Митрополит Иларион (Алфеев)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние чухме днес разказа за спасителните страдания и кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христоса - повествование, което е дошло до нас благодарение на евангелистите Матей, Марк, Лука и Иоан. Всеки от тях свидетелствал за това, което той видял или за това, което е чул от тези, които са присъствали в тези свети дни редом с нашия Господ.

Това евангелско повествование всеки път, когато го слушаме, извиква у нас толкова мисли и толкова въпроси, че е невъзможно да обхванем всички, невъзможно е дадем отговор на всеки от тях. Но, навярно, главният въпрос, който поставя пред нас свещеното повествование за Страстите Христови, е такъв: защо се случили тези събития, защо не могло да стане иначе? Защо трябвало Юда да предаде Спасителя? Защо бил нужен римският прокуратор, за да Го осъди на смърт? Защо учениците, Го изоставили, избягали? Защо случаен минувач носи Неговия кръст?

Понякога хората питат: Как Бог допуска да се върши зло? А има и такива в наше време, които въобще казват, че няма Бог. Във времето на Спасителя било невъзможно да си представиш такова нещо: всички хора вярвали в Бога. Обаче това не ги предпазвало нито от грехове, нито от предателства, нито от малодушие, нито от слабости, нито от това да станат волни или неволни съучастници на убийството на праведника. Хората, които призовали Пилат: „Разпни, разпни Го!”, - нали знаели в дълбините на душите си, че този Човек не е виновен. Някой от тях навярно доскоро Го е слушал да проповядва, бил е свидетел на Неговите чудеса. И ето сега подбудени от първосвещениците и книжниците те искат смъртта на Иисус, вместо Него пък молят да бъде пуснат на свобода не кой да е, а разбойника, чиито тежки престъпления били известни на всички.

Как Господ е могъл да допусне това? Това било не просто допущение Господне: цялата тази история влизала в Божествения план на домостроителството за спасение на човешкия род и Бог изпратил Своя Син, за да пострада и умре на Кръста, та да спаси хората и да им отвори пътя в Царството Небесно.

Но ние така и не можем да намерим отговор на въпроса защо хората се държали така. Защо един от дванадесетте - а нали това бил един от най-близките апостоли на Спасителя - Го предал? Как могло да се случи, че той замислил в сърцето си предателството, че за тридесет сребърника продал своя Учител? Как станало, че после той умрял без покаяние, посегнал на себе си?

Всички тези въпроси ние трябва да задаваме не на Бога, а на самите себе си. Често хората обвиняват Господа за това зло, което става около тях и питат: как Бог е допуснал да стане това или друго събитие? Но ако ние се вгледаме в историята на Христовите страдания, тогава ще видим, че тя се създавала не само от Божиите, но и от човешки ръце. От Бога е спасението на света чрез Въплътилия Се Негов Син. И за това не е било задължително предателството на Юда и без Пилат би станало спасението на света, и ако народът не бе викал: „Разпни, разпни Го!” - все едно Господ би спасил света по Своя неизказан промисъл и човеколюбие. Отговорността за злото, което било извършено от човешки ръце, лежи на тези хора, за които ние чухме в Евангелското повествование.

Това ни поставя пред извечния философски въпрос: кой носи отговорност за едни или други събития и явления? Историята на Страстите Христови ни показва, че за злото, което се извършва в света, са отговорни хората. Господ е казал за Юда: „Не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат” (Лк. 17:1). Този свят е паднал свят и така или иначе по Божие допущение в него ще се върши зло дотогава, докато веднъж и завинаги то не бъде победено в човешката история. Но нито един човек не е предопределен от Бога да върши зли постъпки: и Юда могъл да не извърши своето предателство, и Пилат имал власт да не подписва смъртна присъда, ако не би пожелал това, и хората в тълпата не би трябвало непременно да викат: „Разпни Го!”, и воините биха могли постъпят другояче.

Всеки от хората, въвлечени в тези събития, имал право на избор и всеки направил този избор. Своят избор направили жените, които стояли при Кръста. Избор направили апостолите, които, макар и да се разбягали от страх, но все пак дори от разстояние следвали своя Учител. Своя избор направил Петър, който, макар и отрекъл се поради малодушие, но с всички свои последващи действия изкупил греха и увенчал живота си с мъченическа кончина.

 

Всеки от нас, скъпи братя и сестри, в своя живот прави избор в полза на доброто или злото. Ако около нас се върши зло, ако хората са подложени на незаслужена клевета, ако праведниците страдат, това става, защото ние, бидейки вярващи хора, все пак често или макар и понякога избираме злото вместо доброто, избираме дявола вместо Бога, избираме тъмнината вместо светлината.

Историята на Страстите Христови – това е историята на любовта на Бога към човека, защото „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ин. 3:16). Бог така обикнал този свят, че Сам се въплътил и станал човек. Той не се погнусил от човешкия живот, не се побоял от човешките страдания, Той споделил съдбата на човека не само в неговия живот, но и в неговата смърт. И сега никой не може да каже, че Бог се е отвръща от нас, когато ние правим зло или когато ние се отвръщаме от Него, защото Бог винаги е редом с нас. Той е дотолкова близък до нас, че пожелал да стане един от нас и отсега ,и винаги Той пребивава сред нас.

Отговорността за злото лежи върху нас: върху всеки човек по отделно, върху всички нас заедно - вярващи и невярващи, върху всички тези, които в някакви моменти от своя живот застават на пътя на неправдата.

Покланяйки се сега на Кръста Христов, да се замислим за това как живеем, да си припомним своите зли постъпки, да принесем покаяние за тях и да дадем на Бога от все сърце обещание да положим всички сили, за да не бъдем никога съучастници в страданията и разпятието на нашия Господ Иисус Христос, защото всеки път, когато ние причиняваме страдание на друг човек, ние го причиняваме на Самия Христос, разпъвайки другия човек, ние разпъваме Самия Христос.

Нека молим Господа да ни даде сили винаги да стоим на страната на правдата, даже около нас доминира неправдата, винаги да стоим на страната на доброто, даже ако злото тържествува, винаги да бъдем с Христос, даже ако целият свят се отвърне от Него. Амин.

Превод: Прот. Йоан КарамихалевПревод: Прот. Йоан Карамихалев

 

Източник:    www.mospat.ru

Дванадесет Евангелия на светите страсти на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос
Дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания се четат в утренята на петък от Великата седмица (служи се в четвъртък вечерта)
Евангелие 1. Иoaн. 13:31-18:1.
Евангелие 2. Иoaн. 18:1-28.
Евангелие 3. Мат. 26:57-75.
Евангелие 4. Иоан. 18:28-19:16.
Евангелие 5. Мат. 27:3-32.
Евангелие 6. Марк. 15:16-32.
Евангелие 7. Мат. 27:33-54.
Евангелие 8. Лук. 23:32-49.
Евангелие 9. Иоан. 19:25-37.
Евангелие 10. Марк. 15:43-47.
Евангелие 11. Иоан. 19:38-42.
Евангелие 12. Мат. 27:62-66.

Както влюбеният и влюбената постоянно мислят за своя възлюбен,възлюбена така и любещият Бога мисли постоянно за Него.