„Господа можем да продадем подобно на Юда за най-малоценната земна вещ, но да го вземем със собствени сили е невъзможно. Сам Той идва при душата, ако тя не Го продава с дело, чувство или мисъл.” Игумения Арсения

Св.Игнатий Брянчанинов
Когато Господ бил на земята в пресвята плът, мнозина Го виждали и едновременно с това, не Го виждали. Каква полза от това да гледа човек с телесните си очи, каквито имат и животните, а да не вижда нищо с очите на душата си, с ума и сърцето си? И сега мнозина всеки ден четат Евангелието и същевременно никога не са го чели и изобщо не го познават.

Евангелието, е казал един преподобен пустинник, се чете с чист ум; разбира се според мярата, в която се изпълняват заповедите му на дело. Но не е възможно със собствени усилия да постигнем точно и пълно разкриване на Евангелието - това е дар от Христа [Преп. Марк Подвижник, За духовния закон, § 32. – Доброт. ч. I.].

Когато Дух Светий се всели в истинския и верен Свой служител, Той го прави и съвършен читател, и истински изпълнител на Евангелието.

Евангелието изобразява качествата на новия човек, който е "Господ от небето" (I Кор. 15:47). Този нов човек е Бог по естество. Своето свято племе от човеци, вярващи в Него и преобразили се според Него, Той прави богове по благодат.

Вие, които се въргаляте в смрадното и мръсно блато на греховете и намирате в него наслада! Вдигнете главите си, погледнете към чистото небе - там е мястото ви! Бог ви дава достойнството на богове; като отхвърляте това достойнство, вие си избирате наместо него друго - достойнството на животните, и то на най-нечистите от тях. Опомнете се! Оставете зловонното блато; очистете се чрез изповед на греховете си; умийте се със сълзи на разкаяние; украсете се със сълзи на умиление; подигнете се от земята; възкачете се на небето - там ще ви въздигне Евангелието. "Докле имате светлината" - Евангелието, в което е скрит Христос, - "вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" - на Христа (Иоан. 12:36).

 

Не давайте място на злото и омразата, които рушат мира и любовта!

"Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола... ­ казва св. апостол Павел ­ Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далече от вас заедно с всяка злоба, но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един другиму, както и Бог ви прости в Христа" (Ефес. 4:26, 31, 32).

Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.

Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие. С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.

Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях на душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения.

Има два недъга или два вида болести, които са причина за нашата неразкаяност и за постоянстването ни в някои грехове. Първият недъг е пълното отчаяние в спасението ни, а вторият - прекомерното упование на Божието милосърдие.

Отчаянието се състои в това, че човек, съзнавайки многото си грехове, вече не се надява да получи прощение от Бога и затова си позволява все повече и повече да затъва в бездната на беззаконията, а злите духове се възползват от това, за да доведат грешника до пълна погибел. До падението ни, казва св. Йоан Лествичник, демоните ни представят Бога като човеколюбив, а след падението ни - като неумолим. Светите отци ни съветват да отблъскваме този лукав помисъл на отчаяние с крепката надежда за Божието милосърдие. Ако сме победени, да станем и да започнем отново борба с противниците и така да продължаваме до края на живота си, като помним думите на пророка: "не се радвай за мене, моя неприятелко. Макар да съм паднал, но ще стана, макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене" (Мих. 7:8).

Старите навици, казва св. Йоан Лествичник, често измъчват и оногова, който плаче и желае да се избави от тях. В този случай демоните навяват печал в душата на каещия се и му внушават безнадеждност в покаянието. Тази зла мисъл ще отблъснем, като си припомним онези, които са съгрешили и след това са се покаяли.

Безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. "Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо", казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). "Прощават ти се греховете," извикал той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе (Лук. 7:48).

Като разсъждаваме за това безмерно Божие милосърдие към ония, които се каят, нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син,

както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), колко повече сам Той ще ни прости.

Всички грехове на човешкия род имат предел, като човешки, но Божието милосърдие няма граница. Господ прощава всички грехове на ония, които се разкайват, защото няма непростими грехове, освен неизповяданите. Според светите Отци и Юда-предателят би бил опростен, ако се бе покаял.