (Иоан. 1:18)? Той е виждал Господа с очите на вярата си. Той е бил потопен в атмосферата на благодатна здрава мистика. Чувствувал е Божието присъствие около себе си чрез религиозната интуиция, преживявал е Бога с топлотата на религиозното си чувство. Ето оттук започва здравата мистика — от живото чувство за Божието присъствие, без да се търсят образни видения. Който е тръгнал по пътя на здравата мистика, той всеки ден крепне във вярата си в Бога, расте в привързаността си към небето, поучава се в Божия закон денем и нощем (Пс. 1:2), кае се за греховете си, често се моли и то без да си представя във време на молитва разни духовни образи, защото светите отци изрично забраняват това, чисти в подвиг сърцето си от страсти и пороци, отбягва съблазните и греховете, упражнява се в пост и правене поклони, съкрушава се, чувствува се все — по-грешен и по-недостоен пред Бога и човеците, води на живот и смърт жестока борба с всички свои греховни наклонности, умолява Бога да му дойде в помощ при изкореняването на нечистите негови влечения и слабости, разпъва се всеки ден, тайно плаче пред Господа за греховете си, прави всекиму добро, доколкото може, и тъй... всеки ден, цял живот. Дойде ли му отнякъде изкушение, мобилизира волята си и със смирение, молитва и духовно противопоставяне го преодолява. Оскърбят ли го, спомня си Страдалеца на Голгота и се старае без гняв да понесе обидата. Постъпят ли несправедливо към него, с всички сили на душата си се старае да търпи, смятайки, че справедливо му се случват изпитанията, скърбите и неприятностите, допуснати от Бога заради греховете му. Тъй в смирение, търпение и изпълняване на Божиите заповеди той расте духом към Бога и колкото повече изпълнява волята Божия, толкова повече чувствува реално Бога над себе си. И без да има видения, той може да каже, подобно на цар Давида, «винаги виждах пред себе си Господа». Такъв човек винаги има непрекъсната, най-правилна връзка с Небето — връзката на живата вяра, на пламенната молитва, на искреното покаяние, на скрития в Христа подвиг. Постоянно съпътствуващото го съзнание за Бога създава в него един естествен страх Божий, една високо нравствена боязън да не оскърби с нещо своя Творец, Подателя на всички блага. Такъв човек е на прав духовен път. Ако той чуе, че други имали видения, а той няма, да не унива, защото той има най-спасителните видения — постоянното виждане на греховете си, за които искрено се кае и които се старае да не повтаря. А по думите на свети Исаак Сирин, «онзи, който се е удостоил да види себе си, стои по-високо от онзи, който се е удостоил да вижда ангели». Без свръхестествени видения човек може да се спаси, ако има истинно покаяние, но при видения и откровения, свързани с гордост, човек погива. Ако виденията и откровенията бяха не изключителни дарби, давани на редки избраници Божии, а необходимо условие за достигане на спасение на душата и за реално общение с Бога, тогава всички, които искрено вървят по пътя на духовния живот, би трябвало да имат видения, и тогава липсата им би била признак на богоотдалеченост, богооставеност, гибел. Но от светоотеческите писания ние научаваме, че «само на най-съвършените християни, предимно на монасите, които са били удостоени да прогледнат с духовните си очи, е бил открит светът на духовете; ала такива християни и в най-цветущите времена на монашеството е имало много малко, по думите на свети Макарий Велики» (Еп. Игнатий Брянчанинов). Много Божии угодници са се задоволявали с естественото молитвено-мистично общуване с Бога. Без да имат каквито и да било свръхестествени мистични преживявания, те пак са били в Божията благодат и са се спасили, защото са били смирени и чисти по живот. Спасяват не виденията, а смирението. Виденията, напротив, могат да погубят неукрепналата в смирение душа, като я възгордеят. За свети праведни Евдоким например (31 юли ст. ст.), за свети Евтихий (23 август ст. ст.), за светите мъченици Борис и Глеб (2 май ст. ст.), и за много други Божии угодници се знае от животописите им, че не са имали никакви видения, нито пък сами са търсели в живота си свръхестествени преживявания, а са се спасявали само с покаяние, смирение и добродетелен живот. Едва след смъртта им Бог ги прославил с чудотворни дарби. По тоя начин се открила изобилната Божия благодат, която е почивала върху тях още приживе. А свети преподобни Сисой (6 юли ст. ст.), свети Памво (18 юли ст. ст.) и други са се молели на Бога да не ги прославя с чудотворни свръхестествени прояви, въпреки че са били напълно зрели духом за благодатта на свръхестествената мистика. Ако светци дори, от обич към смирението, са отбягвали виденията, какво трябва да бъде нашето отношение към тия божествени явления? За ръководно начало тук може да ни послужи прекрасният съвет на свети Йоан Златоуст, който казва: «За нас не са вече нужни чувствени видения, понеже вместо видения достатъчна ни е една вяра». И тъй, здравата благодатна мистика е обикновено напълно естествена и се изразява в ежедневно покайно-молитвено общение с Неописуемия и Непостижимия Бог, със Света Богородица, със светия ангел пазител и със светците, за обръщането ни към които велики духоносни мъже са съставили толкова многобройни и прекрасни молитви! Ето тази здрава и спасителна мистика светата Църква предлага на всички свои чада. Защото по очертания дотук религиозно-мистичен път — чрез задълбочаване в православната вяра, чрез достигане на висока и чиста евангелска нравственост, чрез всекидневен молитвен разговор с Бога и светците — всеки може да достигне до Небето, дето вечно ще съзерцава райските хубости и ще бъде в непосредствено общение с небожителите. СВРЪХЕСТЕСТВЕНАТА МИСТИКА Освен тази естествена, молитвено-етична мистика съществува, както споменахме вече, и свръхестествена мистика. Тя е рядък дар Божий за съвършените. Наричаме я свръхестествена, защото тя се изявява в най-висши мистически преживявания: в молитвен екстаз, озарение свише, прозорливост, съзерцание на скрити от физическия поглед духовни тайни, пророческо вдъхновение, благодатно изстъпление, чуване на небесни гласове, виждане на ангели, светци, на Света Богородица и дори на Самия Иисус Христос, и във всякакъв вид чудотворство. Житията на светците — тия прекрасни биографии на най-съвършените последователи на Христа — са пълни с примери на здрава свръхестествена мистика. От тия жития научаваме, че десетки хиляди монаси са живели в древните манастири, но измежду тях само отделни богоизбрани подвижници са били удостоявани със свръхестествените дарби на виденията и чудотворството. От тия жития научаваме още, че чудотворните и високо-мистични свръхестествени дарби са били давани на тия малцина не по някакво своеволие на Небето, а винаги с особени промислителни намерения, с дълбока спасителна цел . Правилната вяра в Бога и чистият нравствен живот са били при това необходима предпоставка за преживяване на чудесното и свръхестественото в областта на духовния опит . Малкото изключения в това отношение със своята рядкост само потвърждават правилото и показват, че Бог, като върховен разпоредител на всичко може да наруши естествения порядък на нещата, когато поиска. Свръхестествените мистични преживявания обикновено са се явявали не в зората на живота по Бога. Те са идвали като последица от дълъг правилен духовен подвиг, основата на който е все по-голямото задълбочаване в смирението и венецът на който е все по-величественото разгръщане на любовта към приятели и врагове. При редки случаи Бог е давал още в началото на духовния живот на някои Свои бъдещи подвижници видения, за да ги настави на добрия път и да ги подтикне да станат Негови служители. Класически пример в това отношение е чудесното обръщане на свети апостол Павел пред вратите на Дамаск (Деян., гл. 9). За примери в това отношение могат да ни служат и житията на свети Петър Атонски (12 юни ст. ст.), свети Доситей (19 февруари ст. ст.) и пр. Но при такива благодатни видения още в началото на духовния живот, които са впрочем не закон, а изключение, целта е била винаги толкова висока, че е покривала недостига на духовна подготвеност, която е в обикновените случаи условие за великите Божии посещения. Но житията ни разкриват още и това, че често пъти тъмни сили са дръзвали да се явяват като светли ангели на подвижниците, внушавали са им добри уж неща и са ги учили на «благочестие», за да ги погубят. Затуй някои Божии угодници от голяма предпазливост да не погрешат и да не опропастят спасението на душите си, с голямо недоверие са се отнасяли дори към божествени явления, с което са проявили похвална духовна мъдрост. Тъй например преподобни Максим Капсокаливит,преподобни Атанасий Атонски — (5 юли) и други са посрещали с недоверие и предпазливост явяванията на Божията Майка, Която идвала видимо при тях, за да ги подпомогне в техните трудове и подвизи. А свети Амфилохий (23 ноември ст. ст.) не бързал да вярва на своите макар и благодатни съновидения от страх да не падне в хитросплетените примки на лукавия. Препечатано от Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията.