Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2016 08:57 - ЖИВОТ БЕЗ СТРЕС
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове:
1



image
Маркс казва, че религията, вярата е опиум, 

наркотик за народа. 
А Църквата казва: Нека уточним нещата: вярата наистина е лекарство за народа, тя прави това, което лекарството прави за тялото, със следната разлика: тя не те разболява, а това лекарство, което ти наричаш опиум, не е наркотик, а помага на душата ти да издържи болката на живота, но в същото време подържа нейната сила, жизненост, мощ, държи душата ти будна близо до Бога. Ти хем спиш от щастие, радост и вяра, хем живееш някъде другаде, но едновременно живееш тук и сега и знаеш какво става с тебе; наркоманът не знае какво става с него. Той не може да комуникира, не може да живее спокойно, не може лесно да създаде семейство, не може лесно да отхрани деца, дори не може да лесно създаде деца. Докато в Църквата аз не съм упоен, а опиянен. "Аз съм опиянен, - казва св. Исаак Сириец, с Божието опиянение, което ме кара да гледам по друг начин на нещата". Я върви при един пиян и му кажи: "Домът ти се запали!" Какво ще ти каже? Нищо.
Така се чувстваме в Църква. Църквата нарича това трезвено опиянение - опиянение, свързано с трезвеност, с бодърстване. Това са противоположни думи, не може хем да си пиян, хем да си трезвен. Е, това може да стане само в Църквата. Докато извън Църквата съществува само упоение, само наркотик, без трезвеност, болно и гибелно упоение, от което умираш. В Църквата обаче има упоение, което други може и да наричат упоение, но не е упоение, а опиянение от щастие, което те кара да гледаш по друг начин на живота. Това не е теория, а реалност.
Сещам се за девойката, която отишла при стареца Паисий и му казала за своите проблеми. Какви били нейните страшни проблеми? Тя имали изпит за ниво по английски, но чувствала паника и стрес от това, вземала хапчета, за да може да заспи, не можела да се съвземе, имала сърцебиене, косата й падала... Старецът й казал:
- Завиждам ти и те съжалявам! Съжалявам те и ти завиждам! Ще ти обясня и двете неща: и запази за себе си това, което искаш. Съжалявам те, че толкова малки проблеми те карат да се притесняваш толкова много. Погубваш твоята младост заради това, дали ще минеш нивото и се разболяваш от това. Струва ли си трудът да смяташ това за проблем? Ела да те поставя до някой наркоман, до някой раково болен, до някой, който умира, до някой, на когото правят сърдечна операция в интензивното отделение, да те сложа и да видиш кой е проблемът на живота. Това, през което ти минаваш, или това, което другите имат? И автоматично ще проумееш, че твоят проблем не е толкова голям, както ти го смяташ и се стресираш. Затова те съжалявам. Смяташ за голямо това, което не е голямо. Смяташ за значително незначителното, преувеличаваш го толкова много и се разболяваш. Съжалявам те, че се давиш в една лъжица вода. Жалко! А си умна девойка и следваш!
- Да, отче, но също, казахте, че ми завиждате!
- Да, даже ти завиждам, защото твоят проблем е само този изпит, докато други хора имат толкова много проблеми. Дано и моят проблем бъде това, което имаш! Дано проблемиге на хората, които ги притесняват, да бъдат като твоя проблем.
В живота има толкова проблеми, че трябва да казваш слава Богу за това, че чувстваш стрес за един изпит. Това не е проблем. Ако разбереш и развенчаеш този мит, който си създала в себе си - митът на лъжата, който те кара да смяташ за големи неща една диплома или каквото и да е, ще се успокоиш. Това не трябва да става пречка пред твоето щастие, да те кара да чувстваш меланхолия, тревога, да се разболееш от това дали ще вземеш един изпит, дали ще минеш една сесия... Нека уточним, трябва да направиш невъзможното възможно, за да изкараш изпита. Нямам предвид да не се бориш – ще направиш всичко, така сякаш всичко зависи от тебе, но ще оставяш всичко, сякаш то зависи от Бога. В твоето сърце ще оставяш всичко на Бога, но в ума си, т.е. делата на твоите ръце, подвизите, които ще правиш, работите, които ще вършиш, ще правиш така, сякаш всичко минава през твоите ръце.
В сърцето си обаче няма да те интересува нищо, ще обичаш Бога и ще кажеш: "Господи, преди всичко да бъда до Теб, да бъда с Теб! Господи, вземи всеки мой страх и ми помогни! Господи, Ти стани тревогата на моя живот! Ти стани моята мисъл, и ако имам натрапчиви идеи и мисли в ума ми, Господи, вземи всички тях и ме прилепи към Теб! Ако искам да имам тревога и е позволено да имам само една тревога и агония - нека това да бъде моята агония – Господ, Неговото царство, раят, душата ми, връзката ми с Бога, любовта към моите братя, Църквата".
Ако Христос стане моята тревога, всичко останало няма да бъде тревога. Няма да ме интересува нищо човешко и когато не те интересува нищо човешко, тогава ще постигнеш всички човешки неща, защото ще ги правиш без тревога и ще успееш. Няма да те притеснява и да загубиш, и да не загубиш. Този, който върви така уютно и свободен от обвързването със света и зависимостта от нещата на света, е най-успелият човек на света, най-благословеният човек.
И тъй, Господи, Ти стани тревогата на нашия живот. Ако станеш това, ще разберем, че Ти не си тревога, а си наслада. Ако разберем Твоята наслада, тогава ще разберем, че всичко, което смятаме за тревога, е голема лъжа. Тогава нашата душа ще се успокои сега и завинаги.
Ако още имаме стрес, нека помолим Господ да направи една стъпка в нас и лека полека, влизайки в Църквата и доближавайки Христос, стресът ще изчезне. Нека молим Господ да ни даде Неговата любов, за да прогони от нашата душа всякакъв страх, стрес, несигурност за настоящето, за бъдещето, за миналото, за всичко, което ни занимава - без стрес и с много любов към Христос!

..........................
................
Ако разберем какво се крие зад стреса, ако видим лъжата, която се крие зад него, ще установим, че в крайна сметка не съществува причина да бъдем в стрес. Нашият живот би трябвало да бъде щастлив, спокоен, радостен и да живеем дълги години. Защо не? Христос ни е дарил живота, за да живеем в този свят, да му се насладим, да видим Неговите дарове и да ги приемем евхаристийно, тоест с благодарност, а чрез Неговите дарове да намерим Самия Него. Когато аз си тръгна от нечий дом и си забравя нещо там, например химикал, очила или друго, домакинът по-късно ще ги види и ще каже: А, това са очилата на отеца. Така, виждайки очилата, той си спомня за мене, умът му отива в мене. А защо правим подаръци? За да може, когато човекът гледа нашия подарък, да си спомня за нашата любов към него, да помни, че някога сме разговаряли. Ако обаче подаръкът се ползва, без този, комуто сме го дарили, да си спомня за нас, тогава целта на подаръка не е изпълнена. Правим подаръка, за да имаме връзка с другия човек, изпълнена с любов, общуване, топлина, обич, а не просто, за да ползва подарената вещ.
Именно това прави Бог - поставя ни в този хубав свят, който в крайна сметка ние превръщаме в нещо различно, поставя ни в него, за да се наслаждаваме на Неговите дарове, да се радваме на Неговите благодеяния и да живеем спокойно като деца в дома на своя баща, които не се тревожат, не се смущават, защото казват: имаме си татко! Когато имаш баща и той е нежен и добър татко, не се страхуваш. Това върши Бог. Затова ни е оставил да живеем в този свят. Слушах в едно предаване да говори някакъв много добър лекар, който казваше, че нашите гени, т.е. нашето устройство е такова, че можем да живеем много повече години, ако водим правилен живо

Превод: К. Константинов
http://dveri.bg/99cu8



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632466
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031