архим. Георги Капсанис

 

 

- Света Гора е една от главните крепости на Православието. Каква е причината за това?

 

- Вече в течение на хиляда и петстотин години на Света Гора се съхранява православната вяра и православен начин на живот. Православието и като религия и като живот винаги е богоцентрично. Неговия център е Богочовекът, а не обособилия се човек, поставил себе си и своето аз в центъра на вселената. Обособилият се човек игнорира смирението, покаянието и молитвата. На Атон, напротив, се подвизават в смирение, покаяние, молитва и участие в тайнствата. Тези добродетели привличат Божията благодат. Именно за това Света гора излъчва Божествена благодат чрез каещите се и смирени монаси.

 

- Защо млади, успешни и образовани хора стават монаси?

 

- Човекът преди всичко e „богословско същество” (Григорий Богослов). Човек никога няма да намери покой и умиротворение, ако не се срещне и не се съедини със своя архетип-Христос. Жаждата да си заедно с Бога, любовта към Него, довежда някои християни в монашеството.

 

- Отче, доколко в ежедневието може да се усети присъствието на Богородица и на светиите?

 

- Животът не само на монаха, но и на мирянина е винаги общение с Живия Бог, Пресвета Богородица и светиите. Това общение е част от всекидневния живот на атонския монах. Монахът често (а в някои случаи непрестанно) говори с Христос посредством умната сърдечна молитва „Господи Иисусе Христе, сине Божий, помилуй ме”. В течение на денонощния кръг на богослуженията се четат много богородични служби (канони, акатисти). Службите на светците се четат ежедневно без съкращения, четат се техните трудове и жития по време на трапезата. В съчетание с фреските и иконите, които украсяват обителта, всичко това в съвкупност дава възможност да се преживее тайнството на Църквата като тайнство на богочовешкото общение.

 

- Влияят ли на светогореца присъствието на многочислени поклонници и провежданите мащабни реставрационни работи. Виждате ли опасност от осветскостяване?

 

- Действително, съществува заплаха за исихасткия характер на живота на монасите. Но тъй като монасите не прекратяват своето ежедневно участие в многочасовите богослужения, не оставят килийното си правило, тази опасност се минимализира.

 

- Ако пред вас се окаже група от младежи, на какво бихте им обърнали внимание, към какво бихте ги призвали да се стремят и от какво да се пазят?

 

- Бих се обърнал към словата на един от древните Отци на Църквата: „Обичай и прави каквото искаш”. Ако ти обичаш истински, не ще направиш нещо, което ще огорчи Бога и твоите ближни. Всички заповеди Христови се заключават в заповедта за любовта. Истинската свобода е свободата на любовта, а не свободата на егоизъм. Аз съм истински свободен, когато правя това, което предписва любовта, а не това, към което ме влече егоизмът и другите страсти.

 

- Като чеда на Църквата, кога е нужно да говорим, и кога да замълчим?

 

- Вие зададохте сериозен въпрос, всеки от нас трябва да го отнесе към своя духовник. Съгласно Светите Отци разсъждението е най-висока добродетел. То е подобно на компас който ни показва кога и какво трябва да кажем. Разсъждението е дар на Светия Дух. То се дава на най-зрелите и съвършени християни.

 

- Послушанието само за монасите ли е или за всички християни? Къде и кога трябва да го проявяваме?

 

- Послушанието е път на спасение и усъвършенстване за всички християни. Великият атонски светец равноапостолния св. Козма Етолийски съветва не само жените да слушат своите мъже, но и мъжете своите жени, когато съветите им не противоречат на Божията воля. С послушанието ние побеждаваме своя егоизъм и ставаме способни за боголюбие и човеколюбие, ставайки Божии люде.

 

превод от руски

източник: http://www.agionoros.ru

Ние действително много се страхуваме. Боим се да не заболеем, боим се да не бъдем излъгани. Боим се да не изгубим нещо и да не пропуснем нещо. И всъщност съвременният свят е устроен така, че да произвежда лъжливи ценности – имай повече. Имай повече пари, имай повече комфорт. Използвай всичко това, за да получиш благополучие и наслаждение и ще станеш щастлив. И точно заради тази психология, човекът, устремен в днешното благополучие, се оказва изключително уязвим. Защото точно тук се заражда страхът. Благополучието във всеки един момент може да бъде отнето и във всеки един момент човекът може да се окаже в невъзможност да се наслаждава на живота. И тогава какво следва? Следва страх и ужас. Освен това страхът се превръща в някакъв способ, в някакъв инструмент за манипулиране на съзнанието на човека. С помощта на страха може да се постигат политически или други цели. И човекът, живеещ в страх, се превръща в лесно управляем. Той загубва свободата.



Как да победим страха, как да победим стреса, как да запазим вътрешната свобода?



Когато ние живеем с Бога, то ставаме силни. Ние не се боим от нищо. Връчваме своя живот на Божията воля. Стараем се да чуваме Неговия глас. Израстват ни криле и ние ставаме способни да летим. Ставаме способни да преодоляваме всякакви трудности в живота, защото с Бога в сърцето страхът изчезва.



Превод от руски

Успешната професионална кариера на прагматичния съвременен човек не му гарантира билета за Рая.

Престанете да мислите, започнете да разсъждавате. Да се мисли – това значи мисълта да се разлива, да няма целенасоченост. Отхвърлете мисленето, заемете се с разсъждение. Разсъжденията превъзхождат мислите. Св. Никон Оптински