Постинг
22.09.2015 19:02 -
БОРБАТА СЪС СТРАСТИТЕ
а) За да прогони човек страстите от душата си, трябва с упорити усилия на волята да победи самоугодието и да насади Богоугождението в сърцето си. За тая цел той трябва да привикне преди всичко да различава своите мисли и чувства и да разпознава към какво те клонят — към угождение на Бога или към самоугаждане (Епископ Теофан, пос. съч., стр. 198). Щом веднъж е разбрал това, ако човек се залови да върши всичко противно на самоугаждането и особено ако реши да не робува на своите греховни страсти, няма да сбърка. Един старец казвал на своя ученик: “Гледай да не държиш у себе си оня изменник!” — “Кой е този изменник?” — запитал ученикът. — “Самоугаждането!” — отвърнал му старецът. И наистина то е виновник за всички нещастия на човека, според епископ Теофан (пак там, стр. 198). Затова духовният човек трябва с решителна неотстъпчивост да му се противи дори до кръв (Евр. 12:4). Колкото и слаби да ни се струват страстите, явяващи се в нас понякога в незначителен вид, ние трябва да им се противопоставяме като на най-големи и силни изкушения. Иначе, допуснем ли ги свободно да се проявяват у нас, те бързо ще се разраснат, ще се засилят и ще станат наши жестоки тирани. Не изскубнеш ли троскота, докато е още малък, той бързо ще се умножи и ще пусне нашироко толкова много корени, че не ще можеш вече да го унищожиш. Не се ли откажеш от цигарите или от алкохола в началото на увличането си по тях, скоро ще станеш техен жалък роб. Когато пием вода, ние изваждаме и най-малката мушица, попаднала в чашата. Когато ни се забие мъничко трънче в пръста, ние употребяваме големи усилия да се освободим от него. Когато попадне в окото ни прашинка, ние не се успокояваме, докато не я извадим. Тъй трябва духовният човек да постъпва и по отношение на страстите си. Той трябва да прогонва от душата си дори и най-незначителните измежду тях, защото малките страсти порастват в големи пороци. Но как да прогонваме страстите от себе си? — Има главно три начина. Епископ Теофан съветва да прояваваме враждебност и гняв спрямо тях. Разгневиш ли се против страстта си още щом почувствуваш появяването щ, ти наполовина си я вече победил. Защото страстите се крепят на нашето съчувствие към тях. Ето само тук гневът е позволен и дори заповядан. Св. отци учат, че гневът затова ни е даден, за да се въоръжаваме с него против страстните и греховни движения на сърцето си и така да ги прогонваме. “Гневете се и не съгрешавайте” (Псал. 4:5 — по слав. текст), четем в Псалтира. “Гневете се против страстите, и няма да съгрешите, — съветва епископ Теофан — понеже щом страстта е прогонена от гнева, всеки повод за грях се пресича с това” (пос. съч., стр. 199 -200). б) Но опитът показва, че не всякога страстната мисъл се изпарява при гневното щ отхвърляне. Често пъти тя остава и настойчиво иска своето. “Това е поради туй — обяснява епископ Теофан, — че във възбуждането на помислите често участвуват бесовете, а те са безсрамни. Колкото и да им се гневиш, те все стоят със своя помисъл. Очевидно е, че след разгневяването трябва да се прибягва още и към друго средство” (пос. съч., стр. 209). То е молитвеното обръщане към Бога за помощ. “Господи, помогни ми! Иисусе Христе, Сине Божий, спаси ме!” “Побързай, Господи да ми помогнеш!” (Псал. 69:2). Враговете, опарени от името Господне, ще побегнат. Св. Исихий, презвитер Иерусалимски казва: “С името на Господа Иисуса бий противниците”, т.е. бесовете. Човекът е слаб, но с Божията подкрепа става могъщ (Фил. 4:13). Обяснявайки на учениците си, как се бори с бесовете, св. Иоан Колов казва: “Аз постъпвам като човек, който седи под дърво и внимателно се озърта настрани. Този човек, щом само забележи, че зверове се приближават към него, за да го разкъсат, веднага се качва на дървото, и дошлите зверове пообиколят-пообиколят, па си отидат. — Тъй и аз, щом забележа духовните зверове да се приближават към мене чрез страстните помисли, веднага се издигам с ума си към Господа” (еп. Теофан, пос. съч., стр. 211). Епископ Теофан оприличава подвластната на страстите човешка душа на блудница- красавица, която управителят на страната харесал и си я взел за съпруга. Бившите щ приятели почнали да я търсят и, като узнали, че е в дома на управителя, захванали да щ свиркат. Но тя, като чувала познатото свиркане, избягвала във вътрешните стаи и заставала пред лицето на своя благодетел — управителя, дето се успокоявала. Тъй и душата трябва да постъпва със страстите и бесовете, от които се е отрекла. Когато те я викат, тя трябва да прибягва молитвено към Господа и там ще намери покой. Според св. Исихий Иерусалимски водещият духовен живот трябва да съблюдава всякога следните четири неща: 1) смирение, за да се бори чрез него с гордите демони; 2) изострено внимание, за да не допуска в сърцето си помислите, внушавани му от страстите; 3) противоречене на помислите, за да ги отблъсква с гняв; и 4) молитва, за да измолва помощ от Бога. в) Честата изповед и приемане на Светото Причастие също са много действени средства за борба против демоните и за побеждаване на страстите. Що е истинската изповед ако не скъсване с дявола и тръгване по нов добродетелен път! Нашите грехове са капитали на сатаната, които ние му събираме в душите си и с които го обогатяваме. Тия капитали се пазят у нас като дяволски съкровища. Онези, които трупат в душите си грехове, са подвластни на дявола, според думите на св. ап. Петър: ,,от когото някой бъде победен, от него бива и поробен” (2 Петр. 2:19). Дяволът с право може да претендира, че грешниците са негови, защото за него те работят като негови роби. Ако грешникът обаче в откровена изповед из хвърли всички грехове от душата си, ако се покае за беззаконията си и тръгне по нов, праведен път, водещ към Христа, той се изтръгва от властта на дявола. И когато тоя предяви правата си над своята някогашна жертва, щом надникне в душата щ и види, че няма вече в нея нищо свое — никакви свои капитали, той посрамен я напуска. С такива очистени от страсти и грехове души се съединява Господ Иисус Христос особено чрез непостижимото тайнство на Светото Причащение. Чрез него се прелива Божествената Кръв в нашите болни анемични души, и ние ставаме пак бодри и годни за духовен живот! Съединената със Спасителя душа придобива мощ и с успех може да се противи на бесовете и на насажданите от тях страсти. За подсилване на спасителното покайно чувство водещият духовен живот трябва всеки ден да чете 50-ия Псалом и многократно Иисусовата молитва. А вечер, останал сам със себе си, християнинът трябва да си направи равносметка, как е прекарал изтеклия ден, и след като си припомни греховете, той е длъжен да си ги отбележи в особен съкровен бележник и постоянно да се кае за тях. При първия пък удобен случай той трябва да отиде при изповедника си и така, окъпан в благодатта на св. тайнство Покаяние, всеки ден да полага ново начало и след всяко падане веднага да става и да започва отново борбата с греха, и тъй до края на живота си. Чрез постоянно очистване на сърцето по горепосочения начин човек незабелязано за себе си ще стигне до онзи покой, за който св. Серафим Саровски е казал: “Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе!” На нашия Създател, Промислител, Изкупител, Осветител и Спасител да бъде слава во веки. Амин. © 2001—2005. Православна беседа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1232
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие