В името на Отца и Сина и Светия Дух! Току-що ние прослушахме откъса от Евангелието от Марка, в което се разказва за изцелението на бесноватия. Отрокът бил обладан от дяволски дух, който му пречил да говори и чува, и юношата бил ням и глух. Според свидетелството на неговия баща, този дух хвърлял нещастния на земята, в огън и във вода, а той скърцал със зъби и се вцепенявал. Много пъти отрокът бил близко до смъртта; накрая нещастният родител се примолил на Господа, молейки Го да изцели сина му. Тогава Иисус Христос попитал бащата вярва ли той, че Господ може да извърши такова изцеление, като добавил при това, че всичко е възможно за вярващия. И след като бащата на отрока изповядал своята вяра, Спасителят изцелява нещастника и, обръщайки се към учениците, казва, че дяволският род може да бъде изгонен само с молитва и пост (Мк. 9:17-29).

Това евангелско четиво ни подбужда към размишление какво представлява бесноватостта. От Евангелието ние узнаваме, че Господ нееднократно изцелявал бесновати. Най-често те били хора с неадекватни реакции, които или викали, или се хвърляли на земята като този нещастник; с една дума, тяхното поведение, което сега биха нарекли асоциално, никак не се вмествало в рамките на човешкото общежитие. Това били буйни хора. И досега в нашето разбиране бесноватостта – това е някакво буйство, загуба на разума.

Но това съвсем не е така. Бесноватостта – това е обладаност от духа на злобата, от дяволския дух. Тя може да се съпровожда от умопобъркване, а може и да не се съпровожда. Когато бесът овладява човека и той става играчка в неговите ръце, тогава врагът на човешкия род решава дали бесноватостта ще бъде съпроводена с умопобъркване или с нещо друго. В същото време умът на човека се подчинява на дявола напълно. И това става често не чрез непосредствено внушение от сатаната, а някакси по естествен път. Как може да стане това, с нагледност и очевидност ни показва историята: нерядко, за да овладее съзнанието на човека, дяволът използва човешката мисъл, която е в основата на някоя идеология.

Историята свидетелства, че, като отдавали своя разум на идеологии, чийто източник не е бил Бог, а дяволът, хората ставали бесновати. В историята на нашето Отечество имало такова общонародно умопобъркване и бесноватост, когато идеологията била възприета като някакво учение за спасението, когато хората, осъществявайки постулатите на тази идеология, се стремели напълно да подчинят на нея своя живот.

Колко проницателно определил още в XIX век това умопобъркване великият писател Ф. М. Достоевски - нарекъл бесове тези, чиито разум бил пленен от бесовски мисли! Ние знаем колко скъпо струвало на нашето Отечество това пленяване на разума, към какви страшни жертви довело: към разорение на светини, потъпкване на човешкото достойнство, разрушение основите на националния живот. Плененият разум работел за дявола, изпълнявайки неговата воля.

Но нима тази бесноватост приличала на обикновената представа за нея? Нима хората, които осъществявали всичко това, което било угодно на дявола, хвърляли се в калта, на земята, нима те скърцали със зъби? Не, те служили на дявола, защото подчинили своя разум на него.

А днес нима твърде често не става същото? Нима хората не подчиняват своя разум на опасни и греховни идеи? Днес твърде много идеологии използват богодаруваната свобода на човека, за да го превърнат в звяр, та, позовавайки се на тази свобода, да разкрепостят греховното, инстинктивното начало в него: „Живей, както искаш. Ти си свободен. Искаш да живееш по законите на инстинкта - живей, това е твое право”. Идеята за живота на подобна основа подхващат литературата, средствата за масова информация. И милиони хора заробват своя разум с дяволски мисли, ставайки бесновати.

Но не само разумът може да се зароби. За да стане мисълта действие, трябва да се подчинят още волята и чувствата на човека. В наше време това се случва, така, както и в миналото. Задачата на дявола се заключава в това целият свят да стане бесноват, всеки човек да бъде в неговата власт. И действията, насочени към решаване на тази задача, се осъществяват от него дяволски тънко и рафинирано. Вие няма да видите сега, с редки изключения, тези бесновати, които викат и се хвърлят на пода, защото такива хора в днешните условия веднага ги прибират и изолират в психиатрична клиника. А за да продължи дяволското действие в света, хората, подчинени на злата воля, не трябва да бъдат изолирани - те, напротив, трябва да влияят на другите.

Опасността от бесноватостта се заключава в това, че човек, който съзнателно или неосъзнато отдава себе си в ръцете на дявола, е обречен на гибел, защото дяволът – това е злото, а злото винаги се стреми към небитието. Човешкият род веднъж вече бил почти унищожен от Божията сила, защото грехът поробил всички хора, освен едно семейство – семейството на Ной (Бит. 6:5-13). И тази обезумяла от греха, подчинена на дявола, човешката цивилизация била изчистена с вода – от Всемирния потоп. Понеже в тази цивилизация са се заличили всички граници между доброто и злото, и, за да спаси праведниците, Господ унищожил тези, които се оказали във властта на дявола (Бит. 7:10-12, 17-24).

„Нашата борба не е против кръв и плът, - казва апостолът, - а против... светоуправниците на тъмнитата от тоя век, против поднебесниге духове на злобата” (Еф. 6:2). Борбата, която Църквата води, не е против хората, не е против учения, а против светоуправниците на тъмнината от тоя век... поднебесните духове на злобата. Задачата на Църквата се заключава в това: да говори на хората за опасността от бесноватостта, за нежизнеспособността на човешкото общество, подчинено на дяволската сила.

По кaкъв начин може да се противостои на опита на дявола да разпространи своята власт над целия човешки род? Няма други начини и други средства, освен горещата вяра в това, че Бог е по-силен от дявола, освен молитвите и поста, за които ние чухме и в днешното евангелско четиво. Ние не сме способни да преодолеем със силата на своя разум, своята воля и своите чувства дяволските хитрини, неговите тънки въздействия върху човека, защото ние сме по-слаби от дявола. Само с Божията сила ние можем да му противостоим. Само със силата Божия ние можем да запазим своя разум свободен от дяволското влияние, своята воля - силна и насочена към доброто, а чувствата - светли и възвишени. И средството за това е едно - молитва и пост, друго средство не съществува: постът - като вътрешен духовен контрол над мислите и действията, а молитвата - като постоянна връзка с Бога, като обращение към Него, като вопъл за спасение. Молитвата и въздържанието трябва да бъдат в центъра на нашия живот не само в периода на поста, но и във всяко друго време, защото смисълът не е във въздържанието от храна като такова, но в способността на човека да контролира своите чувства, емоции и постъпки.

Неслучайно Господ ни е открил тази велика истина, с това ни е въоръжил всички нас за борба с дявола. Иначе би било неизвестно как може и трябва да противостоим на поднебесните духове на злобата. Ние, навярно, бихме правили множество грешки, опитвайки се да създадем някаква насрещна стратегия за действия, да построим някаква човешка организация, която би могла да дава отпор на злото. Но никаква човешка стратегия не е способна да противостои на стратегията на сатаната - само искрената вяра, молитвата, въздържанието са способни да ни дадат сили, за да опазим своята свобода от дяволското посегателство.

На това ни учи не човешката мъдрост, а самото Слово Божие, Божествената мъдрост. И в четвъртата неделя на Великия пост Църквата ни предлага проникновени думи за преобразяващата човека сила на молитвата и поста, та осъзнали важността на този аскетически подвиг, да се укрепим двойно, защото понякога към средата на поста у хората отслабват силите, волята и желанието да постят и се молят. Думите на Спасителя са призвани да ни поддържат на нашето постно поприще. Но най-главното е: именно тези думи ни откриват пътя към спасението, към придобиване на вътрешна свобода, на истинска свобода от действията на дявола, от поробващия душата грях. Понеже само чрез такава, от Бога дарувана, свобода ние можем да станем деца Божии и наследници на Неговото Царство. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев