Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината (виж също Постите в Православната църква).

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:

"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."

Св. Симеон Солунски пише:

"Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне (пред Господа, бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син.

Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на ц.сл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на нашият Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14), "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. . . Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Pravoslavieto.com

 

 

Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни

Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.

Днес, обаче, мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят "за здраве".Настина, постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни пък е лишаване от любов, смирение и послушание към Отца ни. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Ако не постигнем покаяние, то напразно бихме лишавали тялото си.

Мнозина днес казват: "Защо да постя, след като постоянно се лишавам?" Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на "Защо да се храня, след като пак ще огладнея". Но понеже постът е духовна храна, то не бива да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си. Те и бездруго вредят най-вече на нас самите. Пречат ни да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, нервни кризи, себеупрекване.

Друг неправилен пост, който не носи нищо добро, е външният пост. Иисус ни съветва:

"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." (Мат. 6:16-18)

За да бъдат постите ни истински полезни и спасителни, нека се покаем от любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Всеподателя. И тъй "Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло" (Мат. 6:22).

Стефан Цветанов 

http://www.pravoslavieto.com/2/osnovi/hope.htm#molitva
 

За молитвата

ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВОСЛОВ И АКАТИСТНИК

 > На български и църковнославянски език: 
 :: Утринно и вечерно молитвено правило
 :: Молитви през деня
 :: Молитви при различни поводи и нужди
 :: Православен молитвеник за деца
 :: Псалтир
 :: Канони и акатисти
 > Пълен православен молитвослов на църковнославянски език 

Светото Писание и Светите Отци за молитвата

Духовни бисери

О молитве

Свт. Филарет Московский (Дроздов), из "Пространный Православный Катихизис"

О Молитве Господней :: О призывании :: О первом прошении :: О втором прошении :: О третьем прошении :: О четвертом прошении :: О пятом прошении :: О шестом прошении :: О седьмом прошении :: О славословии

  За молитвата

Св. Иоан Кронщадски

Съдържание: 
  :: За същността, значението и силата на молитвата :: Молитвата е дихание на Дух Свети :: Молитвата е заставане пред Св. Троица и небесните жители 
  :: Словото в молитвата :: Молитвата в храма :: Съборност на молитвата 
  :: За Господнята молитва :: За молитвата към Света Богородица :: За молитвата към светиите 
  :: Молитвата за ближните :: Молитвата за покойниците 
  :: Покаянието при молитва :: За преодоляването на плътта при молитва :: За мрака и козните на врага по време на молитва 
  :: За молитвата пред иконите :: За действията, съпътстващи молитвата :: За умереността в молитвата :: За Иисусовата молитва :: Молитвените обръщения на свети Иоан Кронщадски
Книгата съдържа откъси от дневниците на светителя "Моят живот в Христа", разясняващи същността и необходимостта от молитвеното дело. С присъщата си изключителна човечност и непосредствено религиозно чувство, словата на протоиерей Йоан Сергеев ще стоплят всяко искрено вярващо сърце. Препоръчваме книгата дори и на тези, които са чужди на молитвените усилия.  >

 http://www.pravoslavieto.com/2/osnovi/hope.htm#pokajanie
 

За покаянието

За покаянието

Св. Иоан Златоуст (из "Духовно огледало")

Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.

Православният опит на покаянието

Еп. Калистос (Уеър)

Обикновено покаянието се разбира като тъга поради греха, чувство за вина, усещане за скръб и ужас поради раните, които сме причинили на другите и на себе си. И все пак такъв възглед е непълен. Скръбта и ужасът наистина са важен елемент на покаянието, но не го изчерпват, нито пък представляват най-важната му част. Ще достигнем до по-пълно разбиране на този въпрос, ако разгледаме буквалния смисъл на гръцката дума за покаяние, метаноя. Тя означава "обнова на ума" – не само да съжаляваш за миналото, но да промениш основно възгледите си, да придобиеш нов поглед към себе си, и към другите; "велико разбиране". Велико разбиране, което не води задължително до емоционална криза. Покаянието не е синоним на печал и самосъжаление, а обръщане, пренасочване на центъра на живота ни към Светата Троица.

За Покаянието

Светител Игнатий (Брянчанинов)

..."Покайте се!" Що значи да се покаеш? Значи да се опомниш, да се разкаеш за греховете си, да захвърлиш греховете си - тъй отговорил един велик свети отец на тоя въпрос, - и повече да не се връщаш към тях. По такъв начин много грешници са се превърнали в светци, много беззаконници - в праведници.

За поста

Възсия пролетта на Поста, разцъфтя цветът на покаянието. Нека се очистим, братя, от всяко зло и да възпеем Подателя на Светлината: "Слава Тебе, Единствен Човеколюбче!" Из Постния Триод

Свещеното Писание и светите отци за поста

  Защо не постиш?

Архим. Хараламбос Василопулос

Съдържание: Постът е Божия заповед :: Постът в Стария Завет :: Постът в Новия Завет :: Постът е полезен за тялото :: Постът е полезен за душата :: Как да постим? :: Кога да постим? :: Кога се позволява да се яде всичко? :: Кога се разрешава риба? :: От какви храни да се въздържаме? :: Оспорвания [въпроси и отговори] :: Епилог

Постите в Православната църква според Църковния Устав (Типика)

В България има в момента много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. Затова Българската Православна Църква е публикувала в Църковния Устав (Типика) как трябва да постят българските православни християни. >

Зa поста

св. Иоан Златоуст, от книгата Безсмъртни слова

Постът е безполезен за онези, които не се въздържат от грехове...  Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение. Едните служат като знак, че морето е яростно, другите - като признак, че е радостна душата. Едните се удрят о камъни и произвеждат глух шум, а другите засягат учението и издават приятен звук. По същия начин и подухването на лекия ветрец, кога засегне нивите, ту прекланя до земята, ту повдига нагоре главите на класовете, представлява на сушата подобие на морски вълни. Но и от тези ниви нашата нива e по-приятна, защото не подухването на ветрец, а благодатта на Св. Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лук. 12:49) - този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е подпалил в нас толкова много лампички, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.  >

Постът

Св. Василий Велики

Постът е духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите. >

Постът

Св. Ефрем Сирин

... Възлюби нищетата Христова, за да се обогатиш чрез нея духовно. Постът е колесница, която води към небето. >

> На безмолвие во время поста

 Святитель Григорий Богослов 

> Слово о посте 

Святитель Григорий Паламa 

За необходимостта от пост и въздържание

Архиепископ Серафим (Соболев), Слово в събота на първата седмица на Великия пост

...Не бива да ви обърква разпространеното мнение, че в нашата вяра са важни единствено догматите, а постът е нещо второстепенно. Както нарушаването на догматите, така и нарушаването на поста води след себе си нашата погибел. Затова в делото на спасението ни са необходими както догматическите, така и нравствените заповеди, защото и без едните, и без другите не можем да се спасим. Нима може да се каже, че една заповед е по-важна за нас, а друга не е така необходима за нашето спасение? Всички заповеди относно вярата и нравствеността — и заповедта за поста, и заповедта за вярата в Бога — са еднакво ценни за нас, защото и едните, и другите са излезли от устата на Самия Бог. >