Автор: проф. Сергий Теодоридис

 Би било банално да  повтаряме, че нашата епоха се характеризира исторически като начало на четвъртата индустриална революция. Първата индустриална революция се свързва с използването на парата за задвижване на машините, а нейното начало се поставя някъде в края на 18 век. Втората индустриална революция започва с използването на електричество, от една страна, и с научно организирано масово производство, от друга. Третата индустриална революция се основава на автоматизацията на машините, използването на електроника и транзистори и обработката на информацията, съдържаща се в данните. Четвъртата индустриална революция е развитие на третата и е резултат от сближаването на компютърните и комуникационните технологии (интернет). Основната разлика от предишните три е, че при четвъртата революция освен ръчния труд интелектуалният труд, който преди това е бил извършван от хората, е заменен от „машини (апарати)“. Това е качествено важна разлика, която не ограничава използването на „машините“ само в областта на индустриалното производство (фабрики), а разширява използването на „машините“ в целия спектър на нашия икономически живот (търговия, услуги) и същевременно включва „машините“ в начина, по който се забавляваме (музика, филми), в начина, по който осъзнаваме социалното си съществуване като социални същества (социални мрежи), в начина, по който функционираме и се информираме като граждани (медии), в начина, по който интегрираме новите поколения в обществото (образование), и в начина, по който създаваме нашето бъдеще (изследвания, идеологии, култура). С други думи, динамиката на четвъртата индустриална революция създава и оформя, пряко, а не косвено, нова среда, в която човекът, като социално същество, е призван да живее и твори. Тази нова среда се характеризира с конвергенция и обединение на сферите на реалния, цифровия и биологичния „свят“.

 

Написани са десетки книги, стотици статии в печатната и електронната преса, проведени са много дебати по телевизията, на конференции и в интернет има множество видеоклипове. По-голямата част от съответните изказвания обаче се отнасят до въздействието на новите технологии върху пазара на труда и трудовите отношения, опасенията, свързани с безработицата, от една страна, и възможностите за нови работни места, от друга. Дискутират се опасностите, които тази нова среда крие за функционирането на демокрацията и институциите, за неприкосновеността на личния живот, за сигурността, за потенциала за ограничаване на общественото мнение, от една страна, но и за новите възможности за по-пряка демокрация и по-информирани граждани чрез по-свободен поток от идеи, но и за риска от фалшифициране на събития чрез социалните мрежи. Дискутират се (техно)фобийните чувства, които се пораждат в зората на тази нова ера и се използват от „идеологическите“ търговци, които благовестят комфорт чрез крайни идеологически/религиозни системи, от една страна, но в същото време и освобождаващия импулс и възможностите, които предлагат новите технологии, като например намаляването на работното време, гарантираният минимален доход и възможностите за удължаване на продължителността на живота чрез развитието на медицината и възможностите на така наречената „персонализирана“ медицина.

Много по-малко обаче е писано и обсъждано за самата технология, която движи това развитие, а именно технологията на изкуствения интелект и дълбоките невронни мрежи. В тази статия ще се спрем на този аспект и на някои „философски“ последици, произтичащи от него, с прости, много прости думи. Нашата цел е да „демитологизираме“ тези технологии. Подобна демитологизация е предпоставка за посрещане на предизвикателствата на новата епоха. Нека не забравяме, че политическите теории, идеологиите, а оттам и самата човешка цивилизация, както и теченията, които я оформят с течение на времето, представляват „наративи“. Те са съвкупност от ценности, възприятия и поведения, чрез които възприемаме съществуващия свят и се свързваме с него. А „митовете“ играят доминираща роля при формирането им.

„Митовете“ имат множество прочити. Те могат да активират и да създават визии, от една страна, но могат и да фанатизират и да дезактивират, от друга. Често и двете едновременно.

В зависимост от епохата доминиращият „мит“ може да подхранва чувството за малоценност, чувството за незначителност и склонността да се приемат събитията като неизбежни. Той може да подкопава самочувствието на гражданите и съответно техния оптимизъм – предпоставка за бъдещето им – и по този начин да ги лиши от способността за критично отношение и намеса. И още по-лошо – може дори да  засили в тях чувството на страх. От друга страна, същият този „мит“ може да действа и като оръжие в ръцете на силните представители на съществуващата или на новата възникваща управляваща класа във времена на големи сътресения като нашите. Новият „мит“, който винаги се създава в нови „епохи“, съзнателно или несъзнателно, умишлено или неумишлено, може да действа като пречка и като препятствие за социалните интервенции, необходими за постигане на нови баланси и институционални щитове… И, разбира се, тези митове се използват от съответните нововъзникващи „жреци “ и съответните лидери на „системата“, които понастоящем са представени – показно  – от Силициевата долина в САЩ и Шънджън в Китай. Всяка нова епоха съдържа семената на един „фундаментализъм“, който често предопределя развитието.

Настощият „мит“ или, ако искате, един от аспектите на новия „мит“ насърчава възгледа, че гореспоменатите машини имат „интелект“. Настоящият мит „пропагандира“, че тези машини ще изместят човека, защото ще станат по-висши. Настоящият мит предвижда, че тези машини ще се наложат над човека заради своето превъзходство и интелигентността, която произвеждат. Настоящият мит благовести, че скоро научните постижения на изкуствения интелект (ИИ) ще създадат „машини“ със свръхчовешки интелект и че епохата на човека  приключва. Да, всички тези възгледи са изразени от така наречените „гурута“ на новото време. Така, имплицитно, човекът се оприличава на друга „машина“ и дори отстъпва на тези, които сам е създал. Не знаем какво може да се случи в бъдеще и тази статия не е научна фантастика. Статията е написана от университетски преподавател, който се занимава с тази тема от няколко десетилетия, а коментарите ни се отнасят до това, което може да се предвиди въз основа на научното настояще и технологичните събития днес. И ако перифразирам думите на Витгенщайн, пиша за това, за което мога да пиша. За останалите ще замълча.

Твърдим, че терминът „изкуствен интелект“ не е изпитан и вероятно е подвеждащ. Интелигентността на днешните компютри може да се сравни само с интелигентността на човешкия вид преди няколко милиона години. Днес „машините“ с изкуствен интелект не могат да правят нищо повече от това да „предвиждат“ въз основа на предишния си опит, заложен в данните, събрани и използвани за така нареченото им обучение; т.е. както котката „предвижда“ какво ще се случи, когато види куче, и въз основа на предишния си опит си бяга, както  човекът в древността е можел да предвиди, че слънцето ще изгрее, защото е изгряло вчера и по-предния ден и т.н, но в деня на слънчевото затъмнение той ще се паникьоса и ще призове духовете. Интелектът на машините днес е ограничен до т.нар. дедуктивно мислене. Това е типът интелигентност, който доминира в животинското царство.

Но това, което отличава човешкия интелект от тази на животните, е способността за разсъждение, способността да се правят логически асоциации и най-вече способността на човека да тълкува и обяснява; да създава хипотези и да ги проверява или отхвърля. Човешкият интелект се характеризира най-вече със способността на ума да създава понятия и идеи, които съдържат обобщения, и да ги обработва. Светът, който ни заобикаля, е особено сложен, за да можем да го възприемем във всичките му детайли. В продължение на милиони години еволюция човешката интелигентност е придобила способността да обработва абстрактни понятия/идеи – представи в ума, които не произтичат директно от сетивния ни опит. В света не съществува математическа „права линия“. Този свят на идеите събудил любопитството на Платон и той стига до една  хипотеза. Тези абстрактни понятия дават на човека възможност да опростява и същевременно да „кодира“ квинтесенцията на предметта на мисълта. Както казваме в машинното обучение, човешкият ум има способността да обобщава и представя „класове“ от обекти и същности. С други думи, идеята/класът „котка“ представлява всички котки, независимо от размера, цвета, възрастта и всички особености, свързани с всяка конкретна котка. И преди всичко, това е способността на ума, с помощта на езика, да възприема света около себе си, да му „вложи“ значения/смисли и да твори.

Творчеството е квинтесенцията на човешкия интелект. Не само в смисъл на създаване на произведения на изкуството или научни открития, но и в ежедневието ни. Всяко човешко същество създава себе си всеки ден. Решенията ни за каквото и да било не са предопределени/предвидими. Никой не може да предвиди, започвайки една връзка, каква ще бъде тя след един месец. Никой не може да предвиди бъдещето на работата си след една година и какви решения ще трябва да вземе тогава. Човешкият ум се учи и взема решения в постоянно променяща се среда. И най-вече, решенията му се основават на непълно и неясно знание. Защото човешкият ум, в продължение на милиони години еволюция, е развил механизми за интелигентност/интелект, които използват не само неговата логика, но също така, едновременно и чрез процес, който все още не сме разбрали напълно научно, неговите емоции и чувства (в допълнение към инстинктите, разбира се). Защото човек използва тялото си (т.е. сетивата си), за да учи. Защото човекът не е „мозък“ в бутилка, а живее в света.

Картезианският дуализъм „ум-тяло“ отстъпва място на нови теории, водени от философите Мерло-Понти, Полани, Драйфус, потвърдени от откритията в неврологията. Движението ни в триизмерния (т.е. този, който възприемаме пряко) свят, който ни заобикаля, инструментите, които използваме, и съответните умения, които „научаваме“ и се запечатват в съзнанието, са резултат от сътрудничеството между ума, тялото и чувствата. Преди всичко, ние не усвояваме умения чрез просто подражание, както правят маймуните. Не научаваме специфични движения и не изолираме стимули. По-скоро от един контекст, от цялото и с помощта на съдействието на различните ни сетива научаваме общ тип решение, което съответства на общ тип проблем. По този начин, благодарение на тази всеобхватност на ученето, човек може да се сблъсква и да решава проблеми, различни от тези, които са част от неговия предишен опит. Той може да създава и пренася знания в нови ситуации. Тези ситуации могат да бъдат много различни една от друга и дори да се различават в отделните си детайли, стига да имат обща критична точка, която ги прави част от общото третиране. С други думи, основната характеристика на човешкия интелект не е (дедуктивното) прогнозиране въз основа на предишен опит, а творчеството, което използва предишни знания, но не като имитация, а като трамплин за обобщаване, концептуализиране и обяснение.

За разлика от човешкия интелект, бихме казали, че „машините“, които понастоящем прилагат техники за машинно обучение, са екзистенциално „глупави“. По същество техниките за машинно обучение представляват статистика. Чрез данните от наблюденията те научават статистическите свойства и след това прогнозират. Например, ако много пъти сме виждали сиви облаци и сме чували гръмотевици, прогнозираме, че ще вали. Подобно на птиците. Точно това правят статистическите модели и на това учим нашите ученици от десетилетия. Какво се е променило? Първо, обемът на данните, които използваме за „обучение“ на „машините“, обемът на данните, които използваме, за да научим съответните статистически свойства, е несравнимо по-голям от този, с който разполагахме, да речем, преди 10-15 години. Второ, изчислителната мощ е много по-голяма от тази, която имахме преди 10-15 години. Така че сега можем да използваме някои по-сложни модели за моделиране на статистическите свойства на данните. Но основната методология остава непроменена от десетилетия. Т.нар. невронни мрежи, за които сме вдъхновени от структурата, по която работи мозъкът (между другото, тяхната функция има много малко общо с работата на мозъка), са математически модели, които ни позволяват ефективно да кодираме информацията в данните. С други думи, тези модели, чрез йерархия от представяния  и математически трансформации на информацията, улесняват извличането на статистически свойства в сравнение с по-старите модели, които използвахме.

След като сме обучили статистическия модел, т.е. научили сме статистическите свойства на данните, когато имаме нови данни, можем да правим прогнози с определени вероятности. Тъй като тези модели са мощни и доста общи, грешките в прогнозите са много малко. Тези прогнози имат впечатляващ процент на успеваемост.

Това, разбира се, е при условие, че статистическата структура и информация в новите данни, за които правим прогнозите, са много сходни с тези в данните, върху които е обучена мрежата. Когато една мрежа предсказва, че обектът в изображението е например котка, мрежата не е създала „понятието“ за котка по време на обучението си. Тя просто разчита на статистическите характеристики, които е „научила“ за котката. За по-голяма простота нека кажем, че тези характеристики са дължината, цветът, структурата на козината, четирите лапи, опашката, формата на носа и т.н. За да се обучи една мрежа, са необходими хиляди данни за обучение, т.е. изображения на котки в различни цветове, в различни пози, с различни размери и т.н. За разлика от тях, детето се научава да разпознава котките веднага щом види една, а може би и две. То веднага създава „понятието“ за котка и това е всичко. Нещо подобно се случва и при превода от един език на друг. Чрез милиони текстове, преведени от един език на друг, „машината“ научава възможността следващата дума да е, да речем, „вода“, когато предишните думи са били „чашата е пълна“. За разлика от това, човекът, от една страна, разбира „смисъла“ на всяка дума, а от друга, има способността да се съсредоточава върху най-важните части на изречението, след като първо е разбрал „целия“ смисъл, т.е. за какво се отнася изречението.

следва....

https://zadrugata/2023/01/19/%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%8f%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88/