Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2015 03:05 - Въпросът, който протестантите не задават - 5
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
0



 Протестантите казват: да, ние преломяваме хляб и пием вино, но за нас това е просто спомен за страданията на Христос. Тогава за какво изобщо е този ритуал?

 

 

Те казват още: да, и ние правим всичко това. Разбира се, преломяваме хляб и пием вино, но за нас това е просто спомен за Христовите страдания, нищо повече. Но в такъв случай за какво изобщо ни е този ритуал? Нали можем да си спомним за Христос и без хляб и вино. Да разгледаме била ли е Евхаристията за самите апостоли просто спомен за Христос? Ето, апостол Павел казва: Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? (1 Кор. 10:16). Както виждаме, апостолът не казва: това не е ли символ на Христовата Кръв? Или: това не е ли спомен за Христос? За апостола това представлява причастяване с истинските Тяло и Кръв Христови.

 

 

И в този случай причастяването придобива особен, дълбок смисъл, за който говори апостолът:Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17). И самата Църква също е тяло Христово (вж.: Еф. 1:22-23). За апостола всичко това е било реалност – и това, че Църквата е тяло Христово, и това, че причастието е Тяло Христово. И ние ставаме част от това тяло чрез причастието, чрез Евхаристията. Така ставаме част от едната Христова Църква.

 

 

И в Православието тази непрекъсната връзка две хиляди години се съхранява чрез Евхаристията. Например преди половин година, като бях на тържествата в Хонг Конг, по време на богослуженията се причастявах от една чаша с отец Михаил Ли – китайски православен свещеник, който сега е на 90 години. Самият отец Михаил като млад се е причастявал от една чаша със свети Йоан Шанхайски. А свети Йоан Шанхайски, на свой ред, като дете, се е причастявал от една чаша със свети Йоан Кронщадтски. И така от поколение на поколение тази жива връзка през вековете достига до времената на апостолите, които са се причастявали от ръцете на Самия Господ Иисус Христос. Посредством Евхаристията Църквата представлява един богочовешки организъм, който живее, без да се прекратява в продължение на две хиляди години, като се започне от самите апостолски времена.

Границата на Църквата е границата на Евхаристията. Който няма причастието в Църквата, той е извън Христовата Църква.

 

 

И затова не е чудно, че нашите светии казват: границите на Църквата – това са границите на Евхаристията. Който няма причастието в Православната Църква, който не е в общение с Православната Църква и не се причастява в нея, той се намира извън Христовата Църква[4].

 

 

Връщайки се към „теорията за клоните”, ние виждаме нейната несъстоятелност и в това отношение – защото не е възможно напълно разделилите се едно от друго общества, наричащи себе си църкви, всички в еднаква степен да имат истинското тайнство на Тялото и Кръвта Христови. Както пише апостолът: Нима Христос се е разделил? (1 Кор. 1:13). Христос е един и Неговото Тяло е едно. Затова и Евхаристията е една, извършваща се непрестанно в продължение на две хилядолетия в единствената истинна Христова Църква. Нашата задача е да намерим тази Църква, която е основал Господ Иисус Христос, и която от времената на апостолите запазва непрестанно и апостолската вяра, и тайнствата, включително и Евхаристията.

 

 

Тази Църква е истинната Църква. Останалите общности, наричащи себе си църкви, ако са отделени от нея – не са истински. Ние не можем да кажем, че всички църкви са създадени от Христос, защото Господ е казал: ще съградя църквата Си (Мат. 16:18), а не „Ще съградя църквите Си”. И апостолът е написал: Църквата е стълб на истината (1 Тим. 3:15), а не „църквите са стълбове на истината”. Църквата е една, запазваща своето единство през вековете в изпълнение на думите на Спасителя: да бъдат всички едно (Йоан. 17:21) и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан. 10:16).

За уникалността, единството и неунищожимостта на истинната Христова Църква многократно говори и Свещеното Писание и, разбира се, Свещеното предание. И това не е нещо, което ние просто декларираме. Това е исторически факт. Всеки протестант може да се обърне към свидетелството на историята, за да види къде е истината.

 

 

И ето, именно това усещане за Църква, за съжаление, липсва на нашите събеседници протестанти. Те не разбират реалността на Църквата, не разбират какво е това изобщо. Те си я представят просто като някакво човешко събрание: „Ето, отишъл съм в някой град, намерил съм няколко единомишленици, започнали сме да се събираме заедно, да четем Библията, да се молим – и това е църквата”. Но това не е Църквата, а кръжок по интереси, който самият ти си създал. А къде е тази църква, която е създал Христос? Ела и виж, че това е тази Църква, която сега е известна под името Православна, тоест такава, която правилно слави Бога.

 

  превод от руски: Татяна Филева     Източник: Добротолюбие



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633276
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031