В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато празнуваме Преображение Господне, тогава преди всичко си спомняме за духовния смисъл, изпълващ този празник, припомняме си събитието на Преображението на Господа на Таворската планина, жадуваме и чакаме молитвено таворската светлина, просвещаваща нашата душа. Но за нас, немощните, духовно бедните, Църквата дава още един пример за важното духовно насищане на нашия живот: на празника Преображение Господне ние освещаваме узрелите плодове, които, по Божие благословение, земята принесла в служба на човека. Гледайки природата, не преставаме да се удивляваме на това велико Божие откровение за нас. Природата, тварният свят, досега е в послушание на словото Божие и не престава да изпълнява Неговите повеления и закони. За разлика от венеца на творението – самия човек.

Мени се годишния кръг, едно време на годината идва на смяна на друго и ето, едва покълналите под лъчите на пролетното слънце и откликнали на изпълнената с живот слънчева топлина растения процъфтяват, зреят и принасят свой плод. И този плод се донася в църквата Божия в знак на благодарение към Господа за Неговите велики и неизказани към нас милости.

А какво правим ние, родилите се в купела на светото кръщение, приели пълнотата на Божествената благодат, укрепяваща и възраждаща ни за вечен живот? Какво принасяме в този ден на Господа? Нали мнозина от нас вече се доближават до това да принесат плода на своя живот. И когато ние принасяме веществени плодове от дърветата, ние трябва да си спомним за себе си – какъв плод ще принесем на Господа? Преобрази ли се нашият живот? Измени ли се той? Изправи ли се той в лъчите на Божествената светлина и Божествената енергия духовна, подавана ни от Господа за наше укрепване? Или всичко това, което Господ ни е дарувал, ние сме приели в своя живот и изхарчили за буен цъфтеж, но, уви, пуст и безплоден.

Когато държим в ръцете си осветените плодове и вкусваме от тях, нека всеки от нас да си спомни за своя живот, за това, което ще принесем на Божия съд. Ще бъде ли плодът на нашия живот благословен в очите на Бога и пред хората? Спомнят ли си хората за нас, за това, че сме принесли този плод на олтара Божи и на своето Отечество, или, може би, ще кажат за нас, че редом с тях е живяла безплодна смоковница, нищо не принесла в живота, освен пищна младост, и увяхнала в безплодие.

Днес, на празника Преображение Господне, нека особено усърдно молим Господа, да ни дарува укрепяваща и вразумяваща ни сила, та това малко, което имаме и не е загубено още от нас – от своите родители, от предците ни – да може да израсте и да принесе, макар и малък, но все пак плод на живот, та идвайки пред вратите на вечността никой да е посрамен, че е проживял своя живот безцелно и безобразно. Нека умоляваме Господа да ни просвети с Таворската светлина – нашия ум, нашето сърце, нашия живот, нашите дела, да бъдат те облагодатени от Неговата Божествена сила, да отложим всяко човешко мъдруване и да прибавим своя ум и сърце към Божественото мъдруване, чрез което да се учим на правилно течение на нашия личен и обществен живот.

Сърдечно приветствам всички вас с празника Преображение Господне желая ви мир, здраве и благоденствие, и духовно преображение според Божиите заповеди!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев