Виктор Юго разказва една покъртителна случка във връзка с глада след Френската революция. Двама военни пътували през гориста местност. Внезапно в близките храсти нещо се размърдало. Офицерът заповядал веднага на подчинения да изтегли сабята си и да провери.

В този момент от храсталака изскочила стопена и изпита от глада майка с две рожби. Офицерът се трогнал и ѝ подал един цял хляб. Майката го разчупила на две и го дала на децата си. Учуден, подчиненият войник казал: Сигурно, понеже майката не е гладна.

Офицерът отвърнал: Не, но защото е майка.