Благовещение на Пресвета Богородица

Молитва

О, Пресвета, Богоизбрана Дево, Всенепорочна Невесто на Светия Дух Утешител, най-желана Дъщеря на Пребожествения Небесен Отец, намерена от Него посред тръните на света като пресветъл крин, сияещ с красотата на девството, за да бъдеш чиста, непознала брак Майка на Сина Божий! Какво да Ти въздадем в този пресветъл ден на Благовещението, в който си удивила Архангел Гавриил с красотата на Своето безмерно девство, и си получила неизказано обещание от него? Какво да Ти принесем за всички Твои утешения, с които в този ден си развеселила целия видим и невидим свят, и най-вече падналия човешки род?

Днес се постави началото на нашето спасение и явяването на скритото от векове тайнство: днес Словото Божие тихо слезе от Небесата като капка, падаща на земята, всели се в Твоята Богоблагодатна, Девствена утроба и стана Плът заради нашето спасение. Затова днес Ангелите ликуват на небесата и цялото творение се весели и се радва, празнувайки началото на своето избавление от робството на тлението, в свободата на славата на Божиите чеда. Днес се радва женското естество, паднало заради Ева, защото тя, подчинявайки се на змията, роди печал за жените и неудържимо въведе смъртта. А Ти, Дево, си освободила от горчивото робство целия човешки род и си почела женското естество с Христовата свобода, защото с чисто девство пак си въвела истинския живот: затова жените, пазейки девство, побеждават врага. Днес Адам ликува, като вижда, че в този пресветъл ден над Тебе се изпълни райското благовестие, че семето на Жената ще стъпче главата на змията. С него днес ликува целият човешки род, понеже чрез Тебе, Пречиста, тук се премахна древното отвръщане на Бога от човеците, защото пак си привела Бога към нас. Затова днес Те виждаме, както някога Иаков, като висока Стълба, по Която Бог слезе на земята, и като пречуден Мост, по който отново възвеждаш земните на небето. Какво да Ти въздадем, Царице на небето и земята, за всичко, чрез което си дарила неизказана радост на падналите и заблудените Твои люде? Всички наши жертви и приноси не са нищо пред величието на Твоите благодеяния. Само едно е угодно на Тебе: сърце съкрушено и смирено, което и Твоят Син и наш Господ не ще презре[22]. Затова Те молим: изпълни ни с Твоето високо смирение, доколкото можем да вместим, за да Ти принесем, във всесветия ден на Твоето Благовещение, Твоето от Твоите, и да не мислим високо във всяко добро дело, но винаги да пребиваваме в смирение на духа. Украсени с тази най-първа добродетел, в пресветлия ден на този Твой празник, с кротост и чистота на сърцето с Архангел Гавриил да Ти зовем:
Радвай се, Благодатна. Радвай се, Обрадвана. Радвай се, Преблагословена, Господ е с Тебе и чрез Тебе с нас във вечни векове. Амин.

и откриване на тайната от века:
Синът Божий става Син на Девица
и Гавриил радост благовествува.
Затова нека и ние с него да викнем на Богородица:
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“

(Тропар за празника, глас 4)