РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА
--------------
Наставниче, цяла нощ се мъчихме,
и нищо не уловихме...
(Лука 5:5)
Разковничето на всеки благотворен успех
както при постигане на материалното,
така и на духовното,е Божията помощ.
Но Бог помага само тогава, когато забележи и нашето лично участие и труд, и особено когато види, че ние първо се стремим към Неговите вечни блага, а след това към
земното и скоропреходното.
Христос казва: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това (тоест храна, дом, дрехи и прочие) ще ви се придаде (Мат. 6:33). Божията правда е да вярваме в Христа, така както учи Православната Църква, да изпълняваме евангелските заповеди, първа между които е любовта към Бога и ближния, и да се каем всеки ден и час за греховете си.
Тогава ще имаме и рибата, и Христос, а ако се привържем единствено към земното и помислим горделиво в сърцето си, че сами можем да постигнем всичко, ще претърпим горчиво разочарование, много скръб и мъка.
Господи, Ти си нашата нетленна Храна и Питие!
Иисусе Сладчайши,Ти си нашата Радост и Щастие - просвети ни да презрем всяка радост и щастие, които не са от Теб.
Амин.
.............................................................
РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА
Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме...
(Лука 5:5)
-------------------
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Вие чухте светото Евангелие.
Симон Петър и другарите му цяла нощ се мъчели да уловят някаква риба, но не хванали нищо. След това дошъл Христос. Петър Му дал кораба си, за да проповядва от него на струпалия се на брега народ. Сам той слушал с наслаждение Божествената реч. След като свършил проповедта Си,
Господ накарал Симон отново да хвърли рибарската мрежа
Макар и с неохота, капналият от умора и безсъние Симон се съгласил. И какво станало?
Ето какво! - Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше (Лука 5:6).
Не се ли случва това и с нас? Докато Христос не е дошъл в нашия живот, ние се мъчим, трудим се ден и нощ да постигнем някаква цел, а не излиза нищо.
И когато най-сетне се смирим и призовем Божията помощ, изведнъж някак много лесно пости¬гаме желаното. Например някой тежко се е разболял.
И тогава какво се прави?
Хукваме по лекари, често при много лекари, нерядко пъти при разни врачки, магьосници и екстрасенси, поглъщаме всевъзможни лекарства и лъжелекарства...
А Христос - Лекарят на лекарите, е изтикан назад, често пъти наказан в ъгъла. А най-доброто лекарство - Причастието, сме го забравили. И чак когато видим, че нищо не помага, се сещаме за Христа Господа и Неговата лечебница - Църквата.
И нашият чуден Спасител не се сърди, а идва и ни помага.
Без Бога не можем да вършим нищо. В Свещеното Писание се казва: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите и ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1) ... нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Господ, Който прави да расте (1 Кор. 3:7); Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Притч. 14:11).
Но да видим при какви условия Бог помага и каква поука ни дава Той в Своята помощ за нас. Това се вижда от продъл¬жението на евангелския разказ. След като свети Петър полу¬чил толкова много риба, той осъзнал нищожеството си пред Чудотвореца Господ и Го помолил да си отиде от него, като крайно недостоен и грешен човек. Сърцето му не останало при рибата, а се насочило към Твореца на рибата и всичко съществуващо.
И Спасителят, виждайки че Симон Петър се е въздигнал над тукашните световни блага, го поканил да стане Негов ученик, така също и брат му Андрей, Иаков и Йоан. И те като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:11). Така тези свети мъже, получавайки земното, се устремили към Небесното; приемайки тленното, възжелали нетленното и станали апостоли на Христа, в Когото са скрити всички съкровища на премъд¬ростта и на знанието (Кол. 2:3).
Но ние не постъпваме като апостолите. Предпочитаме рибата, тоест материалното, пред Христа и Той си отива от нас. Например ето, Бог е дал здраве на болния, за да Му служи през останалото време на живота си, но оздравелият го интересува вече единствено света и мамона. Или е дал богатство на бедния, за да го използва за спасение на душата си като благотвори с него и дава милостиня, а той вместо това вече има една единствена грижа: как да го умножи и преумножи.
Затова Бог, знаейки, че здравето или богатството, за което Го умоляваме, няма да е от полза за спасението на душата ни, може да остави нашата молитва нечута. Имайки предвид тази болезнена прилепчивост на човека към земното, св. Йоан Златоуст пише: По-добре е да предоставим грижата за делата си на Бога. Ако ти се грижиш, грижиш се като човек; ако Бог промисля, Той промисля като Бог. Затова трябва всичките си дела да предоставим на Него. Ако ти сам се занимаваш с житейските дела, тогава вече Бог не така много ще се грижи за тях. А за да ти върви всичко добре и за да се освободиш от всички грижи, прилепи се към духовното и• презри житейското: тогава заедно с небесното ще получиш и земното.
---------------------
НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
Евангелско четиво (Лука 5:31-11)    

Защо осъждаме братята си?
Защото не се стремим да познаем самите себе си.
Който е зает с познаването на самия себе си,
той няма време да гледа другите.
Осъждай себе си и ще престанеш да осъждаш другите.
Осъждай злото дело, а самият човек,
който го върши, не осъждай.
Трябва да смятаме самите себе си за най-грешни
от всички и да прощаваме на ближния всяко зло дело,
а да ненавиждаме само дявола, който го е прелъстил.
Случва се така, че ни се струва, че другият върши зло,
а в действителност, според доброто намерение на този,
който го върши, то е добро.
При това вратата на покаянието е отворена за всички и
не се знае кой пръв ще влезе в нея - ти ли, който
осъждаш, или осъжданият от теб
-----------
/ Св.Серафим Саровски /