В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато празнуваме Преображение Господне, тогава преди всичко си спомняме за духовния смисъл, изпълващ този празник, припомняме си събитието на Преображението на Господа на Таворската планина, жадуваме и чакаме молитвено таворската светлина, просвещаваща нашата душа. Но за нас, немощните, духовно бедните, Църквата дава още един пример за важното духовно насищане на нашия живот: на празника Преображение Господне ние освещаваме узрелите плодове, които, по Божие благословение, земята принесла в служба на човека. Гледайки природата, не преставаме да се удивляваме на това велико Божие откровение за нас. Природата, тварният свят, досега е в послушание на словото Божие и не престава да изпълнява Неговите повеления и закони. За разлика от венеца на творението – самия човек.
Мени се годишния кръг, едно време на годината идва на смяна на друго и ето, едва покълналите под лъчите на пролетното слънце и откликнали на изпълнената с живот слънчева топлина растения процъфтяват, зреят и принасят свой плод. И този плод се донася в църквата Божия в знак на благодарение към Господа за Неговите велики и неизказани към нас милости.
А какво правим ние, родилите се в купела на светото кръщение, приели пълнотата на Божествената благодат, укрепяваща и възраждаща ни за вечен живот? Какво принасяме в този ден на Господа? Нали мнозина от нас вече се доближават до това да принесат плода на своя живот. И когато ние принасяме веществени плодове от дърветата, ние трябва да си спомним за себе си – какъв плод ще принесем на Господа? Преобрази ли се нашият живот? Измени ли се той? Изправи ли се той в лъчите на Божествената светлина и Божествената енергия духовна, подавана ни от Господа за наше укрепване? Или всичко това, което Господ ни е дарувал, ние сме приели в своя живот и изхарчили за буен цъфтеж, но, уви, пуст и безплоден.
Когато държим в ръцете си осветените плодове и вкусваме от тях, нека всеки от нас да си спомни за своя живот, за това, което ще принесем на Божия съд. Ще бъде ли плодът на нашия живот благословен в очите на Бога и пред хората? Спомнят ли си хората за нас, за това, че сме принесли този плод на олтара Божи и на своето Отечество, или, може би, ще кажат за нас, че редом с тях е живяла безплодна смоковница, нищо не принесла в живота, освен пищна младост, и увяхнала в безплодие.
Днес, на празника Преображение Господне, нека особено усърдно молим Господа, да ни дарува укрепяваща и вразумяваща ни сила, та това малко, което имаме и не е загубено още от нас – от своите родители, от предците ни – да може да израсте и да принесе, макар и малък, но все пак плод на живот, та идвайки пред вратите на вечността никой да е посрамен, че е проживял своя живот безцелно и безобразно. Нека умоляваме Господа да ни просвети с Таворската светлина – нашия ум, нашето сърце, нашия живот, нашите дела, да бъдат те облагодатени от Неговата Божествена сила, да отложим всяко човешко мъдруване и да прибавим своя ум и сърце към Божественото мъдруване, чрез което да се учим на правилно течение на нашия личен и обществен живот.
Сърдечно приветствам всички вас с празника Преображение Господне желая ви мир, здраве и благоденствие, и духовно преображение според Божиите заповеди!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.rostoveparhia.ru
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие