Бог е любов :: ПОСМЪРТНИ ЧУДЕСА НА СВ. СЕРАФИМ СОФИЙСКИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.02.2016 04:23 - ПОСМЪРТНИ ЧУДЕСА НА СВ. СЕРАФИМ СОФИЙСКИ

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 1069 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.02.2016 17:27

________________________________________
Спасяване от разстрел
Една отчаяна майка неочаквано получила дивна
помощ от архиепископ Серафим, за когото дотогава нищо не била чувала, тъй като била още невярваща. Тя била вдовица, гимназиална учителка, и имала единствен син П., с когото живеела в Сливен.
През 1952 г. той служел като войник на южната граница. Зимата тогава била много сурова, снежна и студена. Младежът бил на пост. Преуморен и премръзнал, той паднал в снежните преспи и дълбоко заспал. За беда, тъкмо тогава група диверсанти преминали границата. Войниците от неговото поделение ги забелязали и отблъснали. Но когато потърсили часовоя, намерили момчето заспало на поста, задържали го и след това го предали на военен съд в София. Поради неблагоприятните по това време политически обстоятелства, била издадена най-строгата присъда — смърт чрез разстрел, за назидание и страх на другите войници. Нямало никаква възможност за обжалване или ходатайство. Сломената майка могла само да моли да щ бъде дадено тялото на сина щ, за да не се лиши от утехата да ходи на неговия гроб.Тя пристигнала в София и всяка сутрин с ужас се обаждала по телефона в затвора, за да разбере дали присъдата е изпълнена. В такова страшно очакване, една нощ тя задрямала за кратко време и видяла на сън благообразен старец духовник, който щ казал: “Страдаща майко, ела при мен в Руската църква и аз ще ти помогна!” Едва дочакала да се разсъмне и още в здрач изтичала там, като си мислела, че в съня си е видяла образа на светец от някоя чудотворна икона, която се намира в църквата. След като обиколила всички свети икони, но не намерила такъв образ, тя се върнала вкъщи разочарована и решила, че това е било халюцинация.
Но на следващата нощ благообразният старец отново щ се явил и казал: «Ти дойде в Руската църква, но при мен не слезе. Ела долу при мен и аз ще ти помогна.» Учудената жена почувствувала, че става нещо необяснимо и че това не е халюцинация. Тя отново отишла в Руската църква и започнала да разпитва няма ли някаква чудотворна икона в подземието на църквата. Когато я пуснали долу, тя видяла там портрета на архиепископ Серафим и с изумление познала същия старец, който на сън обещал да щ помогне. Дълго и горещо се молела нещастната майка. Щом излязла от гробницата, тя срещнала един състудент на покойния си съпруг — техен добър стар познат, когото много отдавна не била виждала. Той бил станал един от най-известните и уважавани адвокати в София. Адвокатът се изненадал, виждайки я цялата обляна в сълзи, и започнал да я разпитва каква е причината за нейната скръб. Когато чул трагичния щ разказ, той побързал да я заведе в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател В. Червенков, който заменил смъртната присъда с доживотен затвор. А при първата амнистия, само след няколко месеца, момчето било освободено.
Майката, дотогава атеистка, горещо повярвала в Бога. Тя устроила богата благодарствена трапеза при Руската църква и на всички присъствуващи лично разказвала за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.

Избавяне от несправедливо обвинение

Е. К., чиновничка от Бояна, разказва следното: «Когато една моя близка роднина, много вярваща, ми разказа за чудното спасение на младия войник от смърт, слушах я, без да предполагам, че още същата 1952 г. ще изпадна в страшна беда и в този най-тежък час от живота ми ще получа и аз дивната помощ на архиепископ Серафим. Ето какво се случи с мен:
Към средата на месец юли аз бях болна. Неочаквано получих известие да се явя в Застрахователния институт, където работех като инкасатор, защото ми се прави ревизия. Отидох веднага в службата си. Инспекторът ми заяви, че ревизията вече е приключена, открита е злоупотреба на сума 4 800 000 лева, остава само да се напише актът и аз да го подпиша. На мен ми прилоша. Но ревизорът невъзмутимо предложи всеки от нас да отиде да обядва, а след това да се явя в службата, за да подпиша ревизионния акт, който той ще изготви веднага след обеда.
Залитайки, аз излязох, отмаляла и немощна, и в отчаянието си се отправих към центъра на града, обзета от мисълта да се хвърля под трамвая. Но в този съдбоносен момент внезапно си спомних за чудото на владика Серафим! В мен се пробуди надежда, че той ще ми помогне. Побързах към Руската църква, помолих да ме пуснат в криптата и там дълго със сълзи се молих да се докаже моята невинност. Към три часа следобед се върнах в службата си със свито сърце. Но ревизорът не дойде нито този ден, нито следващия. По-късно научих, че през обедната почивка, след като се нахранил, изведнъж му станало много зле, закарали го в болницата и там скоропостижно починал.
На негово място дойде нов ревизор — възрастен и много опитен. Той не пожела да подпише чужд ревизионен акт, без да провери сам всичко отначало. След неговата грижлива проверка се откри, че е била направена умишлена фалшификация. Документите на други двама инкасатори, които били злоупотребили със сумата 4 800 000 лева, са били подменени и прехвърлени на мене. В скоро време тези мои колеги бяха също поразени от внезапна смърт. Разбрах, че ревизорът беше довел до затвора много инкасатори из цяла България и мнозина от тях бяха невинно пострадали.
Слава на Бога и на силния и бърз ходатай и помощник владика Серафим, който помогна Божествената правда да победи човешката неправда!»
«Да се кръстиш и да постиш!»
Известно е, че гробът на владика Серафим се посещава особено много от студенти и ученици. Те му се молят за успех в своите изпити и получават бърза и дивна помощ. И то не само за изпитите, но винаги и за душевно спасение.
Л. А. разказа следното: «Един студент по медицина (втора година) често отивал в гробницата на владика Серафим да се моли за своите изпити. Той бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж той пак се молел там и като свършил коленопреклонната си молитва, целунал мраморния гроб, изправил се и ... видял архиепископ Серафим жив пред себе си! Владиката го благословил с думите: «Да се кръстиш и да постиш!», после изчезнал. Студентът бил потресен до дълбочината на душата си. Веднага след това той повикал от провинцията своята леля, която била вярваща, помолил я да му стане кръстница и се кръстил в църквата «Св. Пантелеймон», при старческия дом в кв. «Княжево». След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на парчета да го режат, няма да се разколебае в убедеността си, че съществува задгробен живот.»

Чудодейна помощ при изпити

М. П., студентка по ориенталистика, имала много труден изпит по турска литература през юнската сесия на 1988 г. Като вярващо момиче, тя споделила тревогата си с една позната монахиня. За да я окуражи, монахинята щ разказала как с дивната Божия помощ владика Серафим някога блестящо издържал приемните си изпити за Петербургската духовна академия.
М. П. разказва: «С доста мъки научих добре един въпрос, който ми беше по-лесен. Отидох на изпита с голям страх, като преди това се отбих в Руската църква и горещо се помолих на гроба на архиепископ Серафим. Когато влязох в изпитната зала, преподавателката ми подаде няколко билета. Взех най-близкия. Оказа се точно този въпрос, който най-добре бях научила! Моята преподавателка остана много доволна от отговора, постави ми отличен и дори ме похвали, че добре съм се подготвила.»
След известно време същата М. П. трябвало да се яви на друг изпит. Този път тя лекомислено решила, че не е нужно да чете, а е достатъчно само да се помоли усърдно на гроба на владика Серафим. Но получила двойка. «Оттогава — казва тя, — преди да се помоля на владика Серафим, старая се да се подготвя според силите си и тогава той пак чудно ми помага.»

Помощ в житейски трудности

Л. Ст., учителка по пиано в София, при всички свои трудности отивала с вяра да се моли на гроба на владика Серафим. Тя била доста непрактична в житейските неща, както и двете щ дъщери, с които живеела — също музикантки. Веднъж те спестили пари и си купили автоматична пералня. Но какво било огорчението им, когато вкъщи решили да изпробват новата пералня, а тя, въпреки всичките им старания, отказала да работи.
Тогава си помислили, че в магазина са забелязали тяхната наивност и са им продали развалена пералня. Решили още на следващия ден да я върнат. В своята мъка те отишли да се помолят на гроба на владика Серафим, за да се утешат. Когато се върнали вкъщи, за тяхно най-голямо удивление и радост пералнята работела сама!

Изцеляване от тежко заболяване

Една лекарка, д-р П., много почитала архиепископ Серафим и когато се случвало да мине покрай Руската църква, винаги се отбивала да се помоли на неговия гроб. Дори когато отивала на разходка със съпруга си, който бил невярващ, тя го оставяла на булеварда, а сама слизала в криптата да се помоли. Веднъж синът щ тежко се разболял и изпаднал в безсъзнание. Лекарите недоумявали каква диагноза да му поставят: дали менингит или друго заболяване. Тогава майката поканила у дома си свои колеги специалисти на консилиум при болното момче, а самата тя бързо изтичала на гроба на владика Серафим, за да се помоли той да вразуми лекарите и да спаси сина щ. И, о, чудо! Когато се върнала вкъщи, заварила момчето дошло в съзнание да седи на леглото! То я попитало: «Мамо, къде беше? Гладен съм, дай ми да се нахраня...»

Даруване на дете

Семейство щ. и М. Т. от София загубило при нещастен случай своя единствен син — момче на 14 години. Майката потънала в безутешна скръб, а бащата научил за бързия помощник и утешител на страдащите — архиепископ Серафим, и често отивал да се моли на гроба му.
Двамата съпрузи много страдали от това, че според мнението на лекарите, М. не можела да има други деца. Полека-лека, след няколко години, М. се утвърдила в упованието си на всеблагия Божий промисъл и мъката щ станала поносима. Нейният мъж във всякакви житейски трудности непрестанно прибягвал към архиепископ Серафим с молба за помощ и придобил такава дълбока вяра в неговото застъпничество, че с голямо упование започнал да го моли да му изпроси от Бога рожба. И надеждата му не го посрамила. За голяма изненада на лекарите М. по чудо си родила момченце и заедно със съпруга си го нарекли Серафим, в чест на техния небесен помощник. Сега (1990 г.) момчето е вече на 18 години за радост на родителите си. Щастливият баща често казва: «Толкова много ми е помагал и досега ми помага дядо Владика, че не мога да си представя съществуването си без него.»

Изцеляване от рак

Съпругата на д-р К. Я. от Нова Загора — Р., се разболяла от рак на стомаха. Като лекар мъжът щ се погрижил да бъдат направени всички необходими изследвания и след като диагнозата била установена, я изпратил на операция в София. Когато пристигнала там, Р. отишла първо на гроба на владика Серафим, когото много почитала, и горещо му се помолила да щ помогне операцията да мине благополучно. След това тя постъпила в болница. Преди операцията там отново щ направили полагащите се изследвания. Но сега анализите показали, че тя няма никакъв рак!
Щастливата жена побързала да отиде в руската църква, за да благодари на своя дивен лекар — владика Серафим, и радостно се завърнала у дома си.

Невярващ лекар търси небесна помощ

Дъщерята на същия К. Я. много искала да стане лекарка като баща си. Но поради липса на свободни места, записала се да следва стоматология в София. Баща щ също заминал там с надежда, че ще може да прехвърли дъщеря си в специалността, която тя така желаела. След дълги и безрезултатни молби до разни учреждения, той изведнъж си спомнил за вярата, която неговата жена има в молитвеното застъпничество на владика Серафим. Въпреки че сам се смятал за невярващ, той решил да опита и това средство — отишъл на гроба му и се помолил. И веднага на дело се убедил в застъпничеството на архиепископ Серафим. Щом излязъл на улицата, срещнал един свой познат, също лекар, който му помогнал, и скоро дъщеря му била преместена в Медицинския факултет.

Бедна жена получава квартира
Един беден човек много се тревожел за своята сестра, която живеела в мрачна и влажна квартира и дори се разболяла от влагата. В мъката си той отишъл да се помоли на владика Серафим. Като излязъл от гробницата, попаднал на стар свой познат, с когото споделил тревогата си. А познатият му казал, че сега работи тъкмо в службата, където се разпределят жилища за крайно нуждаещи се. Много скоро бедната жена получила хубава светла квартира.

Намиране на другар в живота

Една вдовица на свещеник много страдала, че дъщеря щ все не може да се омъжи. Казали щ за помощта, която оказва владика Серафим, и тя отишла заедно с дъщеря си на гроба му, където горещо се помолили. След като излезли оттам, срещнали един млад човек, техен познат, когото отдавна не били виждали. Той видимо се зарадвал на срещата и скоро след това се оженил за дъщерята на вдовицата.

Друг случай на даруване на дете

Една жена, шофьорка на такси, разказва, че дълги години нямала деца. Една нощ сънувала, че в колата щ лежи бебе и плаче. И когато тя с недоумение се питала откъде е дошло това дете, чула отговор: «От бул. «Руски» № 3». На сутринта тя отишла да види какво има на този адрес и много се изненадала: оказало се, че това е адрес на... църква! Когато влязла вътре и разказала за своя странен сън на църковните служители, те я посъветвали да се помоли на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това тя се сдобила с детенце и прославила Бога и Неговия угодник владика Серафим.

Вярващ лекар се спасява от зложелатели

Д-р Т. 3., ветеринарен лекар от София, имал големи неприятности в службата си. Недоброжелателни хора искали да го изместят. През 1983 г. му направили внезапно ревизия, която продължила 20 дни. Неколкократно заплашван, очаквайки най-лоши последствия, разтревоженият д-р Т. 3. всеки ден отивал да се моли на гроба на владика Серафим, в застъпничеството на когото имал дълбока вяра. И получил според вярата си: съвсем неочаквано ревизията завършила напълно благополучно!
«Винаги, когато имам неприятности, отивам при владика Серафим и още на другия ден всичко се урежда» — казва д-р Т. 3.

Предупреждение преди сватбата
В. Т., дъщеря на д-р Т. 3., с радост очаквала деня на своята сватба. Вече всичко било готово. Но една нощ тя видяла насън архиепископ Серафим, който я предупредил да не сключва този брак, защото ще бъде много нещастна. В. споделила това с родителите си, но не обърнала особено внимание на знаменателния сън и скоро горчиво съжалявала за това. Бракът щ се оказал действително много неудачен и тя скоро се разделила с мъжа си. Преди да се омъжи повторно, В. отново видяла насън владика Серафим. Той я благословил и обещал да щ помага във всички нейни трудности. И наистина, всичко в нейния живот дивно се променило. Вторият щ брак бил изключително благополучен и житейските щ дела тръгнали добре.

Обръщане към вярата

И. П., асистент в едно висше учебно заведение в София, дълбоко вярващ, се сгодил за М., чиито родители и самата тя били невярващи. И. търсел случай да насочи своята годеница към вярата. През зимата на 1989 г. тя дълго търсела да си купи определен вид ботушки, при това червени, но никъде не могла да намери. Тогава И. я завел на гроба на архиепископ Серафим и щ казал: «Ако горещо му се помолиш, той веднага ще ти намери такива ботушки.» Момичето послушало годеника си и се помолило от сърце. Като излезли от гробницата, в първия срещнат магазин намерили тъкмо такива ботушки за каквито М. си мечтаела. От този случай в нея се породила такава вяра към архиепископ Серафим, че след като се омъжила за И. П., кръстила първото си дете Серафим! Оттогава тя винаги прибягва към благодатната му помощ.

«Поправяне» на автобус

К. П., известна изкуствоведка от София, заедно с група художници тръгнала с малък автобус за Велико Търново, където трябвало да участвуват в художествена комисия. Но за нещастие по пътя, на едно съвсем безлюдно място, се счупила някаква важна част на колата. Шофьорът много пъти спирал и се мъчел да я стегне, за да могат да стигнат поне до най-близкото населено място, но напразно. В тревогата си К. П. си спомнила за архиепископ Серафим, в застъпничеството на когото имала голяма вяра, и тайно започнала горещо да му се моли да закрепи счупената част. И наистина, след тази молитва колата вече не спирала и те благополучно стигнали до Велико Търново. Още в началото на града разтревоженият шофьор свалил пътниците от колата и веднага отишъл на сервиз. След това той с удивление им разказвал, че счупената част, която едва успял да закрепи по пътя, се била заварила «сама» така здраво, че в сервиза не могли да я разбият дори с чук!...

Изцеляване от скоротечен рак

Ето какво разказа певецът от Руската църква И.И.: «Веднъж, когато се молех в гробницата на архиепископ Серафим, там влезе една възрастна жена с интелигентен вид. Тя ми разказа, че през 1988 г. в устата щ се появил тумор, който започнал бързо да расте. Скоро тя вече говорела с мъка и не можела да се храни. При това чувствувала изключително силни болки. Обърнала се за помощ към много лекари, един от които бил неин близък професор онколог. След прегледа той откровено щ казал, че тя има скоротечен рак на езика и медицината вече е безсилна да щ помогне, тъй като болестта е много напреднала. Ракът обхванал почти цялата устна кухина. Отчаяната жена, която някога, още в родния си град Пловдив, била чувала, че владика Серафим прави големи чудеса над болни и страдащи, започнала всеки ден да ходи в Руската църква и да се моли продължително на неговия гроб. На шестия ден тя била сама в гробницата и изведнъж чула ясно глас, който щ казал: «Потопи свещичката, която държиш в ръката си, в кандилото над мен и с елея помажи бо лното място.» Обхваната от изумление и радост от такъв чуден отговор на молитвата си, болната изпълнила това, което щ било казано и веднага, за нейно голямо учудване, страшните болки утихнали. През следващите дни тя продължила да помазва болното място. Отокът започнал да спада и след една седмица изчезнал напълно! Болната отишла при своя професор. След като я прегледал, той развълнувано я попитал с какво се е лекувала и кой я е излекувал. Тогава тя подробно му разказала всичко, което се случило с нея. Лекарят щ отговорил, че тя е намерила най-правилния начин на лечение и радостно възкликнал: «Слава на Бога и на Неговия угодник владика Серафим!»

Друг случай на изцеляване от рак

Разказ на свещеник Недялко Мавродиев Недялков от с. Тетово, Русенско
През август 1984 г. съпругата ми — презвитера Марина Александрова Недялкова се оплака, че чувствува болки в гърдите и напипва подутина от лявата страна. Отидохме на преглед първо в нашето село, после в гр. Русе, където щ направиха изследване. Резултатите от биопсията потвърдиха диагнозата: рак на гърдата. Много разтревожени заминахме за София при проф. Киров и д-р Данчев — известен лекар, наричан от болните «Златното ножче». Двамата веднага насрочиха ден за операция, като ни упрекнаха, че сме закъснели. Когато ни видяха в раковото отделение, другите болни започнаха да говорят: «Е, щом и на попа жена му е при нас, значи няма Бог!»
След прегледа дълго се лутахме из София. И двамата разбирахме, че можем да се надяваме само на чудо. Помолихме се в храма «Св. Александър Невски» и не помня как се намерихме пред Руската църква «Св. Николай Чудотворец». Още в семинарията бях чувал за архиепископ Серафим и знаех, че преди смъртта си той казвал на своите духовни чеда: «Идвайте при мен на гроба ми, пишете ми и аз ще ви помагам.»
В гробницата на Владиката запалихме свещи и дълго се молихме. Аз оставих бележка: «Батюшка, помилвай презвитера Марина и щ помогни». След това взех малко елей от кандилото на гроба и помазах челото на жена ми и болното място.
Операцията беше насрочена спешно. Този ден трябваше да бъдат оперирани три млади жени. Първата от тях беше моята съпруга. Оперираната тъкан изпратиха веднага за изследване. И, о, чудо! Изследването показа, че няма никакви признаци на раково заболяване. След това оперираха и другите жени. И за двете установиха, че нямат рак. Лекарите бяха в недоумение: «Как е възможно, това е истинско чудо!» Всички се радваха: «Има Бог, има Бог!» Наистина има Бог! Слава Богу, има го и владика Серафим, който чу молитвите ни и се застъпи за нас. И ето, оттогава минаха вече девет години, а моята презвитера е жива и здрава!

Чудесна помощ при устройване на емигранти

Разказ на Л.В.А., руска емигрантка от Севастопол
През 1950 г. баща ми беше вече починал. Аз и майка ми, която беше доста възрастна и болна от склероза, живеехме в Югославия. Но поради промяна в политиката, изселиха руските емигранти оттам. Не знаехме къде да се денем и двете решихме да заминем за България. Пристигнахме в София в един студен декемврийски ден, в 10.30 ч. вечерта. Още на гарата ни арестуваха. Прекарахме нощта на пейка в милицията — там поискаха от нас да напишем показания. На сутринта ни освободиха и ние тръгнахме да търсим руския клуб. Но както водех майка си, която беше съвсем немощна, не можах да я удържа — тя падна и силно си удари главата. Заведоха ни в една руска болница, но там не пожелаха да я приемат, защото нямаше с какво да заплатим. Накрая един фелдшер все пак я превърза и ни посъветва да търсим помощ в руския клуб. Там се съгласиха да платят за лечението и майка ми беше настанена в болницата за две седмици — оказа се, че при падането бе получила мозъчно сътресение. През деня се грижех за нея и за другите болни в стаята, а нощем сп
В болницата се запознах с тукашната руска емигрантка Л. А., майка на една от преданите духовни дъщери на архиепископ Серафим (Соболев). Тя ми разказа за руския инвалиден дом «Св. великомъченик Пантелеймон» в Княжево и ми даде надежда, че ще мога да намеря там подслон за майка си и работа за себе си. Трябваше обаче първо да получа разрешение от милицията да пребивавам с майка си в София.
Нямах никакви връзки. Изведнъж в главата ми изплуваха разказите за молитвеното застъпничество на владика Серафим, които чух в болницата от моята нова позната Л. А. Отидох в Руската църква, помолих се от сърце на гроба на владиката, като оставих там и бележка със следното съдържание: «Владико светий, помогни ни да останем тук и да си намеря другар в живота.»
В милицията, където отидох за разрешение да останем в София, ми казаха, че тези въпроси решава началникът М., за когото всички говореха, че е «истински звяр». Опитах се да го заобиколя и да получа нужния документ от друг служител, но той също ме препрати към М. Започнах горещо да се моля на св. Николай Чудотворец и на владика Серафим да ми помогнат и със страх влязох в кабинета на началника. Той със сериозен вид прочете молбата ми и ме попита дали нося снимка.
— Как, нима можем да останем?! — запитах учудено аз.
— Можете, можете. Имате ли снимка?
Нямах нито снимка, нито пари, за да си я направя. Началникът ме погледна съчувствено и най-неочаквано сам взе да ми помага за оформяне на документите. Аз не можех да повярвам на очите си.
Така с Божия помощ, по молитвите на владика Серафим, аз и майка ми останахме в София и се настанихме в руския инвалиден дом, където постъпих на работа като санитарка.
Скоро след това се изпълни и втората ми молба, с която се обърнах към владика Серафим: намерих си другар в живота. Запознах се с един добър човек, руски емигрант, бивш офицер, който работеше в същия инвалиден дом. Оказа се, че и той е от Севастопол, познавал баща ми и даже бил идвал на гости в дома му. След като напуснал Русия живял дълго в Югославия, където живеехме и ние. Но именно в София, по молитвите на дядо Владика, двамата се срещнахме и скоро след това сключихме щастлив брак.

Устройване на работа

Един млад човек на име А. П. завършил руска филология и известно време работел по специалността си. Но скоро той, както и много негови колеги, бил съкратен и никъде не можел да си намери работа. Л. А., която познавала него и майка му, ги посъветвала да се обърнат за помощ към архиепископ Серафим. Те изпълнили с вяра съвета щ и много скоро след това А.П. си намерил добра работа в едно училище, където работи и досега.

Изцеляване от бъбречно заболяване

Разказ на Н. Ст. А. от гр. Монтана
Имам 30-годишен син на име Цветан. Преди 5-6 години той се разболя от бъбреци. Направиха му изследвания в Монтана (тогава Михайловград), които показаха, че има само един бъбрек. Наложи се да заминем за София, на преглед в Медицинска Академия. Там лекарите установиха, че има два бъбрека, но единият от тях е недоразвит, не функционира нормално и момчето трябва да бъде много внимателно.
През 1992 г. Ц. отново се разболя. Трябваше да замине на лечение в София. Междувременно в един вестник прочетох, че много хора получават помощ, когато се помолят на гроба на владика Серафим. Затова уговорих сина си да отиде в Руската църква, да остави писмо на гроба на Владиката и да се помоли за здраве. Синът ми отишъл там преди да постъпи в болницата. За свое голямо учудване, веднага щом се помолил, се почувствал по-добре. А когато лекарите направили изследвания, установили, че е съвсем здрав. Тогава Ц. им показал предишните изследвания, според които единият му бъбрек не работел. Но резултатите от новите анализи и прегледи доказвали, че и двата бъбрека са здрави.
В писмото си до владика Серафим моят син го помолил за още няколко лични неща. В продължение на един месец всичките му желания, за негова голяма радост, се изпълнили.

Изцеляване от сепсис
О. В. познавала отдавна владика Серафим и много го уважавала и обичала. Веднъж, когато била на гости у свои близки, тяхната котка се хвърлила върху нея и до кръв я одраскала по ръката. Ръката щ се възпалила и силно отекла, болките непрекъснато се увеличавали. Познат лекар я прегледал и щ казал, че е започнал сепсис* и може да се наложи сериозна операция. Посъветвал я спешно да постъпи на лечение. Но О.В., която била дълбоко вярваща, решила първо да изпробва благодатни средства. Вечерта тя превързала ръката си, като намокрила бинта със светена вода, а на болното място поставила малка снимка на архиепископ Серафим, която винаги носела със себе си. Нощта прекарала неспокойно. Болките силно я измъчвали, но тя не преставала да моли владика Серафим за помощ. На сутринта почувствувала облекчение. Когато свалила превръзката видяла, че възпалението е напълно изчезнало. На ръката щ останали само два малки белега.

/ПРОДЪЛЖАВА/
© Православно издателство „Св. апостол и евангелист Лука“, монастир „Покров на Пресвета Богородица“