В името на Отца и Сина и Светия Дух! Един свещеник, отивайки в своята енория, преминавал винаги покрай гробището и всеки път отправял молитва за упокоение на душите на починалите, там погребани, православни християни. Но след известно време местният архиерей го преместил в друга енория. Тогава на владиката започнали да се присънват покойници, умолявайки го да върне свещеника в предишната му енория, защото молитвата, която той отправял, преминавайки покрай гробището, давала голямо утешение и облекчение на умрелите.

Православната Църква ни учи, че душата на човека е безсмъртна, науката доказва паралелното съществуване на душите. Хората си тръгват от земния живот по различно време, носейки със себе си последиците от преживяваните години. Ако човек е живял праведно, тогава душата му ще бъде в Царството Небесно, но ако животът му е бил изпълнен с грехове, тогава участта му ще бъде прискръбна и такъв човек се нуждае от помощ.

Православната Църква, като любяща майка се грижи за своите чада, и затова ни е дарувала великия дар на молитвата за умрелите, който може да облекчи или даже да измени участта на тези, за които се молим. А ако човек много скърби, страда по умрелите, тогава това не принася никаква полза, освен печал, униние и дълбоки сърдечни рани.

Особена сила има църковната молитва, защото тя е силна в единството на множеството. Тя, подобно на малки ручейчета, сливащи се в могъща река, възходяща към Божия престол, върши големи чудеса. Сам Иисус Христос ни е открил тази истина, казвайки, че, ако двама или трима се съберат и помолят за нещо, тогава те ще получат просимото, тъй като Сам Иисус се намира посред тях.

Затова Църквата е установила такива дни за помен, в които особено се молим за упокоение и опрощение прегрешенията на душите на починалите. Ние се молим тези, за които има, макар и малка, надежда за спасение, по безмерната милост Божия, да бъдат помилвани и приети в пресветлите имения Господни за вечна радост.

Особена сила в делото за спасението на починалите има милостинята. Милостинята може да бъде различна. Тази добродетел може да се изрази по различен начин: в подаяние за бедния, утешение и помощ за скърбящия или болния, посещение на затворник. Можем да нахраним, да дадем вода или просто да поговорим с отчаялия се човек и да поискаме да се помоли за умрелите.

Братя и сестри, възпоменанието за починалите има за нас самите огромно значение за делото на спасението. Първо, ние изпълняваме заповедта за любов към ближните, второ, със своята милостиня ние заработваме милост от Бога към себе си, защото е казано от Господ: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

И така, нека се молим за покойните, защото за тях не е по силите им да се молят за себе си и с голяма надежда чакат кога ние ще отправим за тях молитва и ще дадем милостиня. С всеки миг се приближава този час, когато ние всички с вас, подобно на жадните в пустинята, ще очакваме някой да стори за нас милостиня и горещо да се помоли в Божия храм и у дома. Да благослови Господ и да помилва душите на всички отишли си от този живот и да ги упокои в селенията на праведните. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев