Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2016 10:29 - Опело Христово - 2
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1118 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.05.2016 15:35


 image

II СТАТИЯ
1. Как достойно е, Тебе Жизнодавеца да славим, Теб - прострелия на кръста Своите ръце, Тебе - адовата сила съкрушил!
2. Как достойно е Тебе Всесъздателя да славим: чрез страданията Твои се пречистихме и от гибел се спасихме, Боже наш!
3. В ужас бе светът, и небето, Господи, стъмни се, щом Ти - Незалязващата Светлина - умря и угасна в гроба чистата Ти плът!
4. Ти прие, Христе, да заспиш като човек във гроба,  и от тежкия греховен сън въздигна Ти человеческия, страдащия род!
5. "Аз едничка Теб съм родила без родилни мъки, а сега ме мъчат Твоите страдания!" -  плачейки говореше Пречистата.
6. Серафимите гледат Те, Христе, във ужас страшен, Тебе - в небесата неразлъчен от Отца, на земята долу - разпнат, умъртвен!
7. О, във храма там шумно се завесата раздира, светилата скриват в ужас свойта светлина, щом се Ти, о Слънце, под земята скри!
8. Ти с един замах сътворил си, Господи, земята, а сега залязваш в нея като человек: помръкни от туй видение, небе!
9. О Ти, Който Сам си създал с ръката Си човека, Ти във гроба слезе, Боже, да ни възродиш със божествената Си всесилна власт!
10. Нека с плач свещен да възпеем Мъртвия Иисуса, както пели са жените мироносици, та и "Радвайте се" с тях да чуем ний!
11. Миро Ти си нам миро Господи неизтощимо, и затуй на Тебе, Боже, като на мъртвец, мироносиците миро носеха!
12. Ти Спасителю, царството на ада съкрушаваш, със смъртта Си умъртвяваш Ти самата смърт, и от гибел дигаш земнородните!
13. Мъдрост Божия, дето жизнени струи разливаш, слизайки във гроба тъмен, съживяваш Ти чезнещите в адовите тъмнини!
14. "За да обновя на човека естеството смъртно, от смъртта приех да бъде плътски уязвен: о Пречиста Моя Майко, не ридай!"
15. Ти на правдата светлината дето носиш, Боже, следе в гроба и от сън въздигна мъртвите, гонейки от ада всяка тъмнина!
16. С две стъбла дърво във недрата земни се засажда, а кога изникне - във сълзи обляно днес -  то света безкрайно ще зарадва!
17. Страх смрази Адам щом видя Господ да ходи в рая, но възрадва се когато в ада Бог дойде от падението му да го спаси!
18. Сълзи, Боже, лей върху Твоето пречисто тяло и ридае горко тази дето Те роди: "Както бе предрекъл, Чедо, възкръсни!"
19. В гроба Теб, Христе, Йосиф със благоговение скрива, и с примесени от сълзи песни на уста, боголепно Те възпява, Боже мой!
20. Таз що Те роди гвоздеи на горката скръб разкъсват, гледайки Те там на кръста горко пригвозден, -  и стрели пронизват нейната душа!
21. О Ти, Който бе наслаждение за всички, Боже, днес в уста приемаш най-горчивото питие, - как е цяла в сълзи Майка Ти сега!
22. "Колко клета съм, как се къса моята утроба при неправедното Твое заколение!" -  в своя плач говореше Пречистата.
23. "Сладките очи, устните Ти, Боже, как да сключа; мога ли достойно, Боже, Теб да погреба!"- тъй във ужас Йосиф горко викаше.
24. Мъртвия Христа Никодим и Йосиф днес погребват и надгробни песни пеят с умиление, пеят с тях ведно и Серафимите!
25. О Спасителю, о на правдата Пресветло Слънце, Ти се скриваш под земята и тъмней без Теб на луната, дето Те роди, ликът!
26. Как се ужаси адът виждайки Те в него слязъл да унищожиш богатството му адово, мъртвите от века да животвориш!
27. Слънцето, Христе, след нощта отново възсияна; тъй и Ти от Своя гроб възкръснал след смъртта, в чудна светлина изгряваш, Господи!
28. Цялата земя, о Създателю, се в страх разтърси и пробуди мъртвите от вечния им сън, Теб, Твореца щом в недрата си прие!
29. С миро, Боже мой, Никодим и благообразни Йосиф днес благоговейно като Те помазваха, "Ужаси се, цяла земьо!? - викаха.
30. О, залезе Ти, и залезе слънцето със Тебе, и от трепет всяка земна твар обхваната, величае Те като творец, Христе!
31. "Ето, тук съм аз с Твоя ученик любим, Иисусе,  о, поне едничко сладко слово отрони!" -  молеше се, плачейки, Пречистата.
33. Разпнат, умъртвен, Ти - Безсмъртният Животодател -   даже Своите мъчители на умъртви, а от гроба мъртвите им възкреси!
34. Нямал си, Христе, красота, ни вид кога си страдал, но възкръсвайки от гроба, ярко възсия и с лъчи небесни украси света!
35. О Негаснещ Ден, Ти по плът залезе под земята, ала слънцето да гледа туй не изтърпя и насред деня угасна, пътмня!
36. Бледата луна, заедно със слънцето помръкна, и така като слуги добри и предани, те в одежди черни се облякоха!
37. "Мъртъв си, Христе, ала стотиникът видя в Теб Бога; как с ръцете ки ще Те докосна, Боже мой?" -  питаше се Йосиф в ужас и във плач.
38. Ти заспал си днес, както в древността Адам заспал бе, но смъртта извел бе той от своите ребра, а от Твоите ребра струи живот!
39. Три дни си заспал, но на мъртвите живот си вдъхнал, и възкръсвайки си възкресил, о Господи, спящите от века своя вечен сън!
40. Слязъл в дън земя, ти като лозница животворна си източил, Боже, нашето спасение: славя Твоите страдания и кръст!
41. Как разумните небожители възпяват, Боже, Теб - Осъдения, Разпнатия, Голия и на злите как понасят дързостта?
42. Знаел си добре,  извратен, жесток еврейски роде, знаел си, че в три дни храма ще въздигне Бог, -  о, защо тогаз осъдил си Христа?
43. И облякъл си Иисуса в присмехулна дреха, Иисуса - на небето Утвърдителя, Украсителя на грешната земя!
44. Като пеликан, о Ти Боже наранен в ребрата, Своите деца умрели днеска съживи, като им преля живителни струи!
45. Слънцето е спрял друговерците кога прогонил някога Навин, а Ти, Христе, залязвайки, адовата тъмнина прогони днес!
46. Ти Спасителю, Който от Отца си неразделен, о, приел си Ти да вземеш человеческата плът. и да слезеш в ада си приел, Христе!
47. Ти залязъл си чрез Разпятието  във земята, що си сътворил, и лягаш в нея, Боже, днес, и тресе се тя във ужас цялата!
48."О, горко на мен - Честата говореше през сълзи -  Тоз, Комуто се надявах аз като на Цър, днеска виждам Го на кръста прикован!"
49. "Туй ми Гавриил възвести при мен когато слезе, -  каза ми, че непреходно, че безкрайно е царството на Иисуса - моя Син!"

50. "Сбъдни се - уви -  Симеоновото предсказание: Твоят меч, Емануиле, ме прониза днес и ранява люто моето сърце!"
51. Засрамете се, о юдеи, поне от мъртъвците -  тез, които възкреси Животодавецът, дето Го убихте в завистта си вий!
52. В страшен ужас днес помрачи се слънцето в небето, виждайки във гроб да Те полагат, Господи, Тебе - Светлината вечна на света!
53. Горко плочеше Твоята пренепорочна Майка, като виждаше във гръб положен, ням и блед, наизказания, безначален Бог!
54. Теб Умрелия гледаше пречистата Ти Майка и със глас в сълзи удавен Те зовеше тя: "Не бави се при умрелите, Христе!"
55. Разтрепера се  щом видя Те в свойто царство адът, Тебе, Слънцето на славата, Безсмъртния, -  и затворниците свои пусна той!
56. Колко страшно е, колко е велико туй видение: Този, от Когото е животът, смърт прие, искайки живот на всички да даде!
57. Пригвоздяваш се и пробождаш се в ребрата, Боже, но в ребрата на Адама язвата цериш, и цериш невъздържаността му Ти!
58. Всички в древността плакали са за Сина Рахилин, а пък днес Сина на Девта оплакаха Майка Му и верните апостоли!
59. Удар със ръка на Иисуса е ръка нанесла, Нему - человека със ръка Създалия, и на звяра челюстта Строшилия!
60. Всички верни днес Твойта смърт и Твойто погребение, чрез които се, Христе, от смърт избавихме -  всички верни славим и празнуваме!
Слава...
61. Боже Троичен, Безначални Отче, Слове, Душе, укрепи на нашия народ десницата, направи го силен Ти във труд и бран!
И нине...
62. О пречиста ти, о ти Дева, що роди Живота, премахни, о Майко, в Църквата съблазните  и дарувай ти, всеблага, мир на вас!
Двата хора заедно: 
63. Как достойно е Тебе Жизнодавеца да славим, Теб- прострелия на кръста Своите ръце, Тебе - адовата сила съкрушил!
Малка ектения Възглас: Яко свят еси, Боже наш, иже на престоле, слави херувимстем почиваяй, и Тебе славу возсилаем, со безначалним Твоим Отцем и с пресвятим и благим, и животворящим Твоим Духому нина и присно, и но неки веков.
image



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sourteardrop - Петко Хинов - Велики петък
29.04.2016 18:05
В тоя ден
всички смърти на хора любими
се събират във мен.

Олиселите черепи
с подголготския череп Адамов
се сливат
и тежи от мълчание болката
и от вяра прелива…

В тоя ден
прародителски тръпне земята
в кожух от зелено очакване;
под мъглите утихнал е вятъра,
а от златните кътища
на далечното детство донасят се
като листи, отдавна окапали,
гласове незабравени
и от тях,
под сплъстения мрак,
лъха толкова много любов!

В тоя ден
от смъртта всички хора любими
се завръщат във мен
и пред Кръста
се скланяме
с вяра.

Богатово, 29 април 2016 г.
цитирай
2. sourteardrop - На Разпети петък птичката гнездо не вие
29.04.2016 18:34
На Разпети петък птичката гнездо не вие
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.

Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633149
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031