Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и сонм от нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й...

И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в нерадение и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: “да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.), тогава Божиите ангели ще я оставят и ще я вземат страшните демони, и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде низвергната в адските тъмници”.

В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и “клеветникът на братята ни” (Откр. 12:10), злите духове - съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките йдела и след който й се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.

Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към 21 юли