---------------------------
Починалият човек е живо същество:
Бог не е Бог на мъртви, а на живи, 
защото у Него всички са живи 
(Лук.20:38). 
---------------------
Душата му невидимо витае край тялото и в местата,
където е обичала да пребивава. 
Ако е умряла в грехове, тя не може да си помогне да се избави от оковите на греха и силно се нуждае от молитвите на живите хора, особено на Църквата - най-святата невеста Христова. 
И тъй, нека искрено се молим за починалите. 
Това е голямо благодеяние за тях, по-голямо, отколкото благодеянието за живите.

Някои казват: защо да се поменават имената на починалите или живите при молитва за тях? 
Бог, Който знае всичко, Сам знае и тези имена, знае и нуждите на всеки. Но онези, които говорят така, забравят или не знаят
важността на молитвата, не знаят колко важна е казаната от сърце дума, забравят, че Божието правосъдие и Божията милост могат да бъдат склонени от нашата сърдечна молитва, която Господ по Своята благост
вменява като заслуга на самите починали или живи, като членове на едното тяло на Църквата. 
Такива не знаят, че и Църквата на първородните, които са написани на небесата (Евр. 12:23) по своята любов,постоянно се моли на Бога за нас и упоменава пред Бога особено имената именно на тези хора, които им се молят - равно за равно. 
Ние споменаваме тях, а те - нас. 
А който не споменава с любов своите ближни в молитва, той самият няма да бъде споменат и няма да се удостои със споменаване. 
Всяка дума, изречена с вяра и любов в молитва, значи много.
Голяма сила има усърдната молитва на праведника
(Иак. 5:16)

В молитвата за живите и за починалите е необходимо сърдечното им поменаване

Когато се молим за живите и за починалите и ги назоваваме по имена, трябва от все сърце, с любов да произнасяме имената им, сякаш носим в душата си онези хора, чиито имена поменаваме, също както кърмачка се нежно отнася с децата си(1 Сол. 2:7), като помним, че те са наши членове и членове на тялото Христово (Срв. Еф. 4:25, 5:30); не е добре само да изброяваме с уста имената им пред лицето Божие,без участието и без любовта на сърцето. Трябва да мислим за това, че Бог гледа сърцето - че и хората, за които се молим, също изискват от нас по дълга на християнската любов братско съчувствие и любов.

Голяма е разликата между безчувственото изброяване на имена и сърдечното им поменаване: едното е далеч от другото както небето от земята. 
Но името на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на светите Ангели и светите Божии човеци трябва да се призовават винаги по достойнство - с чисто сърце, с вяра и пламенна любов; въобще, думите на молитвата е нужно не само да се редят с език, сякаш обръщаме с пръст страници на книга или сякаш отброяваме монети; думите трябва да излизат като поток жива вода от своя извор, да бъдат искрен глас на сърцето, да не са като чужда, взета назаем дреха, или като чужди ръце.

Когато на глас или вътре в себе си се молиш за другите, например за своите близки или за чужди хора, дори те да не са те молили за това - моли се за тях със същата топлина и усърдие, както се молиш за себе си.
Помни заповедта на закона:
обичай ближния си като себе си(Мат. 19:19; 22:39; срв. Лев. 19:18). 
Във всички случаи съблюдавай това, т.е. обичай ближния си като себе си. Не лукавствай пред Господа,Който изпитва сърца и утроби
(Иер. 11:20; Откр. 2:23; Пс. 7:10), да не презре Той молитвата ти като суетна и лъжлива.
Св.праведни Йоан Кронщадски