1. И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, 2. чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. 3. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, 4. търпението - опитност, опитността - надежда, 5. а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. 6. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. 7. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. 8. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. 10. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му; 11. и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение. 12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * 13. защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. 14. Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. 15. Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. 16. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване. 17. Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. 18. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. 19. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. 20. А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21. та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ. * Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".

 

 

 

 

1. Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
2. Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
3. Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6. като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7. защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9. знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
12. И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13. и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.
14. Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
15. Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?
17. Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.

18. А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.