Св. Григорий Богослов

За Христа е писал великият Матей, писал е и превъзходният Лука, като обаче единият посочил в книгата си едно, а другият - друго родословие.

И двете родословия отвеждат от Христа към кръвта на първозданния (Адам). Но защо единият евангелист разказва за голям брой праотци, а другият се ограничава с малък?

Родовата река до цар Давид и у двамата евангелисти е неразделена, а после тече на два потока, които накрая пак се сливат, течейки като към безбрежно море - към Христа. А за да видиш това, послушай словото ми.

Давидовите синове били Соломон и Натан. От единия (Соломон) като течението на велика река струила царствена кръв, а от другия - кръвта на святи и светоносни иереи. А Христос бил и едното, и другото, и велик Цар, и Архиерей. Ето защо Матей чрез Духа Божий записал Соломоновите потомци, а Лука се обърнал към Натан.

Но от тези два рода единият се оказва по-дълъг, а другият - по-къс. Което не е чудно, защото само броят на поколенията в тях е неравен. Така разделилите се в началото, после се сливат в едно.

Ала как да разрешим този въпрос: по какъв начин Йосифпроизлиза от двама бащи?

Това било узаконено от Моисей: ако евреин умре без да остави потомство, то, за да не се заличи паметта му сред хората, единият от братята или близък роднина на покойния бил задължен да вземе любезната му съпруга и имуществото му и така да възстанови рода и дома на умрелия.

Затова и за Богочовека открих следната съкровеност.

Натан, който произхожда от Соломоновия род, бил женен за Естана. Но след смъртта му Естана станала жена на Натанов потомък на име Мелхий. Тя родила синове - от единия си съпруг Иаков, а от другия - Илия. След смъртта на Илия, тъй като останал без поколение, и дома, и съпругата му веднага взел Иаков и чрез него се родил на брат му (Илия) доблестният син Йосиф. Така с други думи Йосиф бил син на Иаков, но Законът го приписвал на Илия. И единият от евангелистите, Матей, указва на естественото произхождение, а другият, Лука - на законното. Затова да замлъкнат оспорващите прекрасното съгласие между двамата евангелисти.

"Но по какъв начин Бог, явявайки се на земята, води Своя род от цар Давид? От смъртна майка произлязъл безсмъртен Бог? И как така от Йосиф? Та Той бил Син на Дева и по Мария - потомък Левиев; защото Мария била от Аароновата кръв, за което и Ангелът свидетелства. Царското и свещеническото коляно не са се смесвали."

Невярно! Колената били разделени, но и многократно се смесвали. Още в древни времена дъщерята на великия Аарон въвела в знаменития си дом Наасон - а той бил шести от Иуда (т.е. от царско коляно, б. пр.).

После, когато градът (Иерусалим) бил изтребен от асирийското оръжие и всичко било поставено в плен на Вавилон, несмесването на колената вече не се спазвало така строго. Така родословието на Христа води до царете и по Майка, и, както вече отбелязах, по мним баща.

При императора Август, когато всички били облагани с данъци и всеки се водел записан в родния си град, в Давидовото отечество Витлеем приел в недрата си великия Христос, идват да се запишат Мария и целомъдреният Йосиф, защото и двамата били от едно коляно. И тук при яслите майката Дева ражда Царя на целия свят. Така той и по бащина линия (според Закона) принадлежи към царското коляно.

Великият Лука води родословието по обратен ред - от Христа към Адам. Матей - от Адам до Христа. Но как е при него?

От Авраам до Давид родословието е като при Лука. Но там, където Лука преминава към свещеническото коляно, Матей прави изложение на царския род.

Св. Григорий Богослов (из "Родословие Христово")

Св. Григорий Богослов

Слизане в ада. 
Икона от 1502 г. от Дионисий

Колко още време ще живеем на земята? Дълго ли ще продължат тукашните страдания в зло?

Целият човешки живот, в сравнение с нескончаемото естество на Бога, е непродължителен. Още по-кратък е остатъкът от живота ни, тoeст прекъсването на човешкото дихание, свършекът на земния живот. С какво ни е изпреварил покойникът?

Дълго ли ще го оплакваме, защото се е преселил от тук? Няма ли да побързаме и ние самите към това Жилище? Няма ли и нас скоро да покрие такъв камък?

Няма ли и ние, след кратко време, да станем такъв прах? в кратките дни, които ни предстоят, не толкова ще придобием добро, колкото ще видим, ще изпитаме, а може би и извършим зло - а след това всеки ще принесе общия и неизменен данък на закона на природата.

Едни ще съпроводим до гроба - други ще изпреварим в смъртта; едни ще оплачем - на други ще послужим за предмет на плач; от тях ще получим дар от сълзи - какъвто ние сме принесли на покойници! Такъв е временният ни живот на земята - така забавно е нашето явление на земята: да възникнеш от нищо - и, като възникнеш, да се разрушиш!

Ние сме това, което е краткият сън, неуловимият призрак, полетът на птица, плуването на кораб, прах разсеян, кратко дихание, пролетна роса, увехнал цвят - с времето се раждат и във времето отлитат. "Дните на човека са като трева: като полски цвят - тъй цъфти той?" (Пс. 102:15). Така прекрасно е разсъждавал за нашата немощ божественият Давид!"

Видях всички работи, които се вършат под слънцето" - казва Еклисиаст; мислено разгледах всичко човешко: и тленно богатство, и суетен разкош, и преходно могъщество, и непостоянна слава, и горда мъдрост - неща, които бързо преминават и малко се притежават.

И какво особено има във всичко това? "Суета на суетите - и всичко е суета и гонене на Вятър!" (Екл. 1:2 и 14). Всичко това е някакво си неразумно стремление на душата и развлечение за човека, осъден на това, може би, за древното му падение ... в заключение на речта си, Еклисиаст казва: "Бой се от Бога и пази Неговите заповеди" (Екл. 12:13) - тук е границата на човешкото недоумение! Ето единствената полза от тукашния живот: В суетата на видимото и във водовъртежа на страданията да се стремиш към постоянното, към несътвореното, към вечното!

Нека престанем да оплакваме покойника! Ние знаем от какви злини той се освободи - нека оплакваме сами себе си, защото знаем за какви бедствия сме оставени още на земята и какви още ще навлечем над себе си, ако не се предадем искрено на Бога, ако не преминем благочестиво настоящето, ако не побързаме към горния живот, ако не се откажем от земния живот, ако не тръгнем подир Духа, който ни води в небесното!

Всичко това е скръбно и трудно за малодушните - но леко и благо за мъжествените по дух. За какво да малодушествувам в надеждата? Защо да се прилепвам към временното?

Ще дочакам архангелския глас, последната тръба, новото небе, промяната на земята, освобождението от тленността, обновата на всемира. В мене има две неща: едното е общо със земята - другото с Бога; едното е с плътта - другото с духа. Длъжен съм с Христа да се спогреба - и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!

Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия... Да принесем самите себе си - най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него - да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това, за кого умря Христос. Да се уподобим на Христа, защото и Христос се уподоби на нас; да станем богове заради Него, защото и Той заради нас стана човек. Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението... Ние се нуждаехме от Бог, въплътил се и умъртвен, за да оживеем с Него. С Него ние умряхме, за да се очистим; с Него възкръснахме, защото с Него умряхме; с Него се прославихме, защото с Него възкръснахме...Неголям брой капки кръв пресътворяват целия свят!

Из "Пасхални слова"
Препечатано от www.filibe.com. Подготви: протодякон Г.