Бог е любов :: За религиозната потребност на душата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.03.2016 16:02 - За религиозната потребност на душата

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.03.2016 18:47

Литургийно Свето Евангелие - ✝ 2 Неделя на Великия пост Св. Григорий Палама

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ (2:1-12)

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали"

Втора Неделя на Великия пост – св. Григорий Палама

Днешното литургийно свето Евангелие (Марк 2:1-12), братя и сестри, започва така:

"След няколко дни Иисус пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тоз час се събраха мнозина, тъй че и пред вратата, не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото."

Разчуло се, че е в една къща, и "тоз час", - обърнете внимание на израза! – се събрали мнозина, тъй че даже и пред врата не можели да се поберат. За какво говори това? За "религиозна жажда" на човешката душа, която е вродена, насъщна и извънредно голяма. В една атеистическа книга на руски език, от някой си Сухов, прочетох следните редове: "Стига да се назначи диспут по религиозни въпроси, и веднага (сейчас) най-обширното помещение се изпълва с народ".

Религиозна жажда!... Религиозна потребност на душата!... Ето, върху нея ще направим някои размишления!. . .

Човекът има вродени потребности. Те сами се обаждат. Едни от тях са телесни, например потребността от храна и потребността от питие. Други са духовни. Спасителят казва: "Не само с хляб ще живее човек, а със всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат.4:4). Най-великият руски лирически поет Пушкин така започва своето дълбокосъдържателно стихотворение "Пророк": "От духовна жажда измъчван, в пустиня мрачна аз се влачех".

Вродени духовни потребности са например:

Потребността от истина – глад и жажда за истината – интелектуална потребност.

Потребността от хубавото – глад и жажда за хубавото – естетическа потребност.

Потребността от доброто – глад и жажда за доброто – етическа потребност. Нашият поет Яворов казва: "Как чезна за доброто, как му вярвам аз!"

Една от вродените духовни потребности на човека е и религиозната потребност – потребността от Бога, гладът и жаждата за Бога.

Религиозната потребност не е каприз, някаква прищявка на човека, а е нещо насъщно, необходимо за неговото съществуване и неизтребимо, нещо присъщо на човешката природа.

Спри слънцето да не грее, да не свети, да не топли!... Спри поточето да не ромоли!... Славеят да не пее!... Цветето да не издава аромат!... Не можеш!... Ще кажеш: та това така е наредено, така е дадено! – Дадено е на слънцето да грее,да свети, да топли; на поточето да ромоли; на славея да пее; на цветето да благоухае!...

Дадено е, братя и сестри, и на човешката душа да гладува и жадува за Бога, да Го търси, да се стреми към Него.

Човекът тъй е създаден (Бит. 2:7), че да търси Бога (Деян. 17:27). Той по природа е религиозен - по природа търси Бога и жадува за Бога. Потребността от религия се корени в недрата на човешкия дух. – Това, което четем във Псалом 41-ви: "както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми копнее за Тебе", Боже (ст.2), и във Одисеята: "Както младите птиченца отварят устицата си за храна, така човеците ожидат за боговете" (III,48), не е празна приказка!

Именитият френски езиковед, историк, критик и писател Ернест Ренан, в своите "Философски диалози", пише:

"Религията в човечеството е същото, каквото е свиването на гнездата у птиците. Истинктът се пробужда с тайнствена неочакваност у съществото, което никога не е даже подозирало за съществуването на този инстинкт".

Известният борец срещу материализма и безбожието професор доктор Еберхардт Денерт в своята прекрасна книга "Жив е Бог", преведена на български и издадена на времето от Съюза на православните християнски братства, разказва, че един немски учен, желаейки да изследва въпроса за вродеността на религиозната потребност, възпитал своя син в пълно незнание на религията: никой не му разказвал за Бога и взел строги мерки, за да не би момчето да узнае нещо за Него. И ето, момчето само си създало бог – Слънцето: рано сутрин то отивало в градината, за да общува със своето божество. Когато момчето било на десет години, бащата открил това. Една сутрин той влязъл в градината и видял как момчето било издигнало ръце за молитва към своя бог – Слънцето.

Най-великият германски поет и гений на човечеството Гьоте казва: "Човекът не е в състояние да прогони от себе си тъгата по Бога, която не дава покой на душата му".

Затова ние виждаме, че и атеистът търси божественото, жадува за светото и не може да живее без светини!

Както в природата съществува закон за притеглянето – гравитацията, така и в духовния свят има един закон за духовно притегляне между Бога и човека.

Както желязото се стреми към магнита, както реките се насочват към морето, така и душата тегли към Бога – нейният първоизточник.

Ботаниката ни говори, че у растенията има способност да се стремят, да се обръщат към светлината, да се накланят към Слънцето. Тази способност наричат хелиоцентризъм – стремеж към Слънцето.

Религиозната потребност в човешата душа е нещо подобно на хелиотропизма: и душата се стреми към Духовното Слънце – Бога. Този стремеж бихме могли да наречем "теотропизъм" —стремеж към Бога.

Възможно е да се унищожи законът за притеглянето. Възможно е да раздалечаваме желязото и магнита, но не можем да унищожим свойството им да се привличат. Възможно е да отбиваме реката, но не можем да унищожим нуждата от вливане някъде. Възможно е да поставим цветето в мазе – на тъмно, и то да расте вяло, хилаво, но не е възможно да изтребим у него стремежа към светлината, стремежа към Слънцето.

Може да се пречи на душата да намери Бога, но не може да се изкорени из нея стремежът й към Него. Може да се случи човек да сбърка в избора си, може да се измами, може да избере вместо Бога, нещо друго, нещо незначително, нещо даже богопротивно, вместо Твореца – творението, но във всеки случай той има предвид все Бога, Него търси, към Него се стреми.

Когато нашата религиозна потребност е задоволена, ние изпитваме вътрешен покой, духовна радост, блаженство, когато не е задоволена, изпитваме вътрешно безпокойство, тъга, мъка, изоставеност. Блажени Августин възклицава: "Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!"

Живата и чиста религиозност придава на човешката душа сила и красота. Тя я устремява към възвишеното и идеалното. Тя може да обхване всички душевни способности и да им даде общ тон, общ колорит. Там, дето блика истинска религиозност, там кипи дейност, там се създават и особени благоприятни условия за духовно и материално творчество.

Религиозното преживяване се отлива във разни форми, които засягат светогледа, бита, нравът, общественото устройство, изкуството и други прояви на човешкия дух.

Велико благословение и изрядна съзидателна сила за живота на човека и културата е, братя и сестри, редовното и правилно задоволяване и удовлетворяване на религиозната потребност!. . .

Вие дойдохте тук, движени от тъкмо от религиозна потребност: от жаждата и глада за Бога, за Божественото. И дойдохте, за да получите задоволяване и удовлетворяване на тази духовна жажда и на този духовен глад. Вярвам, ще си отидете доволни, със повишено настроение,с душевен мир и духовна радост.

"Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде със всички вас" (Рим 16-24).

Амин!

† Доростолски и Червенски Митрополит Софроний (1897-1995, митрополит 1962-1994)

Нагоре