Прочетен: 762 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2016 01:04
Сърдечно приветствам всички вас с Велика събота. Литургията на Велика събота се съединява с вечерня, а според църковния обичай и Устава празникът започва от вечерта. По такъв начин, с тази Божествена литургия, която се съпровожда с преобличане на свещенослужителите в светли одежди, ние вече се докоснахме до празника на Светата Пасха и Евангелието от Матея, което ние чухме, вече ни разказва за Възкресението. Но то ни разказва и за това как в съботния ден се събрали първосвещениците и старейшините и, узнали, че гробът е пуст, започнали да размишляват какво да правят сега. В края на краищата те се договорили да подкупят стражата. Стражата била римска, да я подкупят било трудно, но все пак на тях били предадени пари, за да кажат, че през нощта дошли учениците и откраднали тялото на Спасителя. Това било твърде опасно, защото воините положили клетва, а доколкото те не изпълнили своите задължения, пазейки гробницата, могли да заплатят затова с живота си. Но, очевидно, на тези воини били дадени много пари и те действително обявили, че учениците похитили тялото на Спасителя.
Колко удивително в евангелското повествование за днешния ден съжителстват една с друга светлината и тъмнината: радостта и свидетелството за Възкресението - с клеветата и подкупа; радостта на учениците, видели Спасителя в Галилея - с неверието: „действително ли Той е възкръснал?..” Срещнал жените-мироносици, Възкръсналият Спасител Сам им казва, че учениците трябва да Го срещнат в Галилея. Всички пребивават в страх и радост. Колко много светлина, колко много утвърждаваща сила има в това повествование! И изведнъж - нов заговор и отново злоба, отново лъжа, за да опорочат Възкресението на Спасителя... А после Господ, по Своята дума, предваря учениците в Галилея, на планината, където им заповядал да отидат. И едни от тях Му се поклонили, а други се усъмнили (Мат. 28, 16-17). Даже виждайки Възкръсналия – се усъмнили: не им стигали сили да повярват във Възкресението!
Понякога нашето болно сърце е наранено от неверието на този свят, от забравата на Божиите заповеди, от нечувствителност даже към такова велико събитие като Възкресение Христово. Нали мнозина се веселят даже в Страстния петък, не знаейки какво правят (Лк. 23: 34). И разбира се, на вярващите хора им се къса сърцето, когато те виждат своите съотечественици, които даже в тези свети дни не могат да се въздържат от участие в лекомислено веселие. Така, ако ние гледаме телевизия в този ден, малко неща ни напомнят за Велики петък, за страданията на Спасителя: на екрана - смях, развлечения… Това ранява вярващите хора, но нали това не и ново: и в самия ден на Възкресението едни видели Възкръсналия и повярвали, а други хулили Възкресението; едни Го посрещали с радост и Му се поклонили на планината в Галилея, а други се усъмнили.
Господ със Своето Пришествие в света прокарал черта между светлината и тъмнината, между доброто и злото, и всеки човек, с радост посрещащ Пасхата Христова, принадлежи на света. Може би, не всички заповеди той знае и изпълнява, но ако в сърцето му има радост за Възкръсналия, тогава той е заедно с жените-мироносици, заедно със светите апостоли. Именно в този момент, когато едни се поклонили, а други се усъмнили, Господ казал на учениците: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20). Тези велики думи на Спасителя са отправени днес към Църквата, която трябва да отиде в този свят и да проповядва Евангелието на цялото творение, защото ние знаем: този, „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Мк. 16:16).
Мисията на Църквата е насочена към света - това не модна измислица. Това е велика заповед на Господа, която е прозвучала там, на планината в Галилея, това е най-първото призвание на Църквата и никой няма право, особено в църковната ограда, да поставя под съмнение тези велики думи на Спасителя, този призив към Църквата – иди да свидетелстваш, да учиш и да кръщаваш.
В деня на Светата Пасха ние по особен начин преживяваме тайната на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Ние вярваме, че Христос е възкръснал, ние знаем, че Христос е възкръснал, защото толкова ярки и убедителни свидетелства за Възкресението не могат да оставят и сянка на съмнение - Той възкръснал от мъртвите; а ако Той е възкръснал, то и ние всички ще възкръснем с Него за вечен живот. И както и да съжителстват със светлината тъмнината и злото, светлината е по-силна от тъмнината и правдата е по-силна от лъжата и злото. Светлината Христова се разпространява върху цялото творение. Ние знаем за идващият ден на Неговото Велико и Страшно Пришествие и затова сега от съпричастност към Христа да подготвяме себе си и света за тази среща с Възкръсналия Спасител - в деня, за който никой не знае, но за който Той е казал на учениците и чрез тях – на целия свят.
Нека Пасхата Христова да изпълва нашите сърца с радост, да укрепва нашата вяра, разбирането за това, че пътя, по който вървят учениците на Спасителя, - това е пътят на светлината и правдата. И да ни помага Господ със силата на Своето Възкресение никога да не се отклоняваме от този спасителен път. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: Патриарх Московский и всея Руси Кирилл, Тайна покаяния. Великопостные проповеди (2001-2011), М., 2012ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Тайното послание на Микеланджело
(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.
Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19).
Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.
Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.
Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.
Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие