1. Ваше Високопреосвещенство, преди време обявихте, че срещу Църквата се води война. Обвиненията, които наскоро Ви бяха отправени, част ли са от тази битка?

Митр. Николай: Борбата срещу Църквата се води от първия ден на нейното създаване, от този, който мрази Иисус Христос. Понеже Църквата е създадена, за да послужи за спасението на човеците, войната я води този, който не иска човеците да се спасят. Това е злото, в общия смисъл.

Кажете ми Вие, като хора от медиите, води ли се срещу Българската православна църква война? Стандартното обвинение срещу нас е за бездействие. Кажете ми, има ли едно действие на БПЦ, което да не е било разкритикувано? Има ли едно наше становище, по който и да е въпрос, което да не е било подложено на унищожителна критика? Има ли, в официозните медии, едно положително мнение за Църквата като институция? Да, понякога се появяват положителни репортажи, обикновено за някой отделно взет свещеник, за конкретни негови служения. Но Църквата като институция – не. Сякаш Църквата като институция трябва да бъде унищожена. Да съществува някаква абстрактна вяра, в някакъв абстрактен бог – това може. Но да има институция Православна църква – това не може.

На този фон, моят случай е по-скоро синтез на общата тенденция. Аз нито съм първият, нито ще съм последният митрополит, и в никакъв случай не мога да идентифицирам себе си с Църквата. Църквата може и без Николай. Но ми се струва, че тенденциозните удари срещу мен са опит да бъде сплашен клирът.

2. Кой Ви атакува и какво стои зад това?

Митр. Николай: Сега ще кажа нещо, което никога не съм искал да казвам, но щом ме предизвикват – така да бъде! Всички атаки срещу мен бяха, и са инспирирани от бивши агенти на бившата Държавна сигурност. До 10-ти ноември те буквално са тероризирали БПЦ, и в частност висшия клир. Контролирали са пощата на патриарха, контролирали са дневния ред и решенията на Светия Синод, кадрували са, разбивали са съдби на свещеници. След 10-ти, се опитаха да разбият цялата Църква с разкола ...

С течение на времето, опиянени от властта си, тези хора буквално са започнали да идентифицират себе си с Църквата и да смятат, че едва ли не са призвани еднолично да определят нейното развитие. Най-страшното за тази бивша агентура е да установи, че Църквата се е изплъзнала от контрола й. Това ги подлудява. Е, аз бях изтърван от агентите на бившата ДС и те няма да ми простят това никога. Опитаха се да спрат избора ми за митрополит, но слава на Бога и благодарение на твърдостта на блаженопочившия наш Патриарх Максим, козните им не успяха. А се опитаха, защото знаеха, че не могат да ме контролират. Аз не съм зависим от тях, а те не понасят независими хора. Съществуването на независими хора е отрицание на смисъла на тяхното съществуване. За тях тази битка е битка за спасението на смисъла на провалените им животи.

Един от методите на агентите на ДС е да вменяват, на нарочените от тях обекти, собствените си грехове и долни помисли. Всички грехове, в които ме обвиняват, са техните грехове и техните долни помисли. Имайте го предвид.

Разбира се, битката им е обречена. Те са обречени да загубят. В последните години за митрополитско служение бяха призовани, по воля Божия, цяла група млади епископи на Православната църква, които са освободени от теглото на онази мрачна епоха. Аз просто имах щастието или нещастието, да съм първи от новото поколение митрополити в Църквата и целият удар на ДС-агентурата падна върху мен. Благодарен съм за тази съдба. И ще се радвам, ако дори с неприятностите, които имам, помогна на младите епископи и свещенослужители да осъзнаят, че няма от какво да се страхуват.

3. Буря в чаша вода ли е скандалът в църквата „Свето Благовещение“ в Асеновград и всъщност какъв е проблемът там?

Митр. Николай: От гледна точка на Църквата проблем няма. „Свето Благовещение“ е много натоварена църква и преценихме, че е добре отец Тодор, който служи там, сам от над 40 години, да получи подкрепа. Млад свещеник, който едновременно да помага, но и да се учи, да заимства добър опит от по-възрастен свещенослужител, както е редно. За мое учудване, сред част от служителите в храма, се надигна известно брожение именно срещу младия свещеник. Не можах да разбера това, честно Ви казвам. Тези хора мислеха, че по този начин вършат услуга на отец Тодор, а му създадоха проблем. Знам, че и на него ситуацията му беше неприятна. Та как иначе, бива ли да се прави интрига и да се противопоставят свещеници и то - стар срещу млад?

Смятам, че въпросът щеше да се реши от само себе си и в духа на християнското и братско човеколюбие, ако не се бяха намесили прийомите на споменатата вече ДС. В точно подбрани медии, с прецизно манипулирани репортажи, с интервюта с подбрани хора, беше представена някаква апокалиптична картина. Че митрополитът, видите ли, тормозел възрастния свещеник, като назначил млад, и по този начин искал да „приватизира“ църквата! Що за нелепост! Ако използваме светската терминология, чрез назначаването на повече свещеници, една църква по-скоро се „национализира“, прави се прозрачна за повече очи. „Приватизация“ е, когато някой иска да присвои нещо общо само за себе си. Аз „мои“ църкви нямам. Църквите са на народа Божий. Аз единствено следя те да се ръководят добре, да се служи редовно и да се пази мирът в енориите. Мисля, че в „Свето Благовещение“ нещата ще се успокоят; освен ако, онези медии не продължат да подклаждат напрежението. Но, нека го подклаждат. Така става безпределно ясно кой кой е, и за какво се бори. Целият православен народ в Пловдивска епархия вече е наясно. Благодарен съм на Бога, че допусна това да се случи, за да проверим вътрешния интегритет на Църквата.

4. Светият Синод отказа да участва във Всеправославния събор на о. Крит със своите аргументи. Убеден ли сте, че те са истински състоятелни?

Митр. Николай: Решението на Светия Синод, с което поискахме да бъде отложен Великият и Свят Православен събор, а ако не бъде отложен заявихме, че няма да участваме в него, беше взето с абсолютно единодушие на митрополитите. Абсолютно.

Истината е, че срещу начина на подготовка, организиране и провеждане на събора, както и срещу някои от документите, които трябваше да бъдат приети, имаше енергични критики от редица изявени богослови, както и от епископи, клирици и миряни във всички православни църкви. Ставаше дума за нищо по-малко от опасения за измяна на традицията, нарушаване на канонични положения и отстъпление от вярата. Българската православна църква беше първата, която има смелостта да превърне тези масови, но частни критики към събора, в своя институционална позиция.

Уверявам Ви, че никога в своята история Българската православна църква не се е радвала на такъв респект в православния свят, както в момента. Наши свещеници, посетили наскоро Света Гора, ми разказваха, че монасите там са ги посрещали с отворени обятия и сълзи на очи, целували са ги и са им повтаряли: „Вие, българите, спасихте Православието!“ Мисля, че значението на това решение на Светия Синод на БПЦ тепърва ще се осмисля. Моля Ви, не се поддавайте на внушенията, че по този начин сме били станали проводници на нечия чужда воля, че сме се самоизолирали и не знам още какво. Нищо от това не е вярно. Просто БПЦ прояви характер в отстояването на вярата. Понеже в България е рядкост някой да прояви характер, затова и нашата позиция изглежда странна и невероятна. Е, приемете, и повярвайте: Бог прави чудеса.

5. Живеем във време на истинска заплаха от радикалния ислям. Не означава ли това, че християнският свят трябва да загърби различията и да бъде единен, вместо Православието да обявява католиците, протестантите и арменците за еретици?

Митр. Николай: Тук има няколко въпроса. На първо място, проблемът с радикалния ислям е въпрос от компетенцията на мюсюлманското изповедание. Не е наша работа да се бъркаме в делата на другите изповедания и изобщо да коментираме техните практики. Те също не коментират нашите. Това е въпрос на взаимно зачитане и толерантност.

На второ място, обединяването на християните срещу мюсюлманите не може да бъде, по какъвто и да е начин, теза на Православната църква. Категорично се разграничавам от един такъв начин на мислене. Нека припомня, че кръстоносните походи не са обявявани и не са водени от Православната църква. Православната църква никога не е смятала, че религиозни въпроси могат да се решават със сила или, че на насилието трябва да се отвръща с насилие. Изобщо, кръстоносните походи, инквизицията, преследването на друговерци и другомислещи не са методи на Православната църква.

Мисля, че с това частично отговарям и на третия Ви подвъпрос. Ние не обвиняваме никого и не обявяваме никого за нещо. Всеки избира сам какъв да бъде, спрямо стандартите на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква.

6. Реално ли е някой ден различните течения на християнството да станат една единна Църква и какъв е пътят това да се случи?

Митр. Николай: Продължавайки отговора на предишния въпрос, нека припомним, че Иисус Христос е създал само една Църква. И тя винаги е била Една, Свята, Вселенска и Апостолска. Твърдението, че е възможно да има повече от една християнски църкви е отричане на Христа и на Неговия спасителен промисъл. За съжаление, точно това твърдение се съдържа в един от документите, които трябваше да приеме т.нар. Велик и Свят събор в Крит.

Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква се характеризира с това, че за основа на веруюто ни се приема Никео-Цариградският символ на вярата, утвърден на Първия и Втория вселенски събори през 325 г. в Никея и 381 г.в Цариград; безусловно се приемат и зачитат решенията на седемте вселенски събора, състояли се преди римският престол да обяви всички останали престоли за отлъчени, както и се спазват редица богослужебни и други правила, установени от апостолите и светите отци на Църквата. Да го обясня със светски термини – то е като устава на една гражданска организация, членството в която е свободно и достъпно за всеки. Ако искате да сте член, приемате устава и останалите правила. Разликата между нас и обичайните граждански сдружения е в това, че правилата на нашата организация са дадени от Иисус Христос и не подлежат на промяна. Който смята, че правилата не му харесват и иска да ги промени, просто напуска Църквата.

Впрочем, нито едно от тези, които вие наричате „други християнски течения“ никога не е обвинило Православната църква, че е нарушила което и да е от правилата. Така че, проблем няма. Православната църква е Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Ако някой смята, че Бог може да бъде постигнат другояче, по други правила, то всеки е свободен да опитва. Бог ни е дал свободна воля. Кой е бил прав ще разберем по-нататък. Надявам се, да не е много скоро.

А пътят за възвръщане в Църквата за тези, които временно са я напуснали, е ясен. Пътят се казва – любов към Бога. Който искрено обича Иисус Христос, намира пътя към Неговата Църква, такава, каквато Той я е създал.