Скъпи братя и сестри! Подвигът на апостолите не е сравним с нищо, което е било извършено след тях в Църквата. В резултат на техните трудове словото, прието от тях от Самия Спасител, се е разпространило по цялата вселена.

Какво се намира в центъра на апостолското служение? Външно то изглежда като проповед. А по същността си е изповедничество на вярата.

Ако апостолите бяха само говорили за Христа и евангелските ценности, преразказвайки на хората каквото им съобщил Спасителят, това не би било изповедничество. Изисквало се не само със слово, но и с живота си да свидетелстват истината на думите на Спасителя. И целият живот на учениците на Христа, най-напред, на първовърховните апостоли Петър и Павел, бил изповедничество, съпровождащо се със скърби, болести, гонения и завършило с мъченическа смърт.

Апостол Павел, говорейки за своя живот, съобщава страшни детайли: пет пъти той бил битс камшици, получил малко под 200 удара, три пъти го били с тояги, един път с камъни, стремейки се да го умъртвят. Неговите пътешествия били свързани с изпитания, с бури, с нападения от разбойници, от властите и даже от лъжебратя (вж. 2 Кор. 11:21 – 12:9).

Ето защо, говорейки за изповедничеството, свети Йоан Златоуст свидетелства, че по-голяма от тази добродетел няма и  изповедничеството не може да се сравни с нищо друго. И защото в този свят няма нищо по-висше и значимо от апостолското служение.

Апостолите починали. Кой продължава тяхното служение? Следващите поколения християни, Църквата Христова, възглавявана от епископите, наследниците и приемниците на апостолското служение.

Никога изповядването на вярата не е било леко. Той най-често се е съпровождало с враждебна реакция на хората, нежелаещи или неспособни да възприемат словото на апостолската проповед. Понякога тази реакция придобивала чудовищни размери и страшен характер на насилствена борба с християнството. Нямало е нито една епоха, нито едно десетилетие за две хиляди години християнство, когато изповядването на името на Христа Спасителя да не се съпровождало със скърби и трудности.

Изповедничеството не е пресеквало! И всеки от нас трябва да бъде на това място – и епископът, и свещеникът, и дяконът, и мирянинът, защото ние сме Апостолска Църква, и Господ чака от нас изповедничество. И за да бъдем готови да изповядваме своята вяра – със слово, с дело, а ако е нужно, и със страдания – ние трябва да бъдем вътрешно, духовно силни, съсредоточени в този апостолски подвиг, трябва да размишляваме за своята голяма отговорност за запазване на вярата в историята на човешкия род.

Нека животът на апостолите да бъде за нас пример, укрепяващ всекиго в неговото следване на Христос! Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев