"И сълзи ми потекоха от очите: 
защо природата е по-милостива към хората, 
отколкото човек към човека?"
--------------------------
НА КОГО ДА ОТМЪЩАВАМ, ГОСПОДИ?
Погледна Отец от Небето и
ме видя цял в рани от човешката неправда, и рече:
Не отмъщавай.
На кого да отмъщавам, Господи?
На стадото, което отива на заколение?
Отмъщава ли лекарят на болните си, 
които лежат на смъртно легло?
На кого да отмъщавам?
На снега, че се топи, и на тревата, че съхне? 
Отмъщава ли гробарят на онези, 
които се спускат в гроба?
------------------
На кого да отмъщавам?
На невежите, които мислят, 
че могат да причинят зло на още някой 
в света освен на себе си? 
Отмъщава ли учителят на безкнижните деца, 
които не знаят да четат?
---------
Вечността ми е свидетел, 
че всички, които са бързи на отмъщение, 
са бавни в разбирането на последиците й.
Времето ми е свидетел, че всички, 
които са отмъщавали, 
са трупали отрова в себе си и със своята отрова 
са се изличили от книгата на живите.
-------------
С какво се хвалите, отмъстители, 
пред неприятелите си, ако не с това, 
че можете да повторите тяхното зло? 
Не казвате ли с това: 
И ние не сме по-добри от вас?
Бог ми е свидетел: вие и вашите противници сте 
еднакво безгрижни и еднакво безсилни за добро.
Видях череша, чиято кора бе обрулена 
и изгорена от децата, да дава зрелия си плод 
на същите тези деца.
И видях крава, която хората мъчеха с 
непосилен товар, да дава търпеливо млякото си
на същите тия хора.
И сълзи ми потекоха от очите: 
защо природата е по-милостива към хората, 
отколкото човек към човека?
Природата ми е свидетел, мъстители -
само онзи е по-силен от своите злодейци, 
който е безсилен да повтори делата им.
Отмъщението няма край и потомците 
продължават делото на своите предци, 
и си тръгват, оставяйки го недовършено.
--------------
По широк друм тича злото и от всеки нов мегдан 
добива сила и мощ, и умножава своята свита.
Мъдрият се отмества от пътя и 
оставя злото да търчи.
Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат хляб, 
отколкото от куп камъни.
Този, който е учил хората: 
око за око, учил ги е как да станат всички слепи.
--
На кого да отмъщавам, Отче мой небесни?
На стадото, което отива на заколение?
Ах, колко клети са всички злодейци и 
всички мъстители!
Истина, като стадо, 
което отива на заколение и не знае къде отива, 
ами само себе си боде и си прави кланица преди кланицата.
Не мъст искам, Отче мой, 
не мъст, а море от сълзи,
за да мога да оплача злочестината на онези, 
които отиват на заколение и 
не знаят къде отиват.-
----------------------
Св.Николай Велимирович