Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение помолитвите на членовете на земната Църква за тях. Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва- тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.

Молитвите за умрелите са се правели и в Стария Завет. Юда Макавей принесъл жертва за падналите в сражение войници:

"Като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Йерусалим, за да принeсат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение" (2 Мак. 12:43).

В Новия Завет молитвата за умрелите всякога е била неделима част от св. Литургия, като се почне още от литургията на св. апостол Яков.

За това, че молитвите, съединени с принасяне на безкръвната жертва, са от полза за умрелите,св. Кирил Йерусалимски (ок. 315-386 г.) казва: "Голяма полза има душата, за която се възнасят молитвите, когато се извършва светата и страшна Жертва"(Огласително поучение V, гл. 9).

   

Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991

Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно - в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства (виж тук). Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.

Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат след смъртта си безбедно покрай въздушните духове на злобата и като разкаялия се разбойник да се удостоят с влизане в Рая!