Автор ст. асист. Костадин Нушев 

Православната църква е отредила от векове да се чества заедно в един празничен ден (30 януари) паметта на Светите тримата светители св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като "вселенски учители" и "стълбове на богословието", които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от "Трисолнечното Божество" и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо "тризвездие" на духовния небосклон на Христовата църква.


Ако се вгледаме в духовното наследство и се опитаме да обозрем мислено богословското творчество на тримата светители ще установим, че всеки един от тях е допринесъл в преголяма степен за утвърждаването на чистотата на догматическото учение на Вселенската църква. В смутни за нея времена всеки от тримата свети отци се е подвизавал твърдо и самоотвержено за преодоляване и оборване на заблудите на еретически учения и разколи, смущавали Христовото общество чрез стихиите на света или човешкото мъдруване. Борбата на св. Василий като епископ на Кесария Кападокийска срещу заблудите на евномианите и арианите и срещу схизмите в неговия диоцез и проповедите на св.Григорий Богослов срещу ариани и духоборци в Константинопол остават ненадминат пример за духовна вярност към чистотата на Православното учение на Църквата и образец за архипастирско служение за нейното единство. Богословските съчинения на двамата кападокийски отци - "За Светия Дух" на св.Василий Велики и знаменитите "Пет богословски слова" на св. Григорий, остават като ненадминати шедьоври на догматическото учение и класически извори на Православното църковно предание. 

С превъзходните си екзегетически беседи и тълкувания на библейските текстове от Стария и Новия Завет тримата светители са допринесли твърде много и в необозрима степен за вникването в дълбините на духовния смисъл на Свещеното Писание. Беседите върху "Шестоднева" на св. Василий и тълкуванията на св.Йоан Златоуст върху старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание остават и до днес основополагащ извор за библейското и систематическото богословие на нашата Църква. Тримата църковни йерарси разкриват в своето богословие дълбоките тайни на Бога и човека, Домостроителния Божий план за сътворението на света и спасението на човека, Тайната на Боговъплъщението и Христовото възкресение. С нравоучителните си беседи и нравствени правила споменатите църковни учители са разкрили и оградили чистотата на християнската нравственост и са посочили здравия и верен път за духовното подвижничество в добродетелите; устроили са правилата за служение на свещенството и устава на монашеския живот. Устроили са чинопоследованията на светата Божествена литургия на Православната църква като са вплели в превъзходните си текстове цялото и духовно и богословско богатство. Придобили лична святост и преизобилна благодат като учители и епископи на Църквата светите трима светители оставят незалязваща светла диря в живота на Църквата и със своя духовен подвиг остават светъл пример за всеки вярващ в Христа и служител на Църквата.
Старши асистент Костадин Нушев, 2009 година



Свети Три Светители велики архиереи - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5. 14-16).
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина”. И с Въплъщението на Божия Син Светлината на Божествената любов дошла в нашия свят и тази Светлина просвещава всеки човек идващ на света. И, прославяйки светиите, ние преди всичко прославяме „дивния в своите светии” Бог, Който „заради нас човеците и заради нашето спасение” станал човек и Чиято светлина може да просияе в човека.
И в деня, когато отбелязваме паметта на трите светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст – ние чуваме от евангелското четиво думите на Господа, отправени към Неговите ученици, към тези, които тогава, преди две хиляди години видели и чули Господа, и към нас с вас, към всички, които разбират, че словото на Господа е отправено и към целия свят, и към всеки човек лично. И на всички свои ученици, на всички нас Господ казва: „„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5. 14-16). Разбира се, тези думи се съгласуват с прошението от Господнята молитва „да се свети Твоето Име”, защото Светостта на Бога трябва да възсияе в човека. „Хората са същността на Божията слава” – тези думи е произнесъл свети Иоан Златоуст. Тези думи са за призванието на човека.
Тяхното сбъдване ние виждаме във всички светии, угодили на Бога. В първите три века от църковната история думите на Спасителя за невъзможността да се укрие град, стоящ на върха на планината, се разбирали преди всичко като указание за мъченически подвиг. А с края на гоненията, когато на първи план излезли въпросите на учението за вярата, тези думи започнали да се отнасят към подвига на светителството. Именно епископът-светител – в това време става ключова фигура в Църквата, защото именно от епископа зависело тогава единството на Христовата Църква и запазването в неизопачен вид учението на Господа. И тези свети епископи, които в периода на големите богословски спорове, бидейки просветени със Светлината на Христовата истина, взимали участие в формирането на догматическото учение на Църквата, ние наричаме още вселенски учители. И сред тях са Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст.
Тримата светители били, от една страна, възпитани от Евангелието, а от друга – получили класическо антично образование и в своя живот обединили земното и небесно. Именно с техните трудове (както и с трудовете на техните събратя) били въцърковени най-добрите достижения на гръцката култура и получили нов живот в богословието и богослужението. Тримата светители били много различни хора, но при цялата им индивидуалност у тях имало една любов към Бога и Бог ги прославил в равна степен като светители и вселенски учители.
И, разбира се, ние знаем техните жития, техните творения, техния подвиг, ние знаем, какво са направили тези трима човека за Вселенската Църква, какво са направили за нас с вас. И, следователно, разбираме, че животът на тези трима души, техните трудове – това не е просто история на това, което е било някога много отдавна. Животът на тримата светители има към нас най-пряко, най-непосредствено отношение, защото те ни учат правилно да разбираме Евангелието и, следователно, правилно да разбираме света.
Ние осъзнаваме духовната връзка с тях, защото те са ни научили правилно да мислим за Бога, съставените от тях молитви са станали нашите живи обръщения към Бога. И Литургията на свети Василий Велики и Литургията на свети Иоан Златоуст ни показват живото присъствие на Господа сред нас. И по такъв начин на Литургията всичко, което е ставало в историята на Църквата, и всичко, което е извършил Господ, става наше достояние – по Божия милост ние се оказваме включени в историята на спасението. И думите на Христа Спасителя „Вие сте светлината на света”, които ние чуваме на Литургията на празника в памет на трите светители, също са отправени към нас. И какво можем да им отворим?
В Древния патерик има разказ за това как веднъж един брат попитал авва Исаия: „За какво е прошението „да се свети Твоето Име?” и получил отговор: „Това се отнася до съвършените, защото името Божие не може да се свети в нас, обладаните от страсти”. Разбира се, ние осъзнаваме своята духовна немощ, но и това, че в Христовата Църква не сме сами, не сме предоставени сами на себе си и Светлината на Христовата любов, и молитвата на светиите могат да докоснат и нашия живот. И затова е така важно да почитаме и обичаме светите, така важно е да имаме молитвения опит на обръщане към тях и така важно е да осъзнаваме тяхното живо участие в нашия живот. И така важно е да разберем, че за нас е така жизнено необходим подвигът на тримата светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, с целия си живот прославили в Троица покланяемия Бог, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев

Днес, на празника на светите Трима светители, почитаме особено подчертано тримата най-велики отци и учители на православната ни вяра и им благодарим за съкровищницата на духовния им опит и божествените познания, които ни завещаха.
В днешното апостолско четиво (Евр. 13: 7-16) свети апостол Павел подтиква евреите от своето време, които вече били станали християни, да подражават на светите отци. За евреите отци и учители били родоначалниците на Израил и пророците. Всички тези "праведници" от Стария Завет, които жадували богооткровеното Слово и очаквали, че Бог ще стане човек, за да ги спаси от греха и смъртта. Затова те се стремели непрестанно да разпалят това очакване у народа и неотстъпно да поддържат почитта към заповедите на Закона.
Обаче Законът още не съдържал пълнотата на истината, която е любовта. И трябвало Бог да стане човек, за да се допълни Законът. Затова както те, така и пророците, и народът на Израил били в очакване. Ние обаче, братя, новият Божи народ, вече не чакаме. Бог стана човек, за да може човекът да стане бог, за да побеждава тлението и смъртта.
Апостолите Го видели, слушали Го. Видели Христос разпнат на кръста, докоснали Го, когато възкръснал, видели Го като Богочовек да се възнася на небесата. Това, което очаквали пророците и видели апостолите, това предали на учениците си и учениците им предали на своите ученици. Свети отци и майки, преподобни пустинници, мъченици - първомъченици и новомъченици, светци, великите учители на Църквата, проповедниците на въплътеното Слово, всички те живеят вече пълнотата на Закона и пророците, на Сина и Слово Божие, тоест живеят обожавания от нас, Спасителя Иисус Христос!
Но и всички ние, вярващите християни по целия свят, които сме кръстени в името на Света Троица и се доверяваме на кръста и на възкресението на Господ, имаме и ние своето очакване като Църква. Нашата Църква очаква и се бори за славата на кръста и на възкресението.

Бог стана човек, за да може човекът да стане бог, за да побеждава тлението и смъртта.
Апостолите Го видели, слушали Го. Видели Христос разпнат на кръста, докоснали Го, когато възкръснал, видели Го като Богочовек да се възнася на небесата. Това, което очаквали пророците и видели апостолите, това предали на учениците си и учениците им предали на своите ученици. Свети отци и майки, преподобни пустинници, мъченици - първомъченици и новомъченици, светци, великите учители на Църквата, проповедниците на въплътеното Слово, всички те живеят вече пълнотата на Закона и пророците, на Сина и Слово Божие, тоест живеят обожавания от нас, Спасителя Иисус Христос!
Но и всички ние, вярващите християни по целия свят, които сме кръстени в името на Света Троица и се доверяваме на кръста и на възкресението на Господ, имаме и ние своето очакване като Църква. Нашата Църква очаква и се бори за славата на кръста и на възкресението. Бог става човек, изпълнява цялото божествено домостроителство [т.е. Божият план за спасението на човечеството], изпълнява плана, за да се спасява човечеството.
Обаче ние Го очакваме тук и сега и Го чувстваме "роден, разпнат, погребан и възкръснал от мъртвите" [Вж. Символ на вярата]. Копнеем и се надяваме на нескончаемото Му животворно присъствие в нашето битие и в целия свят, за да има всичко живот и дъх, и смисъл - и миналото, и настоящето, и бъдещето. С две думи, за да живеем в животворното Му присъствие и никога в ледената празнота на Неговото отсъствие.
Обаче тайната на вярата изисква постоянна готовност и молитва. "Бъдете готови", казва Господ, "борете се да влезете" [Срв. Мат. 24:44 и Лука 13:24]. В духовната си борба имаме за поддръжници отците на Църквата, тримата велики светилници Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Наши водачи са просветените отци със словото си, с творенията си, с ненакърнената си нравственост, с делата си, с човеколюбието си, с тревогата си за неправдата в обществото.

Учат ни как да разбираме не само православието, т. е. правилното учение, но и правилното действане. И това, което днес ни насърчават, е да четем Свещеното Писание и особено Новия Завет. Да участваме в светите богослужби без да забравяме, че двете свети Литургии произлизат от двамата светци - Йоан Златоуст и Василий Велики. Да взимаме дейно участие в светата Литургия, приемайки свето причастие.
Учат ни да сме човеколюбци – помните Василиадата!* – във връзка с неправдите, които търпят събратята ни в обществото. Най-вече да се молим Бог да освети пътя ни, така че да разбираме съвременния човек и своето време.
* Василиада е наречен комплексът от благотворителни заведения, създадени от св. Василий Велики за посрещане на нуждите на бедните и страдащите хора.
Митрополит Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш
Превод Бисерка Велинова

По молитвите на тримата светители -
Св. Василий Велики , Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст-трите стълба на Православието, Господи, помилуй.

Не бива да се възхищаваме на богатите; защото и техният господар, както се оказва, не може ни най-малко да се приближи
до добродетелите на монаха. И така, когато видиш богат, украсен с одежда, обкичен със злато, возен на колесници, участващ в блестящи шествия, не облажавай този човек; защото богатството е временно и това,
което изглежда прекрасно, изтлява с този живот; а виждайки монаха, вървящ сам, смирен и кротък, спокоен и тих, съревнувай на този мъж, покажи се подражател на неговото благочестие и се моли да станеш подобен
на праведника; защото искайте, казва Писанието, и ще ви се даде (Мат. 7:7). Това наистина е прекрасно и спасително, и благонадеждно, по човеколюбието и промисъла на Христа, на Когото слава и царство във
вечни векове. Амин!