„Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот. Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени” (1 Петр. 3:1)

Много е важно родителите да предадат на своите децата добри картини. Ако те ги имат, няма да се нуждаят от много думи. Трябва да предаваме тази добра картина, както и да я имаме в себе си. Мисля, че всички знаем това и когато сме изморени, можем да си ги припомняме. Сещам се за един старец, за който  ни каза папа-Ефрем Катунакиотис. Този старец бил болен на легло и не можел да ходи. Той казвал: “Моля се и наум посещавам Великата Лавра, влизам, усещам покой и си припомням църквата, гроба на св. Атанасий, св. мощи, св. икони  или Йерусалим. Тогава (когато ходих в Йерусалим) се изморих, но донесох хубави спомени и сега сред моето безмълвие наум отивам на Голгота, на Божи Гроб, на Витлеем, покланям се и развивам тази добра картина в мен.” Това помага и ни успокоява. Така най-вече в брака човек без много думи може да спечели своя другар и още повече своите деца. Тази велика тайна, една от великите тайни на успеха на родителя, е да даде на детето си добри картини, които то да опази в душата си като зеница на окото, като нещо изключително  ценно, което ще използва всеки път като антитяло срещу нападенията на злото.

Св. ап. Петър говори за една тема, която засяга всички, не само жените. Той говори за външния вид,  казвайки, че украшенията не трябва да бъдат само външни: „Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени.” Виждате, че и тогава хората били такива. Ако някой ме попита каква работа иска да работи, аз ще му кажа: виж, ако искаш  да имаш работа, с която да не гладуваш, отвори магазин за женски дрехи! Никога няма да огладнееш! Никога! И мъжки естествено. Това, деца, не означава че няма да носим хубави дрехи, не, горко ни, ще носим хубави дрехи. Ще се грижим за нашите дрехи.  Нито е хубаво човек да се облича като палячо, освен ако не го прави съзнателно с определена цел, както са правили юродивите, които нарочно носели вехти дрехи, дрипи, където не знаеш кой е оригиналният материал. Не знам дали сте виждали хора с такива дрехи, но наистина, ако видиш дрехата му и потърсиш да видиш кой е първоначалният материал, няма го, всичко е в кръпки. Естествено те правят това съзнателно, тоест с определена цел, но ние не живеем в пустините, за да се обличаме и да ходим по този начин, а живеем в света и непременно трябва да имаме правилно отношение по този въпрос. Нормално е жената да обръща особено внимание на това, защото цялата нейна психология и душевност е такава, тя има по-голяма нежност. Мъжът е по-груб и не отдава такова значение на външните неща. Трябва да имаме правилно отношение най-малкото по този въпрос и да избягваме прекомерността, ако искаме да живеем в  пространството на Духа и да водим духовен живот. Това, което за съжаление днес затруднява хората, е, че сме загубили мярата. Тоест младият човек днес не знае кое е скромно и кое нескромно. Той ти казва: какво ми има?  Не може да го разбере. Разбира се, ние, които сме малко по-големи, може да негодуваме и казваме добре, не го ли разбираш?  И той наистина не разбира, че начинът, по който се е облякъл и си мисли, че е представителен, не е представителен. Той те пита: защо? какво ми има?

Знаете ли, тук стават различни изненади. Тоест мярката се е загубила, не можеш да разбереш защо го правят и много пъти виждаме лица на млади хора, за които казваш,Пресвета Богородица! Какъв е този външен вид! Какъв е този хал?! Много пъти ми се е случвало, и в Църквата, и на други места да виждам някой млад човек и да казвам -  какъв е този хал? Когато обаче той дойде да ти поговори, наистина оставаш изненадан  и виждаш много добър човек, изключителна душа, с голямо благородство, с много благородни чувства. Старецът Паисий в такива случаи казваше нещо хубаво на младите, които идваха при него. Тогава в Гърция, най-вече в университетите, беше епохата на анархистите. Имаше някакви типове, веднъж един младеж дойде с херинга около врата вместо вратовръзка. Правеха каквото си искаха, каквото умът ти може да си представи. Това ставаше и в Кипър. Веднъж един младеж отиде в технологическия университет с пуйка в ръка и разбуни университета. Защо, сине мой, го направи?  Е, защо? Всеки идва с кучето или котката си,  аз пък дойдох с пуйката си! Той я пусна в кабинета. Разбирате за какво става въпрос. Друг път същият студент дойде с прахосмукачка в ръка, натисна копчето и започна да обира пода. Този студент обаче беше изключителен човек, много добър младеж, след това влезе в Църквата, но в своето неведение и предишен начин на живот не обръщаше внимание на външните неща, които също са важни. Когато старецът Паисий виждаше такива млади хора, той казваше – не ощетявай себе си! Не онеправдавай себе си, детенцето ми! Тоест, ти си толкова добър човек, но ощетяваш себе си, защото изглеждаш като чудовище, като нещо странно. Да, и външните неща имат значение, но не в абсолютен степен. Те имат относително значение за човека. Не можем да кажем: знаеш ли, мене не ме интересува, гледам само сърцето си! Да, гледаш сърцето си, но когато сърцето ни е наред, когато нещата в нас са подредени, тогава подреждаме и нещата извън нас. Тоест вътрешно подреденият човек е наред във всички свои неща. Това не означава, че цял ден търчи и бърши праха по масите, но се вижда, че има баланс във  всичко.  Св. Писание, както и св. отци, ни казват, че човекът си проличава и от подробностите. Отците на Църквата, които са били пустинници и отшелници, писали слова и за благоприличието на човека, дори във всекидневните неща, за това как да се движи, говори, смее, как да се отнася към всеки човек, как да яде,  дори подробности, които човек чете и се пита защо е било нужно да пишат тези неща? Въпреки това те са били нужни, защото това е като скачените съдове, външните неща ти помагат за твоя вътрешен свят, но и вътрешният свят подпомага външните неща и има връзка между тях.

В началото, когато влязох в Църквата, това, което винаги ми правеше впечатление, бе, че Божиите хора имаха пълна вътрешна хармония и баланс без никаква какафония. Човек отразява изключително много неща от себе си. Много е важно това, което излиза от вътрешния му свят по непринуден и естествен начин, както и това, което влиза в него. Трябва да имаме ред в живота си, както казва апостолът, всичко да става с ред, да имате ред, а да не бъдете неуредени хора и да не знаете какво става с вас, защото  човекът, който е създаден по Божий образ, не може да разхвърлян. Бог е създал целия свят, нали? Писанието ни казва, че Той го  създал по този начин. И как започва? Той започва да създава света постепенно – първи ден, втори ден, трети  ден и т.н. След като е Бог, Той не можеше ли да го създаде за един ден? Необходимо ли е било да чака шест дена? Защо не го е направил наведнъж? И да приключи с въпроса? Аз във всеки случай щях да го направя наведнъж! Нямаше да имам причина да го създавам шест дена. След това, вижте  цялото миросъздание – вие сте образовани хора, знаете колко чудно равновесие и хармония има  в цялата вселена. Например звездният свят, някъде четох и не помня всичко, но с каква точност се движат всички звезди и планети около нас и ако стане дори най-малка промяна, може да се получат огромни проблеми в планетната система. Има толкова хиляди насекоми, птици, риби, цветове, самата светлина, цялата природа, която е създадена с такава мъдрост, умонепостижимо богатство и хармония.  Или собственото ни аз, малко да се охлаби някой болт, и знаете какво си патим, малко да се отклоним, и са нужни въжета, за да ни вържат: разболяваме се и имаме проблеми. Целият организъм на човека функционира с чудна математическа точност и защо да говорим за човека? –  вземете един муха, комар, червей, каквото и да е, най-низшето създание, в което има огромна мъдрост и хармония. Това е от Бога и означава, че Бог така твори и създава всичко. Човекът, който е Божий образ, постъпва по съвършен начин, когато постъпва така, както Бог постъпва. Следователно, не можеш  да постъпваш хаотично и както дойде, нито пък да не знаеш какво става с теб. Не става така. Не можеш да намериш Бога в твоето съществуване, ако преди това не подредиш себе си. Христос ни казва: ако земните неща не можете да управлявате, как ще ви говоря за небесните? Ако не можеш да уредиш твоето всекидневие, самия себе си, как ще оправиш останалите неща? Духовният живот е нещо много важно, сериозно и ценно и за да се разпореждаш с Божията благодат, която е толкова фино и благородно нещо, очите ти трябва да бъдат отворени на четири. Ако искаш да започнеш твоя път към Бога, първо трябва да подредиш вътрешно себе си. Един светец на Църквата казва: ако искаш да  познаеш Бога, преди това познай себе си. Ако искаш да имаш правилна връзка с Бога, първо създай правилна връзка със себе си. Ако нямаш здрава връзка със себе си, как ще придобиеш връзка с Бога? Затова човекът става първо човек и след това богочовек – първо става уравновесен човек, а след това напредва към връзката с Бога и обожението.  Затова за светците била характерна красотата на живота. Вижте добродетелните хора колко хубаво подреждат всичко около себе си. Припомнете си някои добри баби, където виждаш колко хубаво е подредено тяхното легло и дрехите им. Влизаш обаче в някакъв палат и те обзема ужас, искаш да избягаш – да има всички хубави неща на света и да бъде като гроб, като хладилник. И може да влезеш в една много бедна къща, където няма нищо, освен две-три снимки, но там да чувстваш покой. Отидох в къщата на един свещеник от нашата епархия, много добър, изключителен, простодушен човек. Цялата му къща се състои от две стаи и един коридор, една маса с традиционна мушама, някакви  стари картини, но колко хубаво се чувства човек там! Домът благоухае. Той ми  каза – знаете ли, владико, осем деца отгледах тук! Две стаи, тоалетна отвън и една малка кухня. Събраха се децата му, внуците му, зетьовете и снахите и този човек наистина беше трижди щастлив. Домът излъчваше благословение, но и той самият, дядо, простодушен, беден, без да е „изискан”, без брадата му да е сресана, имаше хубаво изражение. Дори това, което външно беше малко неподредено, беше красиво. Красотата понякога се състои в  естествеността на нещата, които обаче имат основа, дълбочина, съдържание. Когато човек има външна и вътрешна хармония, тогава дори мястото, където живее, излъчва тази красота на мястото, на начина на живот и там човек чувства мир, покой и отморява. От друга страна, голямо нещастие е да си в къщи като палати, които са като ад, където няма следа от щастие и пропъждат децата от дома. Не можеш да отиде там, детето нищо не чувства, никаква топлина, никакъв покой, защото това място няма благословение, бидейки лишено от смисъл и без нищо съществено в него.

Много е важно да внимаваме във всичко, което правим. Трябва да знаем, че духовният човек не е призрак и не може да кажеш: аз се занимавам само с духовните неща, а външните нищо не са! Не, всичко има значение. В Патерика има една история. През вековете най-вече сред монасите се появило течение и някои учели, че не трябва да се трудим, а само да се молим, да четем и да живеем с това, което хората ни дават. Един от тези монаси отишъл при един велик старец в пустинята, където монасите се трудили, копаели, поливали, поправяли килиите и т.н. Той им казал:

- Отци, не се трудете за земна храна, за неща, които са тленни и суетни, а само за небесните! Ние сме за небесните! Не се занимавайте с другите!

Великият старец казал:

- Извинявай, отче, имаш право, ние сме окаяни хора, но ще се опитаме да спазим това, което ни казваш!

Той казал на един от своите ученици: отведи отеца в килията и му дай няколко книги да чете. Заключи го обаче вътре! Той отишъл и го заключил. Минало време, станало обед. Монахът естествено огладнял и си казал: ама какво става, няма ли да ядат? Той чакал, но не го извикали. Станало три часа, станало пет, надвечер, пак нищо. Той останал гладен. На другия ден си казал: изглежда са ме забравили! Добре, утре. На другия ден пак същото. Накрая не издържал, почукал на врата и извикал: извинявайте, вие не ядохте ли? Е как, ядохме!  Добре, ами аз? Старецът му казал – ама, ние мислехме, че вече не се занимаваш със земните неща, след като си небесен човек и цял ден се молиш и четеш. Да ти дадем още една книга! Монахът веднага се смирил и разбрал своята грешка. Старецът му казал – виж, ние сготвихме, ядохме, и се трудим, вършим нашите работи, имаме градините, правим това, от което имаме нужда и живеем смирено, просто, красиво, благодарим на Бога и посрещаме и хората, които идват при нас.

Виждате какво означава равновесие, което е необходимо за целия духовен път, защото така поставяш твоята връзка с Бога върху твърда основа. Човек трябва да внимава в това. Никой да не мисли, че външните неща са лицемерие! Те се превръщат в лицемерие, когато ги абсолютизираш, а иначе и те са необходими. Дори при отглеждането на децата. Чух, че когато детето е в утробата на майката си, то чува гласа на баща си. Чували ли сте това? Затова психологията на плода днес казва, че бащата трябва да говори на детето, дори когато  то е в майчината утроба. Детето познава гласа на баща си. Попитах лекари-педиатри и ми казаха, че наистина е така.

Също така е много важно  какви картини вижда бебето пред себе си. Представете си  когато се роди с онези невинни очички да види пред себе си една майка като тигрица, като звяр, с изкривено лице, или пък тя да тръгне да го вземе с нейните черни или червени нокти – не че упреквам някоя девойка, но след като понякога и ние си патим това, най-вече когато даваме нафора, където хррррр (сякаш ще ти захапят ръката). Човек недоумява: как може да имаш толкова големи нокти? Как живееш така? Как можеш да ядеш с тях? Как ще погалиш детето с такива нокти? Или пък с някакви неща на лицето, където не знаеш какво се крие под тях и се питаш кое лице е истинското и кое е другото?  И защо са всички тези неща? Всичко това има значение. Добре, нека се обличаме, да носим хубави дрехи, не казвам да не го правим. Разбира се, и жените и мъжете се обличат  с дрехите от епохата, не казах да ходите със забрадки, но върху всичко това трябва да слагат печат балансът и мярката. И особено ние, гърците, винаги сме имали мяра, и това нещо има значение. Вижте нашата архитектура до началото на века: много хубави постройки, макар и под турско робство, строяхме прекрасни архитектурни сгради – прости, но с хубави ритми, с голямо равновесие и хубави пропорции. Мярката била много важна за древните елини. Те имали мярка. Ако отидеш в Турция – когато отидох там, клетите турци тръгнаха да ни развеждат, отидохме в „Света София”, във византийските сгради, които са прекрасни. След това отиваш в Топкапъ сарай и какво да ти покаже милият турчин? – хареми, хареми и бани, със злато. Пита те: “Хубаво ли е?” Хубаво е! –  какво да му кажеш. Красиво е, разбира се. Отведоха ни в Долмабахче – дворец-музей, дворецът на Кемал, който има най-големия полилей на света! Сега се сетих по-подробно, че турчинът постоянно ме гледаше накриво, но аз се правих, че не виждам и казвах: колко хубави неща има тук! В тази връзка един случай: знаете изображението на Пресвета Богородица Ширшая Небес. Един иконограф нарисувал подобно изображение, където не можеш да наречеш изобразеното човешко същество. Отишъл известният иконограф-учител Фотис Контоглу, може да сте чели  негови книги, и другият,  който си мислил, че е нарисувал хубаво изображение, гордо му казал: как ти се струва Ширшая (Πλατυτέρα)?  И той му отвърнал – действително, πλατύ τέρας (Голямо чудовище-бел. прев.)! И тъй, в този дворец имаше огромен полилей, който те водят да видиш и да му се дивиш,  най-хубавият в света!, а всъщност е нещо  отблъскващо, или пък стълбите, по които се изкачваш на другия етаж, които са кристални. Не знам дали сте виждали кристални стълби, където постилат килимче, за  да не стъпваш по тях. Дори плащаш, за да се качиш. Какви бяха тези неща?! – нищо не ти говорят, нищо. Но казваш, виж, такива са турците,  такъв народ са, това е тяхната традиция, водят те да се дивиш и се гордеят за стаите, за харемите, че  еди–кой си паша имал толкова и толкова жени, от едната врата влизала едната, а  от друга – другата. Два часа да стоиш там да ти разказват всички тези неща. Отврат. И отиваш в съседните византийски сгради и действително виждаш разликата. Това се вижда пределно ясно. Цялата история и развитие на  всеки един народ си се вижда в това, което  създава:  музиката, танците, архитектурата, живописта. Вижте нашата епоха какво произвежда днес – абстрактно изкуство ти казват. Отиваш там и естествено трябва да си „модерен”, да разбираш какво е искал да каже авторът, какви дълбоки идеи е вложил в тази картина, която няма нито край, нито завършек, нито начало. Понякога ходя на такива изложби, какво да правя, принуждавам се. Веднъж  отидох на такава изложба, имаше някакви дърва, някакви корени, стояхме един час и ни говореха, говореха, говореха: това символизира еди-какво си, онова символизира еди-какво си! До нас имаше някакви госпожи от тези с големите нокти, които са специална класа госпожи, излизат в определени часове и сопределени хора, които веднага разбраха колко удивителен бе онзи пън, за който ни говориха един час! Казваш си Господи помилуй! Какво друго можеш да кажеш. Веднъж Сурис (Георгиос Сурис – гръцки поет-бел. прев.) отишъл на пиано рецитал, той е поет, който винаги пишеше иронични стихове. На този рецитал в Атина свирела известна пианистка. Той седнал, слушал я и публиката се въодушевила. Той решил да напише своите впечатления в книгата за гости и написал: твоите ръце се движат толкова християнски, че дясната не знае какво прави лявата!  Тези госпожи ми напомнят един анекдот, в който се казва за една госпожа– деца, извинявам се, че казвам госпожи, имам предвид и господа -  от гореспоменатите госпожи и господа, всеки да го разбира както иска. Тя купила хубава къща на брега на морето. Един човек я посетил и казал: Колко е хубаво! Какво правите тук по цял ден? А тя отговорила:  През деня се печем на слънце, а през нощта ставаме лунатици! Това е мисленето на хората, т.е. когато човек загуби своя баланс и мярка, действително става смешен, не намира красотата на живота и прави неща, които го унизяват. Трябва да намерим мярката и можем да я намерим, защото сме хора, създадени от Бога с такава хармония. Освен това имаме нашата традиция, в която доминират мярката и хармонията и това се отразява и трябва да се отразява върху всички наши движения: в нашия глас, обноски, във всичко.

Един светец казва: намери мир в теб, и веднага ще се умирят небето и земята. Намери мир в теб и ще се умири целият свят. Ако нямаш мир, за какво правиш всички останали неща? Погубваш се. Каквото и да правиш около теб, то няма да бъде нещо, което ще ти дава смисъл. Но ако имаш мир, тогава си балансиран и красив човек, и външно, и вътрешно, нито само външно, нито само вътрешно, а и двете заедно. Това означава баланс. Тогава ще видиш колко е хубаво: и със себе си ще станеш приятел, защото нашият пръв приятел е собственото ни аз. Първият ни приятел, този, който е неразривно свързан с нас, най-добрият ни  приятел е нашето аз, което е винаги с нас, а нашето най-хубаво място е нашият дом. Има ли по-хубаво място от нашия дом? От мястото, където живееш, от стаята ти. Защо? Защото, ако си балансиран човек, обичаш това място, човека, себе си, разбира се, преди всичко обичаш Бога и имаш прекрасно равновесие във връзката си с Бога и с другите хора!

превод от гръцки