ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

След като изминахме пътя на светата и спасителна Четиридесетница, днес в началото на последната седмица от земния живот на нашия Господ Иисус Христос отново заставаме заедно с Него пред портите на светия град Йерусалим, за да влезем там със Спасителя и претърпим най-тежките Му изпитания и страдания, но и най-голямата прослава. Прекрачваме днес тези порти с вяра и надежда в Божия Промисъл, с трепет и упование, за да съпреживеем заедно с Господа кулминацията на Неговото богочовешко дело, което Той извърши заради нас и нашето спасение, приемайки униженията и кръстната смърт, за да се изпълни всяка дума, писана за Него в древните пророчества. И макар и да знаем всичко онова, което Му предстоеше да претърпи, заедно с жителите на Светия град, ние също ликуваме в сърцата си и възгласяме, тържествувайки: „Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!” (Мат. 21:9).

За тази последна седмица от Своя земен живот и служение Господ Иисус Христос се беше подготвял дълго. В божественото Си предзнание Той добре знаеше всичко онова, което Му предстои да стори и да претърпи; знаеше и за нечуваното престъпление, което ще се извърши против Него – Спасителя на света, и затова в тъгата си скърбеше за Йерусалим и казваше: „… да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, … понеже ти не узна времето, когато беше посетен” (Лука 19:42-44). Защото предстоящото за Него тържествено влизане в Йерусалим беше кулминация не само на богочовешкото Му дело, но и на нашето човешко непослушание и богопротивление, което достигна дори до там, че да бъде отхвърлен, обруган и разпнат не друг, а Самият „Господ на славата” (1 Кор. 2:8), чрез Когото не е станало „нито едно от онова, което е станало” (Иоан 1:3), Слово и възлюбен Син на Отца, Който „дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан 1:11).

Това отхвърляне, това човешко нерадение и неразбиране смисъла на Неговото спасително дело Той виждаше и преживяваше през всичките Си земни дни, виждаше и онази горчива чаша, която Му предстоеше да изпие в края на тези дни и въпреки това, докрай послушен на волята на Отца (Мат. 26:39-42), нито за миг не се отклони от пътя си, но взе докрай върху Си „греха на света” (Иоан 1:29), като доброволно прие кръстната смърт, за да ни дарува Своето спасение. До тази богочовешка трагедия оставаше само една, последна седмица, и тя трябваше да започне тъкмо от портите на Светия град Йерусалим, който беше център и средоточие на цялата ветхозаветна история и на цялото дълго и трепетно очакване на обещания Месия.

Тази единствена по рода си седмица започна с „Осанна” и премина през „разпни Го”, за да завърши в утрото на Пасха с преславното Христово Възкресение.

И все пак, макар и да знаем това, всяка богослужебна година ние отново съпреживяваме всичко, случило се в нея. В тези съдбоносни дни, ние с въодушевление посрещаме Господа при портите на Йерусалим, с внимание се вслушваме в притчите и в пророчествата, изречени от Него в Храма, присъединяваме се към светите Му апостоли на Тайната вечеря, съпровождаме Го в Гетсиманската градина и по мъчителния Му път към Голгота. И независимо от съпреживяната тъга, в този ден на Неговото тържествено влизане в Йерусалим в сърцата ни владее радост – радостта от това, че сме Христови, че имаме Него, Възкръсналия от мъртвите Победител на смъртта, в Когото е залогът и за нашата победа и спасение.

Затова, в този светъл ден отново благодарим на Господа за всичко сторено от Него за нас и пеем: „Благословен си, Сине на Отца, Който си увенчал човека със слава; благословен си, Агънче Божий, Който вземаш греховете на света” (Акатист на Неделя Вайя, икос 12). „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!” (Мат. 21:9).

Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ