Църквата е като кораб. Един спи, друг зяпа, губи си времето. Корабът върви по своя път. Капитанът се бори с вълните и всички заедно вървят напред. Достатъчно е да са вътре в църквата. Затова грижете се винаги да сте на службите и да не отсъствате.

 превод от гръцки

 

ellpalmos.blogspot.com

Малка проповед

Това не съм си го измислил аз – прочел съм го. Но особено в сегашните хейтърски времена все по-често се сещам за него. И ми се струва доста вярно.

Сега – вие имате пълното право да си вярвате, че всичко е просто атоми, молекули и делене на клетки… И така, делейки се на клетки, един син на дърводелец и организирана група от 11-12 неграмотни рибари, плюс 2-3 жени са излъгали целия свят. Вярвайте си – не мога да ви спра. Може да прекратим разговора дотук.

Обаче, ако приемем, че горното звучи малко странно дори от гледна точка на логиката, значи нещата в Светото писание може би са истина. Ако са истина, излиза, че сме се запътили нанякъде, а не сме тук просто, за да се наядем, напием и… натаковаме максимално, след което да пукнем, неясно защо.

И много от тези, които са си занимавали главите с това – да го наречем – пътуване, казват, че църквата е корабът, който ни трябва, за да пристигнем.

Знам какво ще кажете: ама те са пияници, гейове, ченгета… А кога ходихте за последно? Или караме просто така – по засилка, щото е по-лесно? Знаете ли, че междувременно за четвърт век отчайваща бездуховност изкласи цяло поколение млади свещеници, които знаят защо са там. И то не е, за да дават гнусни интервюта на Карбовски. И че колкото по-зле става „навън”, толкова повече храмовете в България се пълнят. Идете и вижте, ако не вярвате. И то с все повече хора, които също знаят защо са там, а не да си покажат новите тенденции в козунакопеченето. Това – по повод калпавия „матриал”, изречен от един политик…

Църквата е кораб. Но ние си седим в кръчмата на кея, защото там има пиячка, свири банда, танцуват дами със системни колебания в личната репутация, въобще – там е купонът… И телевизорът дава „Биг брадър”. Да – и това е вариант, но само за хора, които не искат да пристигат никъде.

Ние живеем в парадокс – непрекъснато искаме да виждаме светци около нас, а ние да си правим каквото си искаме. Да мамим, да пиянстваме, да псуваме грозно, да се понадрусваме, когато падне… Е, как ще стане? Заслужаваме ли доверието, за което претендираме – да кацне от небето някой и да ни каже: „Ето ме. Сега ела!” Става и това, но е рядко…

Спомням си, че веднъж написах същия парадокс за лъжите – как все повече хора искат да лъжат на воля, а да чуват все повече истини от околните. Проста математика – не става.

Факт е, че нашият кораб не е в идеална кондиция. Поскърцва. Изранен е от пропагандата на атеистичния режим, от глупостта ни, целият е в кръпки. Но си тръгнал, да кажем, на морски круиз до Венеция. На кораба боцманът, ако е пияница, един от машинното си пада по момчета, а стюардът бърка в общата каса, това интересува ли те? Важно ли е, ако ни откара там, закъдето сме тръгнали, живи и здрави? Напротив – струва ми се по-вероятно, ако възникне критична ситуация и тези хора я овладеят, да тичаме и да ги целуваме с просълзени очи, без да ни пука. Ще им простим, един вид. Ако горим и дойде пожарна, питаме ли пожарникарите един по един дали празнуват Коледа по стария стил, дали не прекаляват с нещо и имат ли пороци? Не. Не мислите ли, че сме в достатъчно критична ситуация, че сме в пожар?… Вижте тази страна и този народ.

Дори обратното – понякога си викам, че присъствието в църквата е неслучайно такова изпитание. Защото е лесно да се изолираш някъде, да нямаш дразнители (нещо, към което все повече от нас се стремят) и да си мислиш, че си ужасно свестен. Като не те провокират. Ама я да видим гнева ти, ако бабата отпред се поизпуска, презрението, ако един отстрани понамирисва и осъждането, ако попът е пийнал? Това не прилича ли на сверяване на духовния часовник – да провериш добродетелите, за които иначе си убеден, че ги имаш, и то в преизобилие. Това е второстепенно, разбира се – църквата основно е мястото за общуване с Христос. Обаче, както Той имал навика да казва: ако не обичаш ближния, когото си видял, как така ще обичаш Бог, Когото не си видял? Ето тогава идва парадоксът, който толкова често се чува: аз нямам нужда от църква, обичам си го Бог и така – от къщи, гледайки в неделя сутрешните блокове. Това е мързел и себичност. Заблуда.

Ти не си в общение с хората, с твоите братя и сестри, не можеш да понесеш срама да се изповядваш, не се причастяваш… Според мен само ти си мислиш, че си добре. Все едно да си добър специалист по нещо си, но навсякъде, където отидеш, да се изпокарваш с екипа за 2 седмици и да се намразвате до смърт. Кой ще те вземе на работа?

Ние доста си падаме по нас. Харесваме си се. Ами тези горните изредени черти какво ги правим? Замитаме ги под килима? Или си оставаме вкъщи и така – нет нерви, нет проблем…

Казваме: ама аз чат-пат помагам на бедните, гледам да не кръшкам много, да не съм зъл… Проблемът е, че ние искаме да доплаваме не къде да е, а в рая. Сигурно има и други варианти – със сал, на някоя дъска или с надуваема лодка… Може и да стане, не знам. Както, ако искаш да отидеш до Мездра с влак, просто отиваш с влак. Може и пеш по релсите, ама е по-трудно.

Така и с нашето пътуване към съвършенството. С кораба е по-лесно. Той затова е направен.

Всички се ползваме с удоволствие от цивилизационните придобивки. А сещаме ли се, че когато само Христос и християнството – никой друг, преди векове помогнали на един малък континент да се „изстреля” на върха като култура, наука, изкуства, буквално да завладее света – дали тогава сред поповете също не е имало ужасни развратници, маргинали, крадци? И дали политиците са били с по-високи морални ценности от днешните? Не ми се вярва – просто народът преобладаващо като процент е бил благочестив. И затова системата е „сработила”. Благочестив – помним ли тази дума? Има я… Масата народ. И това ни затваря устата да се оправдаваме с бедността, защото не са били по-имотни от нас сега. Благочестието и християнските порядки са държали като котва нещата, за да са каквито трябва.

Пак казвам: това са си само мои мисли, не ви карам да ми ги харесвате и споделяте – и във философския смисъл, и във фейсбукския…

Дали сега от ада, който ни се случва, не нараства отново процентът от хора, които наистина се обръщат към духовното. Прозират, че притежаването на новия айфон 6 няма как да оправи живота ти, щом като това не са постигнали айфон 5 и предшестващите… Хора, имащи желание да се почистят, макар и с всичките си кусури, се качват на кораба и казват: „Откарай ме някъде другаде. На по-добро място. При Господ. Не мога повече да я карам така…”

Хич не ви и карам да посещавате църква. Пълно е с хора, които ви карат. А и не смятам, че е много смислено – това е толкова интимно и лично решение, ако е истинско, че другото е просто изнасилване. Ако избираш с кого ще си легнеш тая нощ, това е важно решение – какво ще правиш с тялото си. А това, за което говоря, е още по-важно – какво ще правиш с другото, с душата си. Няма как да стане насила. Единствено мога да кажа защо аз се старая да посещавам. И защо, откакто го правя, ми е по-добре от преди. Е, вярно, че съм изпуснал доста сутрешни блокове по телевизията в неделя… Но не ми се изпуска Корабът. Никой не ми е обещавал, че изобщо ще има следващ курс.

Разбира се и в тоя круиз има менте оферти. Някакви гурувци, брамани, Муун(ч)овци – всякакви тарикати, които могат освен парите, да ви отнемат и живота. Някакви автотренинги, дето, ако се усмихваш позитивно – детето на комшията ще оздравее от левкимията…  Има го и това – точно като офертите в интернет: плащаш,  но 5-звездният „рай” се оказва избушена кочина с отлепени тапети и хлебарки зад тях. Чистотата, която търсиш да те облее, капе от ръждив душ, и то само понякога, духовният ол инклузив включва само боб с наденица, а релаксиращите плажове се оказват ръбест камънак… Ама има ли някой да е спрял да ходи на почивки заради това? Прецакали са ме 1 , 2 , 3 пъти и решавам: спирам да търся, до края на живота си ще си седя в опушената кантора, в малката бакалия, която въртя, в офиса… Няма да търся хубавото. Така звучи странно, нали? Каква е разликата с това, което казахме – ако в котелното на кораба работят един, двама, 5 пияници, няма да се кача на този круиз…

Да помислим и за това – защо, като ни се случи някакво нещастие, лична трагедия, тежка болест, мнозина от нас веднага тичат в църквата? Не може ли да избегнем „трудния” начин и да не се налага нещастието да ни привежда там? Спомням си за едно интервю на бившия шеф на КАТ Алекси Кесяков – за енергията, която се влага преди и след едно ПТП, катастрофа. Когато белята стане, ще изкопаем земята за доктори, адвокати, съдии, връзки – да оздравеем, да не влезем в затвора. И той тогава попита нещо много просто – защо тая енергия да не я вложим преди катастрофата. Като разум, внимателно шофиране, грижа за безопасността. И тогава катастрофа често няма. Мисля, че същото е и с довеждането ни „по трудния начин” в църквата.

При все, че Бог ясно е казал – ако има нещо наистина наше, това не са имотите, не са здравето, не са дори децата ни (защото ти не знаеш чудото, което ги създава) – това е само свободната ни воля. И Той не те натиска. Ти избираш за себе си – дали да караш със 140 км/ч в завоя, или да си разумен. Същото е и с кораба на църквата – дали ще се качиш, или ще си останеш завинаги в бара на пристанището, си е чисто твоя работа. | www.clubz.bg

 СТЕФАН МИЛАНОВ

Църквата е като Кораб.
Когато се качиш на Кораб, и да се загубиш, и да задремеш,
и да заспиш, корабът ще си те носи и по-нататък.
Ще те преведе там, където си намислил да отидеш.
Трябва само да влезеш.
--------------------------
Св. Пајсије Светогорац

1) Религиозна християнска организация на основата на общност на вероучението и култа. В църквата действат определени системи от норми, ценности, образци и санкции; членовете се делят на духовенство и миряни. Първата християнска църква е основана през 33 в Ерусалим, Българската православна църква - през 870 на събор в Константинопол.
2) Храм (сграда) за извършване на християнско богослужение. Има задължително олтар (на изток) и наос. По-сложните решения имат преддверие, апсида, баптистерий, емпория, крипта, параклиси, камбанария. Църквите са централни постройки (кръстокуполни), еднокорабни, многокорабни (със или без напречен кораб). Основният тип църква е базиликата. Църквата има богата художествена украса, определена от канона (стенопис, витражи, скулптура, дърворезба). Елементи на интериора на източноправославната църква - иконостас, проскенитарий, амвон, владишки трон и др. Църковната архитектура най-често е подчинена на исторически господстващия стил (романски, готически, ренесансов и др.) и местните архитектурни традиции.

“И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето:

млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.” (Марко 4:49)

В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.

Скъпи миряни, с тези думи Христос усмири бурята и вятъра, който заплашваше да ги потопи. Днешният пасаж от Евангелието е за усмиряването на бурята. Иисус нарежда на своите ученици да се качат на лодката и да преминат към другия бряг на морето. По време на плаването се издига огромна буря, от която учениците силно се ужасяват. По това време Иисус спеше и учениците плахо Го събудиха и Христос усмири морето.

Човешкият живот също прилича на развълнувано море, което е пълно с най-различни изпитания и трудности. Както тогава Христос нареди на своите ученици да се качат и да преминат на другия бряг на морето, така и сега ни предлага да се качим в лодката, символ на която е Светата Църква и да преминем от другата страна на морето, където е вечния живот. Светите Отци на нашата Църква сравняват Ноевия Ковчег с Църквата. Както Ной заедно със семейството си и с животните бе спасен от потопа, така и църквата е като кораб, на който Самият Христос е капитан и Той ще спаси своите вярващи от най-различните изпитания и вълнения, за да пристигнем до мирното пристанище. Но пътниците на този кораб трябва да са единни, както бяха учениците в лодката и при изпитание се обърнаха към Христос, за да им помогне, както бе и при Ной, когато в Ковчега всички се разбираха и вълкът не изяждаше агнето, а маймуната разбираше, че трябва да се държи прилично. Така и пътниците към Вечния Живот трябва да осъзнаят, че вярата на всички в Църквата трябва да е еднаква. Всеки трябва да гледа към проблемите по един и същ начин. Тук няма аз, ти или той. В църквата действа принципът – ние. Всеки има различен вид вяра, гледа към християнските принципи от различен ъгъл, но в църквата всички трябва да се водят по един и същ начин, по който векове наред върви църквата.

Ако успеем да приемем този принцип, то тогава и нашият кораб ще успее да стигне до другия бряг, към Вечния живот.

Този Евангелски пасаж насочва нашето внимание върху още един важен принцип – да се обърнем към Бог по време на изпитание, както го направиха учениците Му. По време на буря те се обърнаха към Христос и Той усмири морето. По начало хората имат навика по време на трудности да се обърнат към роднини, приятели, близки, но не и към Бог. Това е така, защото в хората липсва вяра. Христос казва: потърсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори, каквото и да помолите в 11164604_1012473492110078_2441819478561072103_nмое име от Бог ще ви се даде. И ние трябва с вяра да се обърнем към Бог, имайки уверението, че Бог непременно ще ни помогне.

Скъпи вярващи, и ние сме християни и ние сме жители на този кораб, който пътува към вечния живот. Нека с вяра да се помолим на Бог да ни дари с мир по нашия път, за да успеем благополучно да пристигнем към пристанището на мира сега и во веки. Амин.
Свещеник Бардухимеос Акобян

Духовен пастир на Арменската църква „Св. Саркис” – Варна

Доростолски митрополит Иларион

Единството в Църквата

Църква (на гръцки (eclessia)) значи събрание, съединение, общество. По богословско определение Църквата е общество от православно вярващи лица, приели кръщение в Господ Иисус Христос. Църквата е съвкупност от разумни, свободни същества - съединение на „всичко небесно и земно под един глава - Христа” (Еф. 1:10), затова тя е земна и небесна. Глава на Църквата е Христос Господ. „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Това е името на Иисуса Христа.
Църквата се сравнява с кораб: „Невъзможно е да преплуваш морето без кораб” - казва св. Йоан Златоуст. А корабът в житейското море е едната, свята, съборна и апостолска Църква. Господарят на този духовен кораб е Сам Всевишният Господ Бог. Моряците в тоя кораб са апостолите и техните приемници; пътуващите по житейското море са всички православни християни. Мачтата на кораба е кръстът Христов, въжетата - любовта, която ги свързва и обединява помежду им, а котвата е надеждата. Тоя кораб, по думите на Златоуста, носи християните към небесния Йерусалим и макар да е блъскан от ветрове, бури и житейски вълни, не може да претърпи крушение. Враговете и гонителите на Църквата не са успели да потопят кораба, начело на който винаги стои Господ Иисус Христос, Който е казал: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).
Това е Църквата като институция, а в живота на християните, в ежедневието им под църква се разбира домът Господен - храмът, предназначен за свещенодействия и молитва.
Деветият член от Символа на вярата гласи: „Вярвам в една света съборна и апостолска Църква”. Това е определение за Църквата като жив организъм. Църквата е свята, защото в нея е Христос и защото се освещава от благодатта на Светия Дух.

Деветият член от Символа на вярата гласи: „Вярвам в една света съборна и апостолска Църква”. Това е определение за Църквата като жив организъм. Църквата е свята, защото в нея е Христос и защото се освещава от благодатта на Светия Дух. Църквата е съборна - вселенска, защото повсеместно преподава учение, което трябва да се знае от всички, лекува душата и тялото и пре-подава на всички даровете на Светия Дух. Църквата е апостолска, защото е поверена на апостолите и има приемственост в епископското служение. Вярвам в Църквата, значи вярвам в Господ Иисус Христос, главата на Църквата, в разкриващото се в нея евангелско учение.
Църквата е една, и макар че по своето външно устройство има отделни поместни църкви, те всички са единни в изповядването на вярата. Християните се наричат „братя”, защото принадлежат на едното голямо семейство на изкупените и спасяващи се люде и затова, че имат един небесен Отец и една майка - Църквата, съединени помежду си с връзките на благодатта.
Истинският християнин трябва да се стреми за опазване единството на Църквата. За това единство св. Климент Александрийски казва: „Древната истинска Църква е една, защото както един е Бог, тъй и истинското нейно достойнство се изразява в образа на един Началник.”
Отначало Църквата е била смущавана от външни и вътрешни врагове. Външни врагове са били езичниците във времената на гонения срещу християните до възтържествуването на Църквата, което станало по време на император Константин Велики през 313 г.
Вътрешни врагове на Църквата са еретиците, които своеволно тълкуват и изопачават истините на вярата и така отклоняват християните от пътя на спасението. От същия род са и свободно тълкуващите учението на Църквата сектанти.От древност, а и в ново време съществуват разколи, които не се съгласуват с реда и устройството на Църквата и насочват стрелите си към нейното ръководство.

От древност, а и в ново време съществуват разколи, които не се съгласуват с реда и устройството на Църквата и насочват стрелите си към нейното ръководство. Всички те посочват като основание на своето самоотстранение от единството на Църквата думите на Господа Иисуса Христа: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”(Мат. 18:20). Те обаче трябва да знаят, че Господните думи се отнасят до първите християни, във време, когато още не е имало разкол - отцепление. Днес тези спасителни богоблагодатни думи на Христа Бога важат само за пазителите на онова първоначално завещание на Тайната вечеря (Йоан 17:11), а именно пазителите на истините на вярата...
И така, инославните, сектантите и въобще отделилите се от единството на Църквата трябва да търсят спасение само в единството с Православната църква.
Нашият умоляващ призив към всички християни е да сме обединени под закрилата на единната вселенска, апостолска Православна църква.
Църквата е корабът на спасението. Нека бъдем в Кораба на спасението, за да бъдем с надежда за спасение от бурите в житейското море.
Бог да е на помощ и Неговото благословение над всички, единни в любовта Христова.