В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, ние четохме неголяма история от земния живот на нашия Господ Иисус Христос за това как обикновен човек ходел по водите според словото Божие. Христовите ученици плавали в лодка по морето, което достатъчно силно се вълнувало. Те виждат как Христос Сам идва по водите към тях. Отначало те малко се изплашили и помислили, че това е призрак. Но когато се убедили, че това действително е Христос, тогава апостол Петър казал: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата” (Мат. 14:28). Христос казва: „Дойди!”. Апостолът действително стъпва на вода и спокойно върви, сякаш това е някаква твърд. Но изведнъж той забелязва, че около него, действително, се надигат вълни, вятърът е много силен. Той започва да се бои и потъва. Но редом е Христос и апостолът се обръща към Него Той да му помогне. Христос му подава ръка и го упреква, че вярата му е малко.

Най-важното за нас е не само това, че апостолът, имайки вяра, тръгнал по вълните, но, усъмнил се, започнал да потъва. За нас е по-важно това, че Христос му подал ръка, както и по-късно, когато апостол Петър се отрекъл от Него три пъти. Сам Господ не се отрекъл от апостол Петър, не си тръгнал от него, а също му подал ръка за прошка. Както и впоследствие по време на цялата земна проповед на апостол  Петър навсякъде Христос пребивавал редом с него и му помагал в трудни и скръбни обстоятелства.

В нашия живот Христос никога не ни оставя. Неговата милост се простира към нас, грешните, дотолкова, че Той е готов да ни подаде ръка във всяка житейска ситуация. Важно е това, че Той чака от нас молби. Той  не може да влезе в нашия живот насила. Мнозина, например, казват: „Как Бог не забелязва насилието и войните и нищо не поправя?” На него му е нужно човек да отвори сърцето си, да Го повика при себе си, та Спасителят да дойде при него, да Се въдвори в неговото сърце и в неговия живот. Тогава всичко действително ще започне да се поправя. Така направил апостол Петър. Той помолил за помощ и мигновено твърдата, крепка ръка на Христа Спасителя го измъква от бездната.

Ако ние в своя живот затъваме в някакви скърби, трудности, или в грехове и страсти, ние можем да молим за помощ  нашия Спасител с вяра и упование. Тогава ние ще получим силна и благодатна помощ от Нашия Спасител. Действително, всичко е подвластно на Христос: там, където човек отстъпва и пада - Христос идва насреща. Това, което не може да направи човек, може да направи Христос. Затова при всички тези трудности вярата трябва само да крепне и ние непременно ще видим как Христос изправлява и управлява. Но ние трябва и да Му се доверим.

Нашата вяра – това не е просто вяра в това, че зад прозореца вали дъжд, макар и да не се вижда. Това още е и доверие в това, че дъждът сега е нужен. Дъждът прави много добро: полива зеленчуците и плодовете, поникват тревите. Така и нашата вяра в Христа. Ние, разбира се, вярваме, че Той съществува. Но не винаги имаме доверие към Него. От доверието твърде много зависи. Затова, протягайки ръка, Христос очаква, че ние ще имаме не само вяра, но и доверие, че Неговата ръка ще ни поведе в нужната посока. Когато ние срещаме в своя живот скърби и трудности, ни се струва, че не виждаме  Божията ръка.  Но ние трябва да се доверим  и да отдадем нашия живот на Него, и тогава точно Той ще го поправи. Може би не така, както ние искаме и по-добре, че не е така, както искаме, а така, както Му е угодно, по Неговата воля. Ето защо е много важно да поставим в сърцето си тези думи, които един от светиите винаги е повтарял за себе си в своята скръб: „ Не както аз искам, но както Бог иска”. Тогава Божията ръка ще бъде винаги в нашия живот. Амин.

Привод: Прот. Йоан Карамихалев