Кондак 1
На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Икос 1
Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:
Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.
Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.
Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 2
Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.

Икос 2
Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:
Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.
Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.
Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.
Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 3
Със сила свише си била укрепявана, Майко Божия, когато си чула думите на стареца Симеон, който каза: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на Сама Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тогава голяма скръб прониза сърцето на Богородица, и горестно въззова към Бога: Алилуия.

Икос 3
Като искаше да погуби Младенеца, Ирод прати да избият всички деца във Витлеем и пределите му от две години надолу според времето, което точно бе узнал от мъдреците; и по Божие повеление, дадено насън на стареца Йосиф, цялото семейство отиде в Египет и остана там седем години до смъртта на Ирод. Затова с умиление Ти зовем:
Радвай се, понесла цялата теснота на странстването; радвай се, защото всички идоли в Египетската страна паднаха, не можейки да понесат силата на Твоя Син.
Радвай се, защото си прекарала седем години с нечестивите езичници; радвай се, защото си дошла в Назарет с Предвечния Младенец-Дете и със Своя Обручник.
Радвай се, живяла в нищета със стареца дърводелец Йосиф; радвай се, защото цялото Си време си прекарвала в трудове.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 4
Буря от скръб обзе Пречистата Майка, когато се връщаха от Иерусалим и не намериха Юношата Иисус по пътя. Затова се върнаха да Го търсят, и след три дни Го намериха в храма да седи с учителите, да ги слуша и запитва. И Майка Му рече: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и Аз твърде много се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? И Майка Му спазваше всички тези думи в Сърцето Си, зовейки към Бога: Алилуия.

Икос 4
Чу Божията Майка, че Иисус обхождаше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа; и пръсна се слух за Него по цяла Сирия, и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс, и разслабени, и Той ги изцери. А Ти, Майко Божия, като знаеше пророчеството, си скърбяла в сърцето Си, виждайки, че скоро ще дойде часът, в който Твоят Син ще Се принесе в жертва за греховете на света. Затова Те облажаваме, многострадална Майко Божия, и зовем:
Радвай се, защото си отдала Своя Син за служение на иудейския народ; радвай се, скръбна по сърце, но покорна на Божията воля.
Радвай се, защото си спасила света от греховния потоп; радвай се, защото си потъпкала главата на древната змия.
Радвай се, защото си принесла Себе Си в жива жертва на Бога; радвай се, Господ е с Тебе, Благословена.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 5
Проповядвайки Божието Царство на земята, Иисус изобличаваше гордостта на фарисеите, които мислеха за себе си, че са праведни. А те, като слушаха притчите Му, разбираха, че за тях говори и търсеха да Го хванат, но се бояха от народа, защото Го имаше за пророк. Като знаеше това, Богородица скърбеше за Своя възлюбен Син, боейки се да не Го убият, и горестно зовеше: Алилуия.

Икос 5
Като видяха някои от иудеите възкресението на Лазар, отидоха при фарисеите и им казаха какво стори Иисус, и Каиафа, който бе първосвещеник тази година, рече: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”, и от този ден се съветваха да Го убият. А ние, Пречиста, Ти зовем:
Радвай се, родила Спасителя на света; радвай се, начало на нашето спасение.
Радвай се, предизбрана от рождение за Майка на нашия Спасител; радвай се, Майко Божия, обречена на страдание.
Радвай се, Благословена, защото си станала Небесна Царица; радвай се, Ти, Която винаги се молиш за нас.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 6
Избран за проповедник на Словото Божие, а след това предател – Иуда Искариотски, един от дванайсетте апостоли, отиде при първосвещениците да предаде своя Учител; а те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат сребърници. А Ти, Майко Божия, в скръбта Си за Своя възлюбен Син, си зовяла горчиво към Бога: Алилуия.

Икос 6
Настъпи последната вечеря за Христовите ученици, на която Учителят им уми нозете, и с това им показа образ на смирение, и им рече: „Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде”. А ние, състрадавайки на скръбта на Божията Майка, Й зовем:
Радвай се, Майко Божия, изтерзана от сърдечна печал; радвай се, защото всичко си претърпяла в тази долина на скърбите.
Радвай се, защото си намирала успокоение в молитвата; радвай се, радост на всички скърбящи.
Радвай се, утоляване на нашите скърби; радвай се, защото ни спасяваш от тинята на греха.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 7
Като искаше да яви Своята любов към човешкия род, Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря, като благослови и преломи хляба, даде на Своите ученици и апостоли и каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло”, и като взе чашата и благодари, им даде и рече: „Това е Моята Кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”. А ние, като благодарим на милостивия Бог за Неговото неизказано милосърдие към нас, Му пеем: Алилуия.

Икос 7
Ново знамение на Своята милост показа Господ на Своите ученици, като обеща да им прати Утешителя, Духа на Истината, Който изхожда от Отца и ще свидетелства за Него. А на Тебе, Божия Майко, два пъти осветена от Светия Дух, зовем:
Радвай се, жилище на Светия Дух; радвай се, всесветъл чертоже.
Радвай се, пространно вместилище на Бог Слово; радвай се, защото си произвела Божествения бисер.
Радвай се, защото ни отваряш райските врати със Своето Рождество; радвай се, защото си ни явила знамението на Божията милост.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 8
Странно и прискръбно е да слушаме, че Иуда Искариотски с целувка предаде своя Учител и Господ; четата войници, хилядникът и иудейските слуги хванаха Иисуса и Го свързаха, и Го отведоха при първосвещеника Анна, а след това при Каиафа. А Божията Майка, очаквайки смъртната присъда на Своя възлюбен Син, зовеше към Бога: Алилуия.

Икос 8
Тогава иудеите отведоха Иисуса от Каиафа в преторията при Пилат, говорейки за Него, че е злодей. Пилат, като Го разпита, им каза, че не намира никаква вина в Него. А ние Ти зовем:
Радвай се, защото си имала изтерзано от скръб сърце; радвай се, защото си проливала сълзи за Своя Син.
Радвай се, защото си претърпяла всичко без ропот като Божия рабиня; радвай се, стенеща и ридаеща.
Радвай се, Царице на небето и земята, приемаща молитвите на Своите раби; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 9
Всички родове Те облажават, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, Владичице и Майко на нашия Избавител, донесла радост на целия свят със Своето Рождество; а после изпитала велика скръб, виждайки Своя възлюбен Син, предаден на поругание, удари и смърт. А ние, Пречиста, Ти принасяме умилено пение и пеем на Всемогъщия Бог: Алилуия.

Икос 9
Многословните витии не могат да изброят всички страдания, понесени от Тебе, Спасителю наш, когато войните сплетоха венец от тръни и го поставиха на главата Ти, и Те облякоха в багреница, казвайки: „Радвай се, Царю Иудейски”, и Те биеха по страните. А ние, Майко Божия, виждайки Твоите страдания, Ти зовем:
Радвай се, защото си видяла измъчван Този, Когото си хранила със Своето мляко; радвай се, защото си Го видяла в багреница и трънен венец.
Радвай се, защото си състрадавала на Неговото страдание; радвай се, защото си Го видяла оставен от всички Негови ученици.
Радвай се, защото си Го видяла осъден от неправедните съдии; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 10
Като искаше да спаси Иисуса, Пилат рече на иудеите: „Ние имаме обичай да пускаме по един затворник; искате ли да ви пусна Иудейския Цар?”. Но всички завикаха в един глас: „Не Него, а Варава!”. Като възпяваме милосърдието на Бога, отдал Своя Единороден Син на кръстна смърт, Му зовем: Алилуия.

Икос 10
Стена и ограда бъди, Владичице, за нас, изнемогващите от скърби и болести. Защото Ти и Сама си страдала, слушайки иудеите да викат: „Разпни Го!”. А сега чуй нас, които Ти зовем:
Радвай се, Майко на милосърдието, изтриваща всяка сълза от лицата на люто страдащите; радвай се, защото ни подаваш сълзи на умиление.
Радвай се, защото спасяваш погиващите грешници; радвай се, непосрамваща Застъпнице за християните.
Радвай се, защото ни избавяш от страстите; радвай се, защото подаваш утеха на съкрушеното сърце.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 11
Пение всеумилно принасяме на Спасителя на света, отиващ на доброволно страдание и носещ Своя Кръст към Голгота; а при Иисусовия Кръст стояха Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. Иисус, като видя Майката и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Своята Майка: „Жено, ето Син Ти!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И от оня час ученикът Я прибра при себе си. А Ти, Майко Божия, гледайки Своя Син и Господ, страдащ на Кръста, горестно си зовяла към Бога: Алилуия.

Икос 11
„Светлина Моя, Боже предвечни и Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега, утробата Ми гори”; а ние, гледайки към Тебе, проливаме сълзи и Ти зовем:
Радвай се, лишена от радост и веселие; радвай се, видяла доброволните страдания на Своя Син на Кръста.
Радвай се, защото си видяла уязвено Твоето възлюбено Чедо; радвай се, Агнице, гледала Своето Чедо, водено като Агнец на заколение.
Радвай се, защото си видяла Избавителя от душевните и телесните язви целия уязвен; радвай се, защото си видяла Своя Син, Възкръснал от мъртвите.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 12
Благодат ни подай, Всемилостиви Спасителю, изпуснал Духа Си на Кръста и разкъсал ръкописанието на нашите съгрешения. „Ето, Моята блага Светлина, Моят Бог угасна на Кръста” – говореше Девата и стенеше. „Побързай, Иосифе, да отидем при Пилат и да измолим да снеме от дървото твоя учител. Като Те видях уязвен, гол и без слава да висиш на дървото, Чедо Мое, меч прониза душата Ми, както предрече праведният Симеон”, - казваше Божията Майка и зовеше: Алилуия.

Икос 12
Възпявайки Твоето милосърдие, Човеколюбче, се покланяме на Твоята богата милост, Владико. „Като искаше да спасиш Своето създание, Ти прие смърт”, - рече Пречистата, но с Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас. А ние с Пречистата Твоя Майка зовем:
Радвай се, защото си видяла мъртъв и бездиханен преблагия Господ; радвай се, защото си целувала тялото на Своя възлюбен Син.
Радвай се, защото си видяла Своята Светлина като гол и уязвен мъртвец; радвай се, защото си предала на гроб Своя Син.
Радвай се, защото си обвила тялото Му с нова плащаница; радвай се, защото си Го видяла Възкръснал.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко, изнемогваща от скръб при Кръста на Своя Син и Бог, чуй нашите въздишки и сълзи, и избави от скърби, болки и вечна смърт всички, които се уповават на Твоето неизказано милосърдие, и зоват към Бога: Алилуия.

(Този кондак се чете три пъти. След това се чете икос 1 и кондак 1.)

Молитва
О, многострадална Майко Божия, ти стоиш по-високо от всички земни дъщери по Своята чистота и по множеството страдания, понесени от Тебе на земята, приеми многоболезнените ни въздишки и ни запази под покрова на Твоята милост. Защото нямаме друго прибежище и топло застъпничество, освен Тебе, но, като имаща дръзновение към Родилия се от Тебе, помогни ни и ни спаси със Своите молитви, та безпрепятствено да достигнем до Небесното Царство, където с всички светии да възпяваме единия Бог в Троица, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Тропар
Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.