Християни! Колкото по-съвършено се уверяваме, че славата на Божията Майка в Църквата е Божия наредба и че нашият дълг - да Я ублажаваме и прославяме, е Божие определение [17]: толкова по-внимателно и толкова по-вярно трябва да бъде изпълнено това наше задължение.

Ублажаваме Приснодевата. Искрено ли? Не го ли правим лицемерно?

Лицемерието е презряно и между живеещите на земята, които впрочем то понякога може и да измами; но живеещата на небето и виждащата в светлината на всевиждащия Бог е невъзможно да бъде измамена. Ще кажат: възможно ли е да се лицемери там, където най-високата похвала е по-малка от предмета, за който се отнася?Отговаряме: лицемерничим, ако хвалим това, което вътрешно не уважаваме. Итака: ублажавайки Приснодевата, почитаме ли девството? Уважаваме лицеломъдрието? Пазим ли чистота? Ненавиждаме ли нечистотата? Ревнуваме ли за своето очистване?

В храма ублажаваме Преблагословената Божия Майка: някои не вършат ли противното на това вкъщи? Децата не оскърбяват ли благословените имена на баща си и майка си с неподчинение и неуважение? А и самите родители непренебрегват ли родителските си задължения и добродетели?

Прославяме в храма високата в смирението, дълбоката в мълчанието Мариам: но не е ли там с нас нашата гордост, нашето тщеславие, нашата суетност, нашето невнимание към празнословието? И мълвата на страстите не заглушава ли в сърцето ни славословията на устните ни?

Заедно с Елисавета ублажаваме вярващата и чрез това извела в света Началника на вярата, удивяваме се на Богоблагодатната, величаем чудодействащата: новнимателно ли пазим безценния залог на вярата, който и нас може да приведе доблаженство? Търсим ли благодатта, не казвам - видимо чудодействената, която не се дава на всекиго, както и не на всички е нужна, а вътрешно възраждащатаблагодат, изграждаща в нас чисто сърце, обновяваща в нас правия дух, правеща ни нова твар в Христа? Не живеем ли, напротив, небрежно и безгрижно в разтлението на природата си, с празното име на вярата, неоплодотворена с любов и добри дела и затова не можеща нито да роди в нас вътрешно блажество, нито да възроди в нас небесно блаженство?

Неприятна е похвалата в устата на грешника (Сир. 15:9). Ако желаем достойнода ублажаваме Пресветата Майка Божия: тогава да възлюбим от все сърце Нейните достойнства и добродетели; възлюбвайки ги, да поревнуваме, по възможност, да следваме в живота си това, което с мисъл и слово ублажаваме.Да се утвърдим в такова разположение ще ни помогне Сама ублажаваната от нас, с дадената Й благодат и могъщите Й молитви към Нейния Син и Бог, единосъщен и прославян с Отец и Светия Дух во веки.

Радостно, заедно с праведната Елисавета, можем и ние да кажем: и откъде ни е това - да дойде при нас Майката на нашия Господ? (Лука 1:43). Какъв е тозинезаслужен и според нашето недостойнство неочакван дар, че да имаме сродната с нас по естество Майка на нашия Господ, и Сам Господ дивно да се приближи към нас, изцяло приобщавайки се към нашето естество, нашите немощи и нашите болести, освен към греха, дори към нашата смърт, за да може, приемайки ги върху Себе Си, да ни даде в замяна живот и сила, така че на нашата вяра да не й е далече и да не й е трудно да търси нашия Господ и да намира Неговата благодат, - при застъпничеството на Неговата Майка, Майката на светлината, любовта и милосърдието?!