- проповед -

Тъй като Христос е Спасителят на човеците и е Този, Който е Извършителят на най-голямото благодеяние за целия тварен свят, затова и Пресвета Богородица, майката на Христос, е радост за цялото творение. Защото тя е която даде плът на Христос, тя го носеше в утробата си девет месеца и тя със своята любов и нежност го откърми и отхрани.

Но когато почитаме Пресвета Богородица, същевременно трябва да почитаме и нейната майка - света Анна. Църквата во веки веков отдава своята благодарност и почит към онези личности, които са допринесли за прославата на Бога. Така и ние днес празнуваме света Анна - майката на Пресветата ни Дева, която в този ден предаде своята душа в ръцете Божии.

След като света Анна е майка на Пресветата Дева, това означава, че тя е прамайка, тоест тя е баба на Христос по човечество. От опит познаваме голямата любов на бабата към внучетата, но също така и любовта на внучетата към тяхната баба. По този начин ние можем да разберем и каква е личната връзка между света Анна и Христос. Тя Му показва своята любов, помага Му, както също и малкият Христос чувства особената нейна бабина любов и нежност.

Бащата на света Анна, свещеникът Матан, имал три дъщери - Мария, Совия и Анна. От най-голямата сестра, Мария, се ражда Саломия, по-сетнешната мироносица; от Совия се ражда Елисавета - майката на св. Йоан Предтеча; а от най-малката сестра, Анна, се ражда Пресветата Дева. Така че Саломия мироносицата, Елисавета - майката на Кръстителя и Пресвета Богородица са дъщери на три сестри и първи братовчедки помежду си. Тук виждаме събрано едно свято семейство и една свята семейна атмосфера.

Самата света Анна, както ни предават Отците на Църквата и най-вече св. Йоан Дамаскин, била благочестива жена. Името й означава Благодат и Благодатта наистина обитавала в нея. Тя заченала Пресветата с молитва, пост и послушание към Бога. Носила я в утробата си, кърмила я с много любов, не само със своята кърма, но и с живота си, с молитвата си. Когато Пресветата Дева станала на три годинки, тя я посветила на храма. Лишила се от нейното присъствие, защото знаела, че тя й е дар Божи. Целия си живот света Анна прекарала в пост, молитва и милостиня.  

Всичко дотук ни сочи една истина: че когато ние се радваме на нечий плод, то трябва да знаем, че този плод е резултат на много усилия и много труд. Защото както нещо се случва на материално равнище, така се случва и на духовно равнище. И когато почитаме един светец, следва същевременно да почитаме и тези, които са му помогнали да стане светец, както и цялата атмосфера, която е допринесла за тази цел. В случая на днешния ден, т.е. на света Анна, виждаме едно изцяло духовно семейство, както и една изцяло духовна атмосфера, която именно е допринесла за създаването на святи личности и появата на Пресветата Дева.

Колко голямо значение само трябва да отдаваме на атмосферата, която се създава в едно семейство! Обикновено ние сме готови да обвиняваме децата, младежите, като пренебрегваме обаче, че често пъти НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЗА ТЕХНИТЕ ИЗКРИВЯВАНИЯ, защото не сме им създавали подходящите условия да се развиват правилно.  

Във всеки случай, доколкото ние считаме Пресвета Богородица за наша духовна майка, трябва да считаме и света Анна за наша духовна баба. И да я умоляваме да ни показва своята нежност, както я показват бабите. Защото имаме нужда от нея!

Сп. „Εκκλησιαστική Παρέμβαση", м. юли 1999 г.

Превод: Анула Христова

P.S. Заглавието е на редактора преводач.