Постинг
27.09.2016 04:40 -
1 Неделя след Неделя подир Въздвижение-18-та неделя след Петдесетница (чудотворния улов на риба)
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.”
Така и до днес Христос проповядва чрез словото и чудесата си, чрез живота и творенията на Своите светии, чрез благодатния живот на Църквата. И качен на кораба на нашия живот ни казва да отплуваме към дълбокото, тоест да се отделим от света и неговата суета и да се вгледаме в дълбочините си. И ни поръчва да хвърлим мрежите в сърцата си, да видим дали оттам няма да извадим някакви грехове. А ние Му отговаряме: „Ето, толкова и толкова време сме в Църквата, хвърляхме и извадихме разни неща, но не е нищо особено.“ Колко пъти сме отивали към храма за Изповед и си мислим какво ли да кажем... В началото сме плакали, разкайвали сме се, но постепенно нещата са се променили. Свикнали сме... Колко пъти съм чувал: „Е, отец, всички сме грешни, кой не греши... ама аз нито съм крал, нито съм убивал...“ Прекрасни сме, но духовният живот не кълве. А Христос ни предизвиква: „Пак хвърлете.“ И ако наистина се вслушаме правилно в словото Му, ще хвърлим пак. Ще се упражняваме в молитва и смирение, ще опитваме да сменим сушата на сърцата си с влагата на сълзите. И ще видим, че мрежите се късат от грехове, дотолкова, че ще имаме нужда от друг кораб, тоест от изповедника си, за да издържим гледката на този товар и да не потънем.
Христос дойде заради греховете ни. Той има всичко. Иска да ни спаси. Виждайки величието Му, не може да не паднем в нозете Му и да кажем: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ Така, осъждайки сами себе си, ще усетим Божията милост, която надминава всичките ни очаквания... И ще чуем: „Не бой се, този, който е уловил греховете си, може да стане и ловец на човеци.“ Тогава дори самото ни присъствие ще е проповед.
Ето такива проповедници липсват днес...
Свещеник Владимир Дойчев, храм „Св. преп. Наум Охридски“, София
Джинджифил плюс мед- убива раковите клет...
ОТ КУХНЯТА НА ВОЛЕН: ИСТИНСКА ЗДРАВОСЛОВ...
Свещеният хималайски град потъва в земят...
ОТ КУХНЯТА НА ВОЛЕН: ИСТИНСКА ЗДРАВОСЛОВ...
Свещеният хималайски град потъва в земят...
Следващ постинг
Предишен постинг
ОТЕЦ ВЛАДИМИР ДОЙЧЕВ
1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.”
Така и до днес Христос проповядва чрез словото и чудесата Си, чрез житията и творенията на Своите светии, чрез благодатния живот на Църквата. И качен на кораба на нашия живот ни казва да отплуваме към дълбокото, тоест да се отделим от света и от неговата суета и да се вгледаме в дълбочините си. И ни поръчва да хвърлим мрежите в сърцата си, да видим дали оттам няма да извадим някакви грехове. А ние Му отговаряме: „Ето, толкова и толкова време сме в Църквата, хвърляхме и извадихме разни неща, но не е нищо особено.“ Колко пъти сме отивали към храма за Изповед и си мислим какво ли да кажем…
цитирай1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.”
Така и до днес Христос проповядва чрез словото и чудесата Си, чрез житията и творенията на Своите светии, чрез благодатния живот на Църквата. И качен на кораба на нашия живот ни казва да отплуваме към дълбокото, тоест да се отделим от света и от неговата суета и да се вгледаме в дълбочините си. И ни поръчва да хвърлим мрежите в сърцата си, да видим дали оттам няма да извадим някакви грехове. А ние Му отговаряме: „Ето, толкова и толкова време сме в Църквата, хвърляхме и извадихме разни неща, но не е нищо особено.“ Колко пъти сме отивали към храма за Изповед и си мислим какво ли да кажем…
В началото сме плакали, разкайвали сме се, но постепенно нещата са се променили. Свикнали сме… Колко пъти съм чувал: „Е, отец, всички сме грешни, кой не греши… ама аз нито съм крал, нито съм убивал…“ Прекрасни сме! И въпреки това не кълве…
Виждате ли, че на въдиците на нашата проповед не кълве? Почти нищо не се хваща. Ако не знаем това, то ние живеем в някаква паралелна реалност, в измислен свят. През годините се нагледах на какви ли не проповедници. Конференции, на които някакви хора с надути бузи четат някакви важни неща, от които не произтича абсолютно нищо (като изключим нарастването на гордостта на изказващия се). Видях академични умове с огромни претенции, които са отблъснали от Църквата повече хора, отколкото са привлекли. А дори и не го подозират. Напротив, мислят се за истина от последна инстанция, веднага след Христос (а в някои случаи и след папата). Писатели на бутикови духовни книги, които никого не вдъхновяват и никой не чете, освен избран „елитен“ кръг. Политикани, които отново оковават Спасителя и Го заключват в тъмницата на временните човешки интереси или партийни опорни точки. А при всичко това светът крещи от болка. Никога не е имало време, в което той да е имал такава потресаваща нужда от Христос и да не може да Го намери. Не вярвате ли? Разходете се по улицата. Вижте младите хора и чуйте за какво говорят. Имам чувството, че децата днес се раждат отчаяни и остават депресирани до края на живота си. Ще кажете: „Ама днес има много информация. Сега повече от всякога се пише за Църквата.“ Да, така е. И аз съм го казвал. Но солта е изгубила силата си. Много неща стигат до ушите, но почти нищо не стига до сърцето.
Преди време, докато учех в Богословския факултет, по един предмет ни запознаваха с някакви протестантски течения в тълкуването на Евангелието. Доколкото си спомням, едното се казваше „формгешихте“, а другото „традиционгешихте“. Почти всичко ми се е изтрило от съзнанието в тази връзка, освен недоумението, което изпитвах.
цитирайВиждате ли, че на въдиците на нашата проповед не кълве? Почти нищо не се хваща. Ако не знаем това, то ние живеем в някаква паралелна реалност, в измислен свят. През годините се нагледах на какви ли не проповедници. Конференции, на които някакви хора с надути бузи четат някакви важни неща, от които не произтича абсолютно нищо (като изключим нарастването на гордостта на изказващия се). Видях академични умове с огромни претенции, които са отблъснали от Църквата повече хора, отколкото са привлекли. А дори и не го подозират. Напротив, мислят се за истина от последна инстанция, веднага след Христос (а в някои случаи и след папата). Писатели на бутикови духовни книги, които никого не вдъхновяват и никой не чете, освен избран „елитен“ кръг. Политикани, които отново оковават Спасителя и Го заключват в тъмницата на временните човешки интереси или партийни опорни точки. А при всичко това светът крещи от болка. Никога не е имало време, в което той да е имал такава потресаваща нужда от Христос и да не може да Го намери. Не вярвате ли? Разходете се по улицата. Вижте младите хора и чуйте за какво говорят. Имам чувството, че децата днес се раждат отчаяни и остават депресирани до края на живота си. Ще кажете: „Ама днес има много информация. Сега повече от всякога се пише за Църквата.“ Да, така е. И аз съм го казвал. Но солта е изгубила силата си. Много неща стигат до ушите, но почти нищо не стига до сърцето.
Преди време, докато учех в Богословския факултет, по един предмет ни запознаваха с някакви протестантски течения в тълкуването на Евангелието. Доколкото си спомням, едното се казваше „формгешихте“, а другото „традиционгешихте“. Почти всичко ми се е изтрило от съзнанието в тази връзка, освен недоумението, което изпитвах.
Спомням си, че накрая не издържах и попитах: „При толкова много светци на Църквата, ние защо се занимаваме с това протестантско „гешихте“, г-н… (ще спестя името)“. Той ме погледна учудено и каза: „Е, как защо? Та това е живият живот.“ Чак сега си давам сметка колко е бил прав… Веднъж докато се разхождах между двата храма в парка около езерото без да искам подслушах един разговор между двама души, седящи на пейка. Единият каза: „Истината е във формгешихте.“ А другият му отговори: „Ще прощаваш, ама традиционгешихте е по-добре.“ Шегувам се, разбира се. Нашият „жив живот“ си няма нищо общо с реалността…
Ето, ап. Петър видял величието на Господа. Обзел го ужас и паднал в краката Му като казал: „Иди си от мене, Господи, понеже съм грешен човек.“ А Христос не само не си отишъл, но го направил ловец на човеци, апостол. Излял върху него преизобилна благодат, така че дори и сянката му лекувала хората. А ние сме точно обратното. Пристъпваме дръзко към Бога и казваме нахално: „Ела, Господи, при мене, защото съм човек учен и праведен. Ела, защото съм доктор, доцент, професор. Ела, защото съм по-умен и по-праведен от Твоите прости свещеници. Ела, защото знам гръцки или еврейски и мога да чета в оригинал словото Ти. Ела, защото съм почитател на вярната партийна линия и съм човек демократ. Ела, защото съм толерантен към парадите на греха, но пък мразя поклоните и одеждите, излъчващи целомъдрие. Тоест, както Сам виждаш, аз съм съвременен човек и само аз мога да привлека към себе си съвременните хора…“ И въпреки всички тези наши „достойнства“, Божията благодат не се вселява в нас и хората не ни вярват. Можем да изприказваме много приказки, но фактът си е факт. Нашата увереност нищо не струва. От думите ни не следва нищо.
Аз си спомням какво „хвана“ мен. Как бях „уловен“ за Църквата. Бягах от света. И съм много благодарен на Бога, че го срещнах отново в Църквата по-късно. А по-напред видях примери на топлина, съпричастност, вяра…
цитирайЕто, ап. Петър видял величието на Господа. Обзел го ужас и паднал в краката Му като казал: „Иди си от мене, Господи, понеже съм грешен човек.“ А Христос не само не си отишъл, но го направил ловец на човеци, апостол. Излял върху него преизобилна благодат, така че дори и сянката му лекувала хората. А ние сме точно обратното. Пристъпваме дръзко към Бога и казваме нахално: „Ела, Господи, при мене, защото съм човек учен и праведен. Ела, защото съм доктор, доцент, професор. Ела, защото съм по-умен и по-праведен от Твоите прости свещеници. Ела, защото знам гръцки или еврейски и мога да чета в оригинал словото Ти. Ела, защото съм почитател на вярната партийна линия и съм човек демократ. Ела, защото съм толерантен към парадите на греха, но пък мразя поклоните и одеждите, излъчващи целомъдрие. Тоест, както Сам виждаш, аз съм съвременен човек и само аз мога да привлека към себе си съвременните хора…“ И въпреки всички тези наши „достойнства“, Божията благодат не се вселява в нас и хората не ни вярват. Можем да изприказваме много приказки, но фактът си е факт. Нашата увереност нищо не струва. От думите ни не следва нищо.
Аз си спомням какво „хвана“ мен. Как бях „уловен“ за Църквата. Бягах от света. И съм много благодарен на Бога, че го срещнах отново в Църквата по-късно. А по-напред видях примери на топлина, съпричастност, вяра…
Но най-вече ми направи впечатление това, че хората в Църквата са принципно различни. Те воюват с греха. Искат да се променят. Да станат нови. Тези променящи се хора ме спечелиха напълно. Това липсва на нашата проповед днес. Кой ще повярва на някой, който е тръгнал след Христос, нарамил вместо кръст торба с дипломи? Дипломи има и в света. Това са просто някакви хартийки, които ще се разтворят от водата на живота. Истинската мрежа е изплетена от малки победи. Влакната й приличат на бръчките, които остават след дълъг плач.
А Христос ни предизвиква: „Пак хвърлете.“ И ако наистина се вслушаме правилно в словото Му, ще хвърлим пак. Ще се упражняваме в молитва и смирение, ще опитваме да сменим сушата на сърцата си с влагата на сълзите. И ще видим, че мрежите се късат от грехове, дотолкова, че ще имаме нужда от друг кораб, тоест от духовния си отец, за да издържим гледката на този товар и да не потънем.
Христос дойде заради греховете ни. Иска да ни спаси. Виждайки величието и любовта Му, не може да не паднем в нозете Му и да кажем: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ Ако с нас се случва нещо друго, то ние не познаваме истинския Христос, Който е Цар и Бог, както сме изповядали в светото Кръщение. Осъждайки сами себе си, ще усетим Божията милост, която надминава всичките ни очаквания… И ще чуем: „Не бой се, този, който е уловил греховете си, може да стане и ловец на човеци.“ Тогава дори самото ни присъствие ще е проповед.
Ето такива проповедници липсват днес… И тях очаква светът…
цитирайА Христос ни предизвиква: „Пак хвърлете.“ И ако наистина се вслушаме правилно в словото Му, ще хвърлим пак. Ще се упражняваме в молитва и смирение, ще опитваме да сменим сушата на сърцата си с влагата на сълзите. И ще видим, че мрежите се късат от грехове, дотолкова, че ще имаме нужда от друг кораб, тоест от духовния си отец, за да издържим гледката на този товар и да не потънем.
Христос дойде заради греховете ни. Иска да ни спаси. Виждайки величието и любовта Му, не може да не паднем в нозете Му и да кажем: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ Ако с нас се случва нещо друго, то ние не познаваме истинския Христос, Който е Цар и Бог, както сме изповядали в светото Кръщение. Осъждайки сами себе си, ще усетим Божията милост, която надминава всичките ни очаквания… И ще чуем: „Не бой се, този, който е уловил греховете си, може да стане и ловец на човеци.“ Тогава дори самото ни присъствие ще е проповед.
Ето такива проповедници липсват днес… И тях очаква светът…
Търсене
За този блог
Гласове: 1232
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие